Случи се. Видях смърта.
Минаха години от тогава.
Не беше в черно. Не беше със коса.
Внушаваше ми някаква забрава.
Обвита бе във мека светлина. ...

В този летен ден
смрачи се, притъмня.
Дъжд се плисна разярен,
изливаше се сякаш из ведро.
Аз потърсих те в мрака, ...

Кой си ти?
Ти си това,
което си,
ти си този,
който трябва да бъдеш. ...

Виждам ръцете си,
които са същите откакто се помня.
Излизам от банята,
пускам си радио,
звъни телефон – ...

Целувките, макар различни, магия са,
награда висша за душата и плътта...
Благодарната – красив завършек
на усмивка, издължила
сладка дан към доброта... ...

Не трябваше в теб аз да се влюбвам,
знам, че голяма грешка бе това....
Извинявай, мамо, че не те послушах
и като глупак аз пак повярвах в любовта....
Много плаках и дълго време си мълчах, ...

Колко пъти препъвам се нощем
в лоши сънища, в чужди злини...
На миналото паяците още
плетат си паяжини от вини.
Полека-лека в ъглите се сгушват ...

Седя и си мисля на тема, по която може да се каже толкова много. Заобиколена от предмети и хора. Хора с различно виждане на нещата от моето. Всеки разум различен и индивидуален. Замислил се за нещо и някъде. Далечни и топли места, тихи и спокойни, морета и поля. Или такива които не можеш и да си ги ...

Един цвят, болезнен,
но и даващ ми надежда,
щом аз спомня си единствено,
че така очите ти изглеждат…
И денят ми е такъв, ...

ИЗВЪН ОБХВАТ
Преситихме се
от злоба и лицемерие.
Удивихме се
от човешко недоверие. ...

Мислех да си само име, но ето че заплетох те в стих...
Моят дъх близо е. Стелиш се в очите ми,
сияещи с образи, спомени, сълзи.
Жаден дъх...
Гледам се, милват ме косите ти. ...

Възможно е,
кръжащият орел
орлицата да срещне в небето
и в полет (о, колко той е смел)
промяна да поиска в житието. ...

Кметът на Балчик се вози в лимузина -
и в лято, и в зима,
щото...самолет има Обама*!
Каква логика, трака си нашата мама!
На брега на Черно море ...

Насаме
Голотата ми е цяла.
Неразсъблечена остана.
Огледалото във стаята
(от срам) със гръб ...

Огромно слънце палеше дъха ни.
Ти бе ефирна и в безплътно тяло.
Докосвах те по устните червени
и обожавах роклята ти в бяло.
Очите ти ме гледаха с надежда. ...

ОТБОР
Ванчето и Минка,
Славчо и Калинка,
Иванчо и Дора,
всички сме в отбора. ...

Вдигнах поглед и изтичах. Правех надпревара с времето. Оставаше ми малко. Заваля, забравих чадър. Подгизнах. Разгневих се. Продължих напред. Помахах за такси, подмина ме. Дотичах до спирка, автобусът не спря. Тръгнах отново пеша. Счупих токче. Преметнах чанта, скъсах дръжката. Разпилях документи, пр ...

ПЧЕЛИ
Една пчела е взела
цветята ми за свои.
Градинката превзема
и с нея се не спори. ...

Така забравихме първичното,
че вече себе си не виждаме,
нали сме свръхдуховни всички,
копнежи и желания зазиждаме
в непробиваеми съмнения ...

Един ден, може би по изгрев...
отново ще почувстваш моите ласки.
Прекрасно, нежно утринно начало,
със спомен от изминалата нощ.
Един ден, може би по залез... ...

Влезе в душата ми,
вратата бе широко отворена.
Повярвах на думите.
Вятърът дори се заслуша.
Не мога да си простя. Бях наивна жена. ...

Обичам как ухае тишината
Обичам как ухае тишината,
когато се разстила по косите ми,
прикривайки ревниво голотата
на устните ми, тръпнещи от ситост. ...

Стартът на този коментар e малко необичаен – с „машината на времето”. Представете си скромен работнически квартал от малки схлупени къщурки. Той носи красивото име на надеждата, но е в периферията на големия град. Негови жители са предимно бедняци, които преборват живота „тежък, скучен” (както се е ...

Не ме търси
Не ме търси
в мен е пустош
изгаряща, свирепа самота
палещото слънце ...

Неделя е. От ония, в началото на лятото. Денят започва рано и тихо. Слънцето се изтъркулва иззад баира с акациевата гора и закачливо хвърля няколко лъча надолу, към реката. А тя все бърза за някъде. Огряна от първите лъчи, започва игриво да блещука и като че с нова сила се втурва напред. Неделя е. Д ...

Молец
във гардероб,
крадец
копае гроб...
Живот ...

И тази сутрин се събудих
на границата, знаеш как,
между лилави пеперуди
и син небесен похлупак.
А вън денят се бе надвесил ...

Не съм поет! Не съм, а още пиша.
И музика не съм, а в мен е тя.
Врабец не съм. Врабче във мене диша
и някъде далече аз летя.
Ще ме настигнеш ли? Ела и ще попеем. ...

Обърнати очи
Дали не са обърнати очите ми,
дали не виждах наобратно,
дали сУшина не са сълзите ми
и дали е тъй всичко еднократно. ...

Вървя и все вървя по своя път самичка,
пейзажи в мен носталгия просмукват.
Запях и чувствах с волността на птичка,
но питах се тревожно - защо е скучно.
В голяма къща съм стопанка малка, ...

Преди да се родя, не съм избирал родно място,
родителите си и родната страна,
но в сто процента съм заквасен с българското тeсто.
Изникнал съм от наши семена!
Родил съм се и раснал, в страната на тракийци, ...

Неописуемо е колко много страдам,
страдам като възрастна жена,
подхвърлена в дом за стари хора,
забравена от своите деца.
Неописуемо е колко много плача, ...

Сърцето слуша
Свири музика бавно и тихо,
а сякаш пробива път широк.
Да вървим по нежността плахо
в небесата чисти да ни прегърне бог. ...

Изчезна бавно слънцето, залезе,
а облаците огнено блестят.
Сякаш Бог при хората ще слезе -
безспорно е шедьовър този свят.
Контрастно е. Небето притъмнява, ...

* * *
Когато нямаш нищо
и си сам,
към покрива...
дори недей поглежда. ...

Главата ми е бомба. Ръцете ми - стрели.
Душата ми е зомба. В сърцето ми вали.
Кръвта ми се размива. И става на вода.
Срама не се измива. Оставя си следа.
А пътя става труден. И носи ми вреда. ...

Ще си позволя за теб да помечтая -
изморена съм от собствените си забрани.
Дори да съм във безизходица накрая,
за теб си заслужават отворените рани.
В мечтата си ще те повикам смело- ...