Като летен ден красива
носи се лодката игрива -
лодката на любовта,
но носи се от самота.
А морето е безбрежно ...

Добри очи
Добри очи съзрях.
Не бях виждал досега такива.
Нежна доброта блестеше в тях.
Ах, мъката ми взе да си отива… ...

Дига
Земя, назаем от морето,
зад дигата стои.
Трапец разтегнат, докъдето
суша истинска се появи. ...

Твойто име, мила, име на любов!
Аз го любя, скъпа, в тоз живот суров.
Твоята целувка - също, като мед.
С нея ме даряваш всеки ден поред.
Ти си, моя скъпа, чаша с елексир. ...

От ъгъла на болката
безмълвно ще се сгуша,
преди да си загърбя вярата,
че нямат дом сълзите.
Ще се опитам да разровя спомена, ...

За миналото и сега
За миналото напоследък пиша,
сегашното съвсем не ме влече,
а миналото в мене още диша,
а днес Пусто в Празното тече! ...

Не съм сама, безкрайно съм самотна
Не мразя, а омразата разяжда.
не те понасям - някой, никой,
но ничия съм щом те няма.
Не плача, сълзите си преглъщам на потоци, ...

Ще си заминем! По пътя прашен,
едва ли някой от това ще го боли.
Недей, недей гледа ме тъй уплашен,
кога започна? За миг живота, така се търколи.
Ще си заминем! Оставили следи, ...

тази демо-crazy*-я
елитàр натресе я -
робство и агресия
и неравновесия
изходът е знаен - ...

Даже в лятната жега птиците пеят,
с гласовете си радват света!
Ех, да можехме с вас като тях да живеем,
да размахваме волно крила!
Отредена за нас е съдбата човешка – ...

Песента си тече вече цял ден. Мисълта ми и тя тече, но наобратно. Докосват се леко, колкото да се подразнят – идеята на мисълта ми и тази на песента. Опитвам се да ги слея, да ги накарам да текат в една посока, но освен, че противоположностите се привличат, знаем ли дали и си пасват? Старая се да ра ...

Скитам по безкрайни пътеки,
влизам в безгранични сърца,
оставам без дъх и без спомен,
мечтая, планувам, но и тъжа.
А някак резултата - еднакъв, ...

Едва ли ще тръгна.
Но няма и да остана.
Ще съм междупространствена,
транспарентна,
миналовзираща се ...

Китарена
Утре пак съм жива и вятърна
с целувка от време по устните,
забравила стъпките ритмени
със смях разцъфнал в очите. ...

We brave uncharted waters
on boat with crumpled sails
We float where it is hotter
but that's another tale
We lose ourselves on purpose ...

Мой
сетен
летен
зной,
стой ...

Валя, как само цяла нощ валя.
А ти за миг не се събуди, татко.
Дори и вятърът жесток вилня.
Нощта бе нощ съвсем за кратко.
Отровен почна този мрачен ден. ...

РЪЦЕТЕ ТИ
Ръцете ти са нервни...
И вените играят,
и малко са по-черни
при ноктите по края... ...

Колко непонятна
е човешката съдба.
За минута смазан,
коленичиш.
В друга лятна вечер ...

Ех, да беше цвете сред цветята,
в теб да се оглеждат небесата!
Птица да си волна сред хвъркати,
ще да е светлѝнна скоростта ти!
Мъж да беше, то - по благородство - ...

Да споделим мълчанието! Искаш ли?
Един към друг с отворени очи!
Щом думите сърцата ни притискащи,
сега са птиците умиращи сами!
Да спорим за любов! Желаеш ли? ...

ПО СРЕДАТА
Достигнах и до нея. Слава Богу.
Посрещна ме с разтворени ръце.
Усмихната, на устните с червило,
в погледа ù - нови светове. ...

За тези, които обичаме въпреки всичко, за тези, които обичаме поради всичко… и за тези, които ни разочароват, тръгват си от живота ни просто така или стоят до нас безцелно. За онези, които един ден ще отблъснем с безразличие и ще страдаме повече…
Отивам си,
дори без да усетиш,
отивам си тихо,
докато ...

Когато гръм в душата ми удари
насред дванадесетия час,
разтанцуват се стрелките стари
на часовника в печален джаз.
Моментите като камбани медни ...

И животът отново си тръгна постарому...
Пак заскрибуца по кривото петолиние –
безконечно скърцане на ръждясали травми,
в дует със безсъници, маскирани в синьо.
Аз, разбира се, равнодушно гледам от ложата ...

Понеже много песни посветих
във този сайт на разни поетеси,
със много грозна слава се сдобих:
че съм непостоянен и неверен.
Обаче лъже хорската мълва - ...

Знак
устойчива съм
в земния си ход
за колебанията си
не съжалявам ...

Ти виждаш есента да побеждава.
Умира всичко хубаво във нея.
От живото живот не ще се ражда,
а мъртвото отново ще живее...
И виждаш вече белите полета. ...

Ах как обичам полунощ!
Принцесата избяга без обувки!
Навярно и се сторих малко лош...
Сега съм жаба търсеща целувки!
Навярно търси огледало тя! ...

А УТРЕ
Захвърлени чувства.
Разпилени в нощта.
Захвърлени думи- лъжи.
Пот. ...

Дъждът ме успокоява. Зная, че за много хора той предизвиква меланхолията, но мен ме успокоява.
Дъждът е това, което чувствам, начина, по който се чувствам мога да го определя с него.
Капките му са като моите мигове...
Един след друг постоянно и методично...
Нови и нови... ...

Любовта ме докосна
Любовта ме докосна по рамото с твоите пръсти.
Беше полъх по-нежен от допир на скъпа коприна,
но преля по снагата ми в жиг от парлива коприва
и сърцето ми (в бяг на кошута) от обич се пръсна. ...

... А беше раницата му пробита.
Сандалите му - скъсани. И стари.
Изпи Морето със очите си.
Извади после смачкани цигари.
Приседна близо, досами водата. ...

Поредната безсънна нощ… 3-та или 4-та подред, не знам. Въртя се в леглото, чувствайки една… празнота. Боли, но не такава болка, за която има създадено хапче. Е, ако имаше, то щях да взема около 10 наведнъж. Исках да спре. Тази остра, задушаваща болка. Парещи сълзи се стичаха по бузите ми и вече усещ ...

Заключени спомени
Тази нощ Марта не успя да заспи. Спомените, заключени дълбоко в сърцето и, отново бяха пуснати на свобода. Ужасът се завръщаше, като бавно и неумолимо завладяваше съзнанието и, и я изпълваше със студ. Винаги ставаше така, когато си спомняше. Студът пропълзяваше по тялото и, и тя се ...

Надеждата бе длъжна да ме закриля,
докато още имах дъх и копнеж.
Докато болката не реши да изстреля
куршума си с коричка от скреж.
А трябваше да бъде от последните, ...

Живея. Дишам. Обичам.
Пиша. Римувам. Творя.
Мечтая. Мисля. Изричам.
Пея. Лудувам. Летя.
Копнея. Вярвам. Омайвам. ...