Ела отново, появи се пак за малко и изчезни
Изпий всичко от мен както само ти можеш
Обещай ми всичко и ме накарай да повярвам
Остави ми надеждите с които да живея
Дай ми тъмния си поглед който само ти имаш ...

Господи!
Ще ме вземеш ти и мене,
като гост във твоя свят,
дето няма и горене,
дето всичкото е в цвят. ...

/ сонет/
Аз чаткам празната машина...
От пръстите си смуча аз!
И злото искам аз да срина!
Във пот облян съм в този час. ...

На любовта на живота ми
В съня ми идваш, нежно пак ме галиш
с усмивка тихо ми шептиш -
"Ще бъда с теб, нима забрави? -
"Но още мъничко ще потърпиш!" ...

ГОСПОДИ, КАЖИ МИ
Тука ли си, Боже Всемогъщи?
Чуваш ли молитвите ми Ти?
Тъжна е самотната ми къща –
там огнище свидно не пламти. ...

"Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!"
Христо Фотев
Колко е хубаво в есента на възрастта, ...

8
Пропитилисти
Вървя по стара улица, покрита цялата със кал и локви,
и чувствам как паветата крещят под мойта тежина.
Тежа, тежи душата ми ранена, ...

Прекрасна е тя, Любовта,
Когато грее в две сърца,
А колко болка причинява,
Щом несподелена тя остава...
******* ...

Удивих се, от себе си се удивих...
Защото плаках със сълзи горчиви,
защото истински сълзи пролях -
за нашите тегоби живи...
Удивих се, защото си простих? ...

Златните нарциси
Уилям Уърдсуърд
Облак – самотен скитник бях,
реех над хълми и долини
и изведнъж ги видях – ...

Зад всеки камък бавно се надигат
мъглите на отминалото време. -
Пълзят към върховете, но не стигат
на бъдещето шеметния Хребет!
Бел. на автора. Това стихотворение намери място в Капсулата на времето в Антарктида.

Рожбице бащина, обич най-свидна,
радост в сърцето му, първа.
Толкова рано детенце замина...
Черната смърт те прегърна.
Облакът тъмен в дома ни надвисна. ...

Той чу.
Чу как капе.
Със безшумното стичане на снега.
Самотата в мен чу да капе,
в пустота да отеква. ...

Небесен знак
Поле със ръж – зелена песен.
Дърво на път, а пътят цветен.
Ръми дъждец – божествен ритъм.
Вали и в мен, и губя смисъл. ...

За жената все
е малко - кой каквото
и да сътвори...

"Благодаря ти за тишината. Това трябваше отдавна да се случи."
И аз благодаря за тишината!
(До този миг, когато наруши я.)
Благодаря ти също за тъгата,
която връхлетя като стихия. ...

ПОД ЕДНО НЕБЕ
Стени високи, къщи като замък,
извадени от лъскав каталог!
Сърца студени, сякаш тежък камък!
Един живот, поставен за залог! ...

Обичал ли си някога толкова силно,
Че да чувстваш как ще се пръсне всеки твой атом от любов,
Да имаш нуждата да чуеш нечие сърце как бие,
Да виждаш очите, за които копнееш във всяка една секунда?
Изпитвал ли си някога нещо толкова чисто, ...

И отново! Отново лъжа...
И, разбира се, отново невинна.
" Невинността" ти ме захвърля в калта.
А аз те обичам. И си ми толкова свидна!
Гасиш бавно слънцето в мойта душа. ...

"така завършва всеки дъжд:
описан от добри поети."
Така завършва всеки летен дъжд,
със малки срички, вплетени в куплети.
Със лека нотка на тъга… и мъж, ...

Ще остана дете
И до днес не пораснах – вироглаво наивна,
явно приказки много съм чела в захлас.
Вярвам в смелост и честност, и доброто откривам,
па макар и под маска, с дъх на ледников мраз. ...

Обещавам, няма никога да те предам!
От теб зависи ми животът даже!
Той беше, знаеш, като гръб издран,
на който и да се опреш не можеш!
Бе също присадена на дърво сълза - ...

Разби ми мечтите,
отключи сълзите.
Защо така ме нарани?
От що ти бяха тез лъжи?
Любов, нежност,топлота... ...

Произхождам от елитно кралско семейство, което означава, че съм Принц. Кралството на баща ми не е тук, на планетата наречена Земя, а на една много красива планета, в орбита около Звезда от съзвездието Сириус. Една Оранжева планета, населена с прекрасни, стройни мъже и жени, с червеникаво-кафеникава ...

Тишината е секси.
Навред разпиляна,
вятър я вее;
пропива се във всяка пора,
запушва всяка мисъл в затвора ...

Бялата роза не беше разцъфнала, но не беше и самотна. Дъхава и ароматна, едва доловима, излъчваше свежест. Беше една от първите или по-скоро последни за есента в двора. Истинско чудо. Като самия живот.
Като дете често гледаше звездите. Сякаш бяха магнит на небето. Гледаше ги и си мислеше какво ли не ...