Ако някога се върнеш,
ако и аз съм още тук,
преди да се озърнеш
ще чуеш онзи звук,
с който гълъбите гукат ...

Всеки по своя път ...
"Здрасти",
понякога и "Как си?"
(от куртоазия)
и "Довиждане", ...

Ранима си! И аз така! Жени!
Все нещо ни разплаква неусетно.
Очите ни потоци от сълзи.
Не е прищявка, нито е суетност.
Такива сме, кълбо от сетива. ...

Родена съм в Бургас и живея тук от вече четиринадесет години, което е напълно достатъчно време да се влюбиш...
Срещнах го, когато бях съвсем малко момиче, а той беше твърде възрастен за мен. Със себе си носеше онази мъдрост, която притежават мъжете на вече преклонна възраст, но душата му беше още мл ...

В безкрайните процепи
на напуканата почва
ще засея теб.
Не, за да съм близо,
а за да те има ...

Пак тази тъга... изнемогвам от болка,
самотата във гърлото пари,
разкъсва ме мъката, сълзите напират,
кога ли ще свърши... кога ли?
И как да съм силна, когато те няма, ...

2.
Животът е странно нещо. Не знаеш никога откъде какво ще изскочи...
Тази сутрин в двора вятърът довяваше гадна миризма на тор, все едно от краварници или свинарници дошла. Гледах го откъде духа, някъде от изток, но не знаех да има такива в тази посока. А си вонеше.
Аз се опитвах през това време да ...

Взирам се във пурпура – залезен заход...
Бяло утро мре нахалост - поляга в своя гроб...
Хващам сянката му - на самия ръб
Едва те виждам - точица си спряла - в гръб.
Златото на залеза погълва лудия ми крясък ...

В мене влезе планината.
Прегръщам вятъра, летя.
Дъжд - възбуждам тишината...
Влюбен в светлината спя :)

Попитал човекът душата си: „Дỳшо,
защо ме болиш?“,
а тя му отвърнала: „За да обичаш,
цъфтиш и твориш!...“

Глътка сладост
Магазинът е затворен.
Илюзии не се продават,
нито пък мечти.
Аз никога не съм продавала, ...

Ето - душата ми страда
за жена осакатена, млада,
че причинителят на злото
изглежда метър ще мине,
боли ме от на нея теглото, ...

Защо НЕ ТРЯБВА да угаснат очите на българския цар
Има нещо символично, има грях, мъка най-голяма,
пророчество сравнимо с океана на нещастието…
Има творчество в плен, има цар осакатен,
но дали ни има нас, всъщност, колко силен е гласът ни ...

Не чувам вече звънките камбани.
Не паля вече в църквата и свещ.
А виждам хора на площад събрани
със поглед мрачен, празен и зловещ.
И всеки поглед - мълния във здрача. ...

Разликата между
малигнено и малинено
е Г -
като грях,
като ген, ...

Аз не за първи път заставам на брега ти.
И не за сетен път те гледам възхитен...
Обичам аз среброто на нощта ти
и златото на твоя слънчев ден!
Безкрая ти, със поглед искам да обхвана, ...

Как жадувам да съм с теб,
сърцето ти в сърцето ми да бие,
от злото там да се скрие
и всяка твоя болка да попие.
Но далеч си ти и недостъпен, ...

Една двадесет годишна песен,когато и аз свирех в група :)
музика - margen
текст и вокална мелодия - Симеон Николов
вокали - Антоан Антонов (meteor)

БЕЗПЪТИЦА
Вали.
Вали.
Вали...
Потоп ли сънувам? ...

Преселват се кротко Човеците -
в съвършения свят, може би…
Сутрин чувам как пеят с птиците
за стръкчето крехко – Надежда,
неоцеляло на нашата твърд. ...

Той беше точно като буря.
Не знам защо досега всичките имена на бурите са били женски.
Може би, защото той беше по-голямо бедствие, жалко сравнимо с природните.
Защото той не разруши само природата ми.
Разруши дългогодишните строежи на стените около сърцето ми, около най-скъпото ми съкровище. С всяк ...

НА ТЕБ ПОЕТЕ
(На Пеньо Пенев)
Твоята тъжна неделя и чашата, със която говориш.
Твоите бели пътеки и онзи 26 април,
отекват като звън на камбана, като ехо от тъжни куплети ...

Д И А Л Е К Т И К А
Най-сладостният миг ни свързва с бреме.
От болката пристига радостта.
Възторжена на сигурното стреме,
дарява ни най-светлата звезда. ...

Стига ми всичко: надеждата
и любовта, и умората,
бръчката между веждите
и оптимизмът на хората.
Хлябът ми стига с приятели, ...

Зима е.
Нощ, а полето се белее.
Сякаш някой шепне,
а просто вятърът ти вее.
Ни крачка ...

Влече ме силно - да се съблека
до безобразно прямо гологърдие,
да вдигна ярки пориви-платна
и да отплавам на разсъмване
към място, на което нямат власт ...

Появи се внезапно.
Бог ли те прати?
Или ти пожела?
Бях се загубил в мъглата.
Без чадър бях във дъжда. ...

Небесен ручей
Навярно този свят ще оцелее,
макар че по човешки е небрежен.
Едно небе, брегът му ще залее
със ласката на синята си нежност. ...

Ивко топка рита!
Давай, Ивка! Давай!
Вражата защита
смело побеждавай!
Ивко във вратата ...

Какво си ти, прашинка малка,
в съзнанието на много ветрове,
изправяна сред лоното безвестно
на време сред незнайни богове.
Невидима живееш сред безкрая, ...

В края на устните ти
Кратерите по сърцето ми
са с отдавна засъхнала лава,
там, където бяха ръцете ти,
сега се сипе забрава. ...