Появи се от мрака. Беше безлуние.
Лицето прекрасно. Мляко с кафе.
Усмихна се ведро. Беше безумие.
Усмивка такава, пред пияни мъже.
А те, неколцина, стояха безмълвни. ...
Тази нощ не спах. Предадох себе си. На онзи патрул, който нощем обикаля по къщите и събира изтърваните съвести. Безпризорните съвести. Маршовите стъпки отекват в гърдите. Туп-туп-туп... Обзема те страх? Понечваш да избягаш?
Няма къде! А те дори нямат нужда от СРС*-та. Ти - сама. Излизаш под уличната ...
Не умирам. Макар че поисках.
Да, защото живея във вас.
Аз съм силен, защото съм истина.
И така - до последния час.
Не изчезвам.... Не ще ме забравиш. ...
(разговор с българската аристокрация)
Аз, госпожо, не съм от елита!
Нямам ценз и добри маниери.
По бунища душата ми скита
и се храни с каквото намери. ...
Защо гледаш през лупа моят живот?
За да видиш два трупа с червеи ли?!
Ти си клоун в черно Смърт,
пред публика уплашена.
Ще я избера пак и напук! Дори това да е краят. ...
Замира тишината бавно в здрача
от тропотът на конските копита.
И спира умореният си кон ездачът
да вдиша светлината на звездите,
да отпочине сред тъгата на саваната, ...
Ако накой нявга мислите ми прочете,
ще си каже: този бил е луд...
После бързо всичко ще забрави
и ще хване правият си път.
О, презри ме, весело човече, ...
Мекотата в шепите ми изтънява. И прозрачни вени се опитват да се скрият смутени. Дупки-кръпки... или отчаяни опити да дам чувство за цвят на живота си. Аз слагам оранжево, а сивотата избива в пробойни.
Не изтекоха ли всички пустини през пръстите? И всички кратки, неизживени лета? Не изгубихме ли вяр ...
Тази вечер искам просто да се сгуша в теб...
Не ми е нужно нищо друго, за да се опия!
Изискан избор - свещи, фрезии, Шердоне,
но, Романтико, витае друга в стаята магия:
на постоянството, с което трептящата вода ...
Ще Те намеря в омагьосания свят,
където с Теб отдавна се залутахме,
ще Те открия в притаилия се град
и заедно отново ще сме Пътя си!
Ще Те намеря, пръстен си в сърцето, ...
Далчев сигурно се смее
Хълмовете, дълбоко скрити зад лунната светлина, спят спокойно, само тих барабан се чува от ритъма на сърцата им.
Дим от ръждиво копие бавно се приплъзва и се скрива точно никъде.
Клепачите, пресъхнали и натъпкани навътре в окото, са вече безполезни.
И пустата цигулка с безброй ...
Бог ни дава чудна благодат –
изцеляваща, прощаваща, всевластна!
Щом приемем я – и става чудо в нас:
бъдещето виждаме по-ясно!
Знаем, че по благодат ни е спасил ...