Аз се родих, бидейки поезия,
защото съм от сърцето създадена.
Баща ми е голям поет на ухания
майка ми е приказна чистота, изживяна.
Кърмят ме с чувства и вдъхновение. ...

На края на живота продължавам
да търся те във всяка точно тебе
и няма никога да съжалявам,
че те обичам, а ти пък мене - не
На края на живота осъзнавам, ...

Напъхал дулото на пушката в своята уста
и крещи на ум "стреляй към мъчителя" !
И изведнъж светът застива онемял
и само с глава му кима.
Преизподнята отвори се пред него ...

Забелязах, че съседката
тънко ме оглежда...
лигите ѝ капеха...
обзета от надежда...
Прибрах се в къщи... ...

Дима – руски молодец,
с баба си е на море.
Той година има, две,
сам на плажа си топурка
и на слънце се пече. ...

Не те забравих, Господи, не съм..
И нищо, че не лазя на колене,
молитвата е моя буден сън,
обичам те дълбоко, Ти си в мене.
Не те забравих, Господи, не съм... ...

Живея с белезите
по коленете
и нося товар
на чужда карма
защото мама ми даде ...

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 9
Влизам при нея.
Сядам на диванчето. ...

Лято е, снегът вали и трупа се,
избутаха се слънчевите зимни дни...
Вали! И летните шейни са канени,
алени, зелени, шарени...
Великденска елха засвети в мрака, ...

Вълните бавно се поклащат,
говорят сякаш с пясъка.
Неща от векове, които знаят,
но пак се слушат и разказват.
Един самотен гларус едва-едва ...

Един живот
На Иван Димитров(ДЪРВОРЕЗБАРЯ)
От Евгения Георгиева(Svidna)
Роди се в черна немотия, едно от осемте деца,
и тази пуста беднотия, за всяко беше обеца. ...

Мисълта подлежи на отлагане.
Тя не е приоритетна сега.
"Дори да сме въздух под налягане,
какво ний губим от това?"
Овце една след друга, след пастири... ...

"Христос Воскресе!"
Този нощен възглас
въздуха разтресе!
И всеки вярващ казва:
"Воистина Воскресе!" ...

Конкретното, човешкото съзнание е устроено винаги да търси и намира ползи, чрез действията си, за конкретния индивид. Нарича ползите факти. Когато се научи да прави разлика между употребата и злоупотребата с тях, поставя граница-тайна, помежду им. От едната ѝ страна поставя истинните, от другата – н ...

Благодарна съм за тихите нощи.
Душата ми прелива от нежни слова,
гърдите пазят нежни чувства.
Ручеи бистри понасят мисълта.
Различна е нощта от всеки ден. ...

… очи затвори
и се усети лека
като усмивка
и радостна сълза,
като песен, ...

От устните ми думичка не се отрони.
Не знаех как да махна от тъгата ти.
В пейзажа на отминалите спомени
препускаха вълни и птици. Бягаха.
Целуваха се призрачни вселените. ...

Дийн
Малко са останали истинските американски фермери. Изчезваща порода са те. Повечето съвременни фермери в Америка не преживяват от фермите си. За тях фермата е хоби, което освен за удоволствие служи и за намаляване на таксите и получаване на държавни субсидии.
Дийн е истински американски фермер о ...

Светлината Му
навлиза в душата ми.
Лъчите и звездите му,
осветяват вървенето ми.
Светлината Му ...

Няма да забравя,
как ръка Ми подаде
в пустинята пуста
аз се скитах.
Сама сред морето ...

По пътека през горичка,
крачи Меца сам-самичка.
Крачи мрачна и унила,
рано-рано подранила.
Крачи и под нос мърмори: ...

Тази която умря девствена
Не видя никой никога на рамото луничката.
Тялото ѝ си остана неизследвана планета.
Кожата ѝ бе неотворен пакет.
Не успя никога да разбере еротизма на една поема. ...

I no longer
wear hats
or drink from cups
the eyes of cats
are searchlights ...

Не плачи, че и моята душа плаче,
не тъжи за старите времена...
Животът е тежък от грехове,
но аз и ти ще открием нови светове.
От грехове, нови светове, ...

151/Опитах „писането” да откажа,
да съм с науката. Но спрях!
И в Пловдив го планувах даже...
Но казвам ви, че не успях!
Тя бе във мене вкоренена. ...

Скалà
Скала съм…
вълнáта ме облива.
Животът с неволи
отново ме залива… ...

На приятелите
Не беше лек житейският ми кръст
и пътя ми не бе обсипан с рози,
родих се, за да бъда аз човек
и пътя ми... Нека да е този. ...

Истината има очи. Вероятно очите на истината са огледални. С тях може да гледаш, в тях може да се огледаш. Ако имаш смелостта и доблестта да я изречеш или да я приемеш такава, каквато е, без да я интерпретираш, без да се съмняваш в нея – просто като факт. Истината не може да е размита, нито да е няк ...

В метрото всички са деца.
Игрички само си играят
със телефони във ръка.
Там никой, никого не знае.
Там тишината е море ...

След теб
След теб остана само тишина
и болка във сърцето задълбала.
Отчаян вик във моята душа
остави раната незаздравяла. ...

Тишината я има
в делник и в празник.
От човека взима
думите празни.
И чуеш ли я, ...

Малък и голям се
чувствам, заобиколен от
твоята мила вечност...
Връщаш сърцето ми
със своето, когато то ...

всички Рождества
и Възкресения са
съкровения

Търся квартира, да е изолирана,
където спокойно да си пия виното.
Където да не бъда наричан предател
и да не трябва да следя
за граматиката ...

Дори далеч да бе, в земи студени,
зад девет планини, зад сто слънца,
щастлива щях да съм и окрилена,
теб, сине, да очаквам и в скръбта.
Да знаех, че си някъде, но жив си, ...