... И седиш си сам в нощта,
гледаш през прозореца луната и звездите...
Мислиш си, защо ли заваля,
ронейки сълза, подир сълза!
Чудиш се какво се случва с тебе, ...

Думите бягат, разбягват се подобно на звезди в друга вселена, какво се върти около тях Бог знае, но планети се въртят тук и сега, а там и кога, кога, но въпросът избяга във вчерашният ден, а днес е друго, друг въпрос – може би какво или как, другата вселена напомня сама за себе си / това хилозоизъм ...

Счупи се сиромашкото лято
и посипа в очите ми парченца тъга.
Окъсняло щурче се надява на чудо
и свири безкраен реквием.
За едно лято и обич, по-дълги от смърт, ...

Изгубил съм горчивината,
когато очите ти блестят за друг.
Сърцето ти – камбанка в злато,
издава светъл звук.
Макар неискана – тъгата ...

Вечер страхотна.
Съботна.
Среща с осъществената мечта,
след толкова време.
Обичана и щастлива, ...

Всичко тука ми говори
===================
Всичко тука ми говори – буболечки и треви.
Облаче да се отвори и сълза ще прокърви.
Вълците са ми другари, а звездите са очи. ...

Лятото отмина, а с него си отиде и тя. Както винаги останаха само спомените, някъде там на каменните стълби в парка, на хладния пясък рано сутрин, на счупената пейка под дървото и в песните, които слушахме. Времето остана топло и някак задушно. Потиснатото съзнание в хармония със сезона потъва между ...

Нямам време да водя войни.
Секундарникът на сърцето
много бързо взе да брои –
носи сметка преди питието...
Този, който омраза таи – ...

Ти изтри цялото ми минало и ето,
вземи палитрата на есента
и с топлите нюанси на сърцето
сътвори най-истинската си мечта
за теб и мен, за нашата Вселена, ...

Коварен е светът и лицемери много,
навъдиха се сякаш изведнъж.
Под път над път ги срещаш и поглеждаш строго,
кални, кални като след пороен дъжд.
Коварен е светът и сякаш няма управия, ...

Президентски дебати `2016. Антон Хекимян е в приповдигнато настроение, пие чай от старозагорска липа.
- Добро утро, драги зрители! Днес, в битка за президентския пост, шпаги ще кръстосат Митьо Пищова и Жорж Ганчев. Господин Ганчев, каква е вашата платформа?
- Платформата ми е ей това момченце, дето ...

– Как да ти кажа, братче? Не мога да я забравя. Не мога, това е!
– Не можеш или не искаш? Хайде, Гришо, та тя е като всички други!
– Там е работата,че изобщо не е като всички … Не е и една от всичките, тя е …просто Мели. Знаеш ли как се запознахме? Няма да повярваш! Бачкам си аз охрана в оня банков ...

Животът й бе сълза,
от която само гълъбите пиеха
сред коларатурата на замислени щурци.
После го откри
сред несравнимия елексир ...

Има ли какво да научим от японците?
Вижте на това видео как неуспелият да премине изпита, бива окуражен от своите съученици до пълен успех: https://www.youtube.com/watch?v=gwZU5cP4GQE
Защото успехът ни като хора се залага там, в първите 7 години от живота ни на тази земя. ЕДНА НАЦИЯ СЕ ИЗГРАЖДА В ПЪ ...

В живота има толкова малко съкровени неща, че когато изгубиш едно от тях сякаш оставаш половин човек… Станали сме цинични прасета, които мислят само и единствено за глупавите пари и за авантата. Вече е по-нормално да сключиш брак по интереси и да си намериш любовник, отколкото да се омъжиш за човека ...

И тази сутрин 2
И тази сутрин слушам новините...
А там се стреля… И глави хвърчат…
С насилие и страх си пълним дните.
За хубавото хората мълчат… ...

Лутах се из нищета, празни улици и суета.
Дори сивите панели от мен по-щастливи бяха.
Тях поне изпълваше ги някой, там не всичко бе тъга.
Но в нощ пуста, даже зла, в тъмна стая,
пълна с изкуствени лица ...

Антония
Осъдена на 40 години затвор
Тичах по прашния път без да спирам. Едва успявах да си поема дъх. Потта се стичаше по цялото ми тяло. Гърбът ме болеше и раните ми отново бяха започнали да кървят. Слънцето залязваше, но жегата, жаждата и умората, ме караха да се чувствам като изгубена в пустинята ...

На гроба ти аз цвете ще положа –
кървавочервено, с плачещи листа:
то ще отразява неспирната ми болка –
колко заболя, когато напусна ти света.
И колко бързо времето минава, ...

Изпуснат от любовните прогнози,
един следобед черна риза си надяна.
Жестоко тя накрая ме извози
и във сърце ми бомба сложи невидяна.
И сух барут във него ми зарови, ...

и сатаната
най-накрая стресна се
и се покая

На сестрите ми
В трудно време само вас ще имам –
да крепя природата си несъвършена.
В морета бурни за да не се вливам –
не трябва обичта ми да е разрешена! ...

Няма да получа минутата си на спокойствие и днес. И без това ядосана и вече мокра от сипещия се порой, сядам на спирката, за да чакам автобуса, който почти никога не идва навреме.
Минута за почивка и за сухота? Не. На спирката има възрастен човек. Дружелюбен и разговорлив, подхваща разговор. Ученичк ...

Толкова често чуваше „обичам те” „липсваш ми много”, не мога без теб”, все думи, непонятни за него, той реши да си „открадне” една „землянка” и да я държи в плен докато не му ги обясни, ама съвсем да му стане ясно, знаеше само, че първо се говори за някаква „Любов” и веднага се изсипват непонятните ...

Черният котарак
разказ на ужасите
1
Доста хора по света са преживяли необясними събития. Обикновено потърпевшите не ги споделят, тъй като болшинството от жителите на земята ги отхвърлят и едно споделяне би изказало съмнение относно психическата стабилност на потърпевшия. Такива събития преживях аз, ...

– Обади се в някоя лаборатория и уреди теста – казвам на Борил вечерта.
Връщам се от служебна вечеря и когато се прибирам го намирам излегнат на дивана ми.
– Направихме ги.
Поглеждам го изненадана и той свива рамене:
– Още като ми се обади и викнах лаборант и после взеха и от мен. Ще са готови след ...

Глава 7
Видях я. Измъчена и плачеща постоянно. Мия. Красива, не чак толкова, но величествена - като никоя друга. Руса коса, мека като коприна. Очите ù зелени, дълбоки, чакащи за спасение. Тя вървеше, оглеждайки за изход. Бялата и рокля бе покрита с капки кръв. Разтреперих се, тръпки полазиха по цяло ...

Кафето, Слънцето и еротиката – това са три важни фактора – неща за получаване на равновесие – ПРОЗОР към пътя на всеки човек във всеки ден…
Кафето е материален носител на равновесие и пълнота – не НЕЩО особено, но един ЛЕК стимул, едва забележим – лъч светлина, както и храната е светлина – но тя е с ...

Беше по жътва, когато я видя. На мегдана ръченица играеше. Нозете ѝ стъпваха леко, като че пееха, ситнеха като дъждец, а снагата ѝ се виеше като млада върба. Косите ѝ водопадно се сипваха в ритъма и кога забърза сякаш фурия мина покрай него. Ухаеше на метличина. Светеше като месечина и гласът ѝ ромо ...

на младостта е
краткостта едничкият
ѝ недостатък

Всички ще ме разберете,
когато вече ме няма,
ще бъда далече,
както всичките връзки,
както водата, ...

Мечтаех някога да мога да летя;
да не бъда прикована към земята...
но някой сряза моите крила
и ме заточи, да стоя в забрава.
От всичко най желаех свободата – ...

Кошута
Къде си, Любов? Не изчезвай безследно.
Недей ме отбягва. Искам да те погледна,
както винаги правя, отново в очите
и да те попитам къде са мечтите. ...

Бурята затова е буря.
За да те срещне сам,
да те хване и изхвърли.
На километри от там.
Дъждът за това е дъжд. ...

Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать –
В Россию можно только верить.
28 ноября 1866 ...

Изведнъж се появи. Изневиделица.
И с гръм и трясъци изчезна.
Бе като бриз, но и виелица
и непозната, като морска бездна.
　 ...