с Теб не седнахме да броим
колко пътища извървяхме
просто тръгвахме като дим
все нагоре и все се бояхме
да опитаме както живее дъжда ...

Какво да ви кажа, живея под наем,
то всичко е временно по наште земи.
Купувам че трябва, само на заем,
сърцето брои ми, моите дни.
Какво да ви кажа, приятели имам, ...

Нежност
=======
Колко нежно коравите пръсти
милват вехтия сватбен воал.
От годините цял е прокъсан, ...

Ба - банда безделници вият зловещо
Бъ - бързат да хапнат нещо човешко
Бо - болка пронизва душата невярна
Бу - буболечка излиза от храста незнайна
Бе - бедуини потни се влачат към храма ...

Дево*, блажена
си ти сред жените! Теб
Бог осенѝ те
с Агнèц - Любовта Който
да възцарѝ на света! ...

Пролетна дъга
Вятърът я открадна
от очите ми.

Благодаря
на родителите ми, че са отгледали такова умно и красиво (и скромно) дете, на братовчедка ми Елица, най-добрите ми приятелки Мария-Десислава, Ивелина,Кремена и най-добрия ми приятел Владимир, че са винаги до мен и ме подкрепят за всичко.И естествено специално благодарности на мъжа до мен, м ...

С аромат на мокри треви.
В цвят на изгряващо утро.
Познаваш всички нейни черти.
Гледа не винаги мъдро.
Докосва като полъх от юг. ...

Животът ми е сякаш кръгла маса
с покривка от годишен календар.
Покривката е сива, без украса-
от Бога ми е тя годишен дар.
И храня се на нея със проблеми, ...

ДЕСЕТТЕ БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ЗАПОВЕДИ!
Днес 25 март 2016 г. Благовец:
... Парламентарен кантрол – Велизар Енчев настоява да се разгледа навреме въпрос. Отговаря Цецка Цачева – необходимото за отговори време е по-голямо от ресурса на народното събрание според правилника му, определено за тази цел.
... Е ...

Нека ги озари вест блага -
радостта да бъде за тях,
а не да мислим за облага,
несъпричастието е грях!
Нека и те да са спасени ...

Ограбен живот
Как ограбва ни живота...
крадец най-мил е на света...
На младостта е той пилота,
на вярата уханието и цвета. ...

Истински
сонет
О, как се радвам, че те имам!
При тебе винаги ще спра.
Дори да ме скова зима, ...

Не мога вече
аз да отричам.
Волно или неволно,
още те обичам.
Бягам от тебе, ...

"Бъди ми...!"- каза. Не успях.
Сега съм друга, май съм драма.
За теб оставам спомен-благ,
запазена любов от храма.
Да лъжа в чувствата е грях, ...

..Отново среща. Валеше и капналите листа изглеждаха тъжни и кални. Но аз се усмихвах. Вглеждах се в сивите мълчаливи сгради, а преминаващите коли пръскаха част от мръсната вода по пътя си. Играех си с чувствата. Не беше първа среща, ала се притеснявах, все още. Сега се превръщах в другата, демонична ...

Всяка стая е като картина-
крие в себе си таен шифър, код,
и когато, без да разбереш, я сринеш,
вече за нея ти си скот.
И има право тя да съди ...

Сънувай ме, разливам се по клепките ти.
Превъртай миговете от онази нощ,
И послушай песента кокетническа
която и ти тананикаш все още.
Пристикай ме към себе си, не пускай, ...

Приятелю, ти знаеш ли,
че ако имаше приюти за души,
то твоята с радост бих я подслонила,
бих взела шепа пясъчни лъчи,
с последните сълзи храм бих съградила. ...

Болката изгражда битието,
което сиво пак изпълни дните ми,
подгони ме и ето.
Вече съм във ъгъла на нищото.
Думите са неизречени, ...

С прекрачване на Аз-а към Новата 2016 –та година, си даваме равносметка за отминалата, затова и нарекох есето си – Новогодишно пътешествие по Луната. Там, където Любовта е висша естетична сила, а Обичта събира хората, за да създаде уют и топлина, светлина и надежда за Новата година.
Но мълчанието е ...

Когато те видях за първи път,
знаех, че си ти.
Твоят прозорец на душата
накара светът ми да заблести.
Неговият цвят ...

Живей си в твоя храм,
аз нямам място в мислите ти,
загубих реч из речите,
които ни "поправят".
Залутвай се в мира си, ...

Гледаме се в очите, откриваме се в една душа и пееме:
Да чуем тишината, ударите и виковете на щастието,
...което ни прегръща, утешава ни, пази ни неспирно
и как вдишваме и издишваме въздуха, когато се обичаме...!
И как вървим към безкрайността със чисти мисли и чувства, ...

Бели думи в бели одежди
носи вятърът редом с дъжда.
Адресатът е с име Инкогнито,
а адресът - "Неясни надежди".
Само аз ли не чакам писма... ...

Толкова хубаво ми разказваш
за твоите мъгливи утрини,
за пъстри широколистни гори,
за потоците, с леко разкаляни брегове,
за високите късове небе между клоните, ...

пролетна вечер
не спират дъждовете
останах без бряг

В ЕДНО ЦЯЛО
Когато сме заедно, ставаме цяло,
а нещо все липсва, когато не сме.
В прегръдките времето сякаш е спряло,
извън тях сме брулени от ветрове. ...

Съзнание и
битие... Човекът е
пресечна точка...
Съзнание и
битие... Човекът е ...

най-силно да се
пожелае - може би
е - чрез молитва

Мистично любовта ни окрилява,
въпросите превръща във мечти,
до Вяра страховете ни стопява,
отключва път осеян със звезди.
Пречупени посоки се събират, ...

Родил се беше в тъмнина,
пораснал бе, загърнат в нея,
в съня си виждаше света,
а денем пееше за него.
Научи се да свири сам, ...

Когато е студено
сърцето ми ще топлиш ли?
Когато искам да се сгуша,
ще ме прегърнеш ли?
Когато искам да си тръгна, ...

Застудя. А това е на хубаво. Помня - и преди така -
Тресе ме. А времето хубаво. Застудя.......
Допивам те – капка по капка,
сетне – елегантно, с финес
поглъщам бадемова ядка - ...