Есента пак е тука сама
със своята тиха походка
и разстели мека мъгла
сред близките хълмове кротки.
Нарисува тя пъстри листа, ...

... предаде си на
вторични суровинѝ
чувствата... за смет...

Вчера минах покрай две бабета –
ексучителки от втори вход.
Шушнат: "Мила, ето го поета!
В магазина с мен си купи боб!"
"Скъпа, сигурно се припознаваш. ...

Искам с теб в 3 през нощта и в 6 сутринта...
с теб, когато Слънцето залязва и изгрява,
когато луната опиянява...
В най-малките часове на нощта
да те видя сред тъмното – без сенки, без маски, ...

Улиците, като струни.
Град китарно ми звъни.
С птици, сутринта се будя.
Вечер лягам със звезди.
Денем ходя да работя ...

Пътувам далече от теб,
купѝ ми билет за безкрая.
Обичам ли – ставам поет,
раниш ли ме – тънеш в забрава.
Пристъпвам плахо напред, ...

Жената, седяща срещу мен, се беше отпуснала удобно назад и четеше книга. Известно време бях съсредоточен върху кръстосаните ѝ крака, но тя така беше погълната от произведението, че дори не забеляза нахалния ми поглед. Или може би беше свикнала с подобно поведение и вече не обръщаше внимание.
Пътуван ...

Такива са сега мъжете...
Нахлупили цилиндри - за престиж,
вървят нафукани, заети
със самолюбието си. Но виж -
освен цилиндъра, си нямат нищо! ...

Философия ІІ
От болните амбиции големи,
от този шеметен нeубоздан стремеж;
нещата ни стоят недоградени
и мигат, като светлинка от малка свещ… ...

Май станахме излишни
на този свят прастар.
Със грижите си лишни,
с раздрания хастар.
Миражи са мечтите ...

Знам, сърцето ми е живо,
чувам го със твойто да тупти,
в гръдният ми кош да блъска диво,
кръвта в ушите ми да кара да бумти.
Знам, ръцете ми са клони ...

Зад сенките забулени в нощта,
навярно търсещи утеха,
притихнала е тъжната луна,
обречена да е нещастно влюбена.
Тъгата ѝ прелива в самота ...

Ако можех света да прегърна
от сърцето си щях да му дам,
любовта на човека да върна
сред студа, топлина да раздам!
Ако можех, бих научила всеки, ...

На моята песен и глас...
Защо?! Ами просто така! Няма защо...
Защото ти си този човек, в който откривам
красивото във всяка стъпка, буква и нота,
и защото само ти можеш да дариш ...

Малкото момче вървеше към пътя за дома, когато на улицата видя как всички хора бяха вперили погледа си върху един старец. На пръв поглед, той беше с посивяла брада, скъсани дрехи и изнемощял вид. Хората от селото го наричаха лудия старец. На сред улицата той обикаляше с празна кесия в ръка и крещеше ...

Ще се върне. Когато си сипе ракия,
ще залости и пътната тежка врата.
Ще си каже наздраве, до късно ще пие,
ще замести умората със самота.
На дивана си с дрехите после ще легне, ...

„Вътре в теб има нещо различно от теб“
Руми
Погледни в себе си, не се бой!
Там има нещо различно от теб,
Ин и Ян, Ян и Ин – те също са твои, ...

За първи път в живота си осъзнавам дълбокото значение на думата „отпуск“ – само седмица е достатъчна да се отпусна в такава дълбока нирвана, че само мисълта за нейният край ме хвърля в потрес.
Давам си сметка, че никога досега не съм почивала като хората. По време на отпуск обикновено съм жрица на Д ...

Кажи сърце, кажи ми пак ли те разбиха ...
Отново ли остана сам-само?
Безумно влюби се... отново те сломиха.
Помни – пази се вече, ти си ми едно!
Сложи стена, на никого не позволявай ...

Прохладата на дните.
Вечерната романтика.
Покоят на звездите
над блясъка от лампите.
Короните от злато. ...

Рисувам ги набързо и наивно,
скицирам ги с молив – и само толкоз.
Защото нямам време за картина.
И скъпо ми излиза всяка волност.
Контури, силуети, бързи крачки, ...

Моята есен
Есен моя, тъжна и мъглива,
пълна с мъка и тъга.
Есен мила, усмихни се
в тоя час затанцувай и запей. ...

Уморих се да бъда спасение,
да съм вечно усмихната, блага.
Да подавам ръка за утеха,
да сгрявам от болка сърцата.
Уморих се от шепоти нощем, ...

Толкова са добри. Как успяват?
Изненадват, окриляват, възпитават.
Ангелите ги гледат и се учат.
Кръвта по ръцете е чудо.
Как успяват и узнават? Преминават ...

Ухае на изящна жена в дълга зелена рокля от огледалото
жива буйна дълбока вода
отнася те ръб на дантела под устните на цепката
вие се, омайва и те приковава като шамар
вълната близва върха на пръстите ...

Сълзите
Сълзите са нужни. Толкова нужни,
колкото на цветята вода.
Сълзите...Сълзите са толкова честни,
колкото лъжлив е света! ...

Докосни ме...
през прашните прозорци помежду ни,
през погледите втренчени парадно,
през задкулисните фалшиви думи,
докосвай ме и ме целувай жадно. ...

Над Вас спокойна вечер Бог разстила. Луната е излъскан револвер.
На мрака с разтопеното мастило все някой още дращи донос чер.
Повтаряте: "за светския Евгений се носят слухове, какви ли не:
А винаги флиртувате със мене, тъй както хрътка с дворните коне.
Сбогуваме се – странно приближени, вън Гремин ...