Вулгарен роман - четвърта част
27 май 2015 година
Емил паркира таксито на паркинга пред блока в който живееше, разтърка очи с дланите на ръцете си и угаси двигателя. Въздъхна силно. Чувстваше се скапан след дванадесет часовото шофиране по улиците на града. Наближаваше седем. Време за вечерните новин ...

Идва момент, в който усещаш,
че товарът дошъл е в повече.
Изтръпват вече твоите плещи,
да го мъкнеш все нанагорнище.
За кратко обмисляш как да постъпиш. ...

Живот във сянката на твоето минало...
Това ли да предложа на сърцето си?
Остатъци от чувства разпилени стигат ли
илюзии и болка да прегръщам със ръцете си?
Боли... Студено е във сянката зловеща. ...

От миналото, взимаме урока!
За бъдещето, можем да мечтаем!
Живеем ний обаче, днес и тука,
ловим мига, изплувал от безкрая!
Едничък миг... ...

Да е „цвете“ от
женски род, не ще ли се
зове „Ц(С)ветѝца“?!...

Когато дойде съдният ми ден,
заявявам ви го в суха проза,
пролеете ли и сълза за мен,
ще идвам нощем и ще ви тормозя.
Когато спре неукротимото сърце, ...

С И Н Е
Един до друг сме с теб. Ти ден, а аз съм нощ.
Дарих ти светлина по стръмния ти път.
Денят започва лек със утринния лъх,
но щедро влях ти аз и неспокоен дух. ...

"Кто-то сделал очень мудро
и послал за ночью утро..."
Аз ли казвах...
Не плачи!
Ще се разсъмне! ...

Устните изсъхват,
ако няма кой да ги целува.
Сърцето изстива,
ако няма кой да го ревнува.
Раменете стареят, ...

Той си ляга, но не може да спи.
Нещо в него все го разяжда.
Преструва се, че не боли.
А за любов изпитва най-голямата жажда.
Тя заспива, но в нейните сънища ...

Там където свършват всички пътища
в края на последната дъга
зад няколко пресъхнали морета
живее мъничка звезда
проблясва нощем тихо много тихо ...

Бели рози цъфнаха за теб
и цяла в белотата се огледах.
Не стигат думите ми на поет,
с които да им нарисувам Обич.
С които болката и горестта ...

Дъжд
Навън вали и бавно ме обгръща,
далечен спомен, в който пак ръми дъждец.
(Защо дъжда при тебе все ме връща?)
Нали сама си тръгнах като плах беглец. ...

Тиха зима. Не фучи и не вилнее.
Миражите ѝ-истински са случки.
Глупакът, как да знае,
че ледът ѝ реже му вените?
Облечен още в детските си дрешки, ...

Чико Чиков лети
Тъмна африканска нощ се разстилаше над летището в Хараре. Дежуреха само няколко диспетчера с черни лица и бели униформи, състоящи се от бермуди и памучни ризи със снежна белота. Небето синьо като печатарско мастило беше осеяно с едри звезди, като тия над Фамагуста. В нощната тишина с ...

Cannonball
Still a little bit of your taste in my mouth
Still a little bit of you
laced with my doubt
Still a little hard to say what's going on ...

Ständchen
Ludwig Rellstab (1799-1860)
Серенада
Лудвиг Релщаб (1799-1860)
Leise flehen meine Lieder ...

Зад молещите очи на кучето,
бездомникът се прави на заспал.
Слънцето бясно нагряло е кутията.
Монетите след залез ще се разтопят.
Накрая очите се разплакват- ...

Бъди нестихваща лавина от любов!
Единствено тогава ще забравя
за младостта отминала - за тихия й зов,
за времето, което ни изпепелява.
Накарай ме да съгреша със дива страст, ...

Маргаритка - любопитка
се зарейва в синевата! -
Засиява, осезава
и целува необята!!!
Маргаритка - любопитка ...

Днес бях някакво малко дете:
С панделка кукла и златно звънче.
Говорех със птичките, мечтах и летях,
Исках единствено да бъда сред тях.
Днес бях някакво свежо лале. ...

Чаша вино, неделя вечер
саксофон и самота
и истина една
живота е илюзия и суета
Чаша вино за размисъл в нощта ...

Ти дойде, а... не вярвах; не чаках дори... но дойде.
Върна се от дългия път уморен.
Задъхан от дните фалшиви.
Ръката ми леко докосна.
Спрях се пред теб. ...

Ежко
Ежко се събуди гладен,
поразкърши сто бодли,
а росата - душ прохладен,
истински го ободри. ...

Не съм те чувала отдавна
и дланите ми
са набраздени от следи –
помнят стиснатите палци
от миговете, ...

Беше поредната съботна утрин в занемареното крайградско сиропиталище – дом на десетки млади души с различни истории. Десетки различни истории се подслоняваха под рушащия се покрив на студената сграда. Десетки нечути гласове са изоставени в мизерията, лишени от любов, лишени от радост и възможности. ...

БЕЗ ТЕБ
Понякога обичам самотата
но тази днес, ужасно ми тежи!
Кажи ми, как да продължа нататък
като и тишината в мен кънти! ...

Имало едно време един болярин. Млад и хубав бил. Снажната му осанка внушавала преклонение. Острият му взор пронизвал загадъчните воали на далечината . Точният му лък можел да уцели желъд от хиляда аршина. Просторният му дом сякаш бил изваян от морската пяна, в която се разбивали вълните пред него. З ...

Домът ми се превърна в гара,
а моите обувки - влакове -
насрещни, заминаващи и идващи отнякъде.
Домът ми се превърна в перон -
случайни пътници - децата ми. ...

Съвестта ми мъртва я видях,
просната и бездиханна,
обгърната в настъпващия грях,
надвесен върху стъпките и – пролет ранна…
Поискала бе повече във черно време, ...