Ранна есен рисува лицето ми.
От очите ми лято наднича.
Вечна пролет живее в сърцето ми
с онзи ябълков цвят на момиче.
И макар, и да знам – неизбежно е, ...

Звън камбанен селото събуди.
Билото на планината с дъх погали,
цялото поле се заслуша-
кого ли прибират в небето?
Малко са хората и се познават, ...

"Животът вече си смени нюансите..."
Р. Ралин
Животът вече си смени нюансите
Модерно ни застигна сиво.
А „старата любов” и дискотанците ...

Смях срам няма!
ДТ©

Емигрирах. Не, че България не ми харесва, напротив, но емигрирах. И не е въпрос на пари. Не. Но емигрирането ми не беше да напусна България. Не в такъв смисъл. Тук съм си телом. Емигрирах с мисълта си. Вече не живея в България. Прибирам се вкъщи и пускам компютъра, но не влизам в български сайтове. ...

Наздравица на световете
(Към който и да е колега. С уважение)
Какво, ако се срещаме по пътя,
какво, ако вървим го уж един?!
Светлееш го с лампата на Аладин. ...

Политна лист хартия бял
от дневника на моя ум.
За миг го впих в кръвта си цял.
Във вените горял
е с бурен шум. ...

Поетите са винаги деца,
защото силно вярват в красотата.
Танцуват нежен блус със мисълта,
която ги повдига от земята.
Те като пъзел думите редят ...

Не искам вече да те виждам, аз бях прекалено добър, а ти се възползва от това....
Заминавай, искрено се надявам, че утре щастието пак ще почука на моята врата!
Забрави ме, нали не съм красив? А всичко останало за теб няма значение....
Заминавай, вече не искам да те виждам.... утре слънцето отново на ...

Беше юнска нощ, тиха, безветрена и топла. Звуков фон от хиляди щурци изпълваше небесния простор. Полека потрепваха звездите и бледо огряваха далечния Балкан. Високата, тъмно зелена трева едва се поклащаше от мек южен полъх. Из полите на ливадите плаваха безшумно светулки. Сребриста луна висеше между ...

Моите голи жени
Са твърде навсякъде.
Те крачат гордо
По всяка улица
С вирнати носове ...

Съдби
Епизод шестнадесети
-Родена съм в богато семейство. Баща ми, Кемал Авджъ, беше кмет на Карахисар. Дядо ми също е бил кмет дълги години. Имахме голяма къща на три ката на “Чичек” джаддеси, най-престижната улица на града. Бяхме осем деца, седем братя и аз най-малката. Баща ми много искал да има ...

- Виж, момче – заговори отеца с успокояващ тон – със сестра Инес ходихме до издателството. Поразпитахме за теб, но никой не беше чувал за човек с твоето име. Дори собственичката, а познавам Даяна Донован от години. Тя е един от основните дарители в нашата енория и...
Отец Себастиян не можа да довърш ...

"Давайте си оставките накуп,
туй е един от бисерите ми куп.
Аз няма да дам моята,
но ти дай твоята.
Знам, че част от вас не ставате, ...

Вървя по пътя си трънлив,
а тялото ми цяло е във рани.
Кръвта се стича на сълзи
а аз съм бавен, много бавен.
В пустинята си нямам кон. ...

На сцената красиви кукли на конци
облечени в разкошни дрехи
обшити с перли и пайети
ефирни тоалети и лъскави обувки
говорещи за политика. ...

Вървиш, вървиш
и спънеш се във камък,
пропаднеш в шахта,
блъсне те кола...
Вървиш, вървиш ...

До днес задавам си великите въпроси...
кои от нас са истински на таз земя,
щом има хора, дето ходят голи, боси,
а пък другите с колите си летят.
Когато някой ги осъжда там отгоре... ...

Марийка Събева
07. 03. 2015
Време в галоп
Времето все бърза, галопира,
бърза тъй, че чак дъхът ни спира. ...

О Б И Ч В Ъ В О Б И Ч
Обич ни свързва – любов голяма.
За нея пречка и мярка няма.
Обич, която все ни огрява –
сила, надежда, вяра ни дава. ...

8.
- И така, в района на семейство Спаркълс е засечена силна магнитна буря с магичен профил – започна отсечено и директно председателят на Съвета. Той впери остро поглед в Ник и Ерика като орел, който се кани да сграбчи някой дребен гризач.
- Мисля, че можеше да кажете едно „Здравейте“ или нещо тако ...

МОЯТА ХИПАРИЯ
Как искам да ми е възторжено, хипарско!
Дори да бъде то без дрога, алкохол.
Да се зарадвам на живота ни по царски.
Да изджазирам болката си в рокендрол... ...

С“ като секс
или име
мотивирайки в труден момент.
Страстна слугиня,
сърце разочаровано ...

Помня как те будех, всяка сутрин 10 минути по-рано от необходимото. Помня и защо го правех. Не ми стигаха минутите през деня, исках още и още и макар и сърдити тези 10 минути бяха голямо щастие за мен.
Помня как веднъж взех камерата и те снимах докато спиш, защото винаги съм смятал, че си много крас ...

Тишина
За последен път
докосвам косите ти.
Целувам все още
топлите ти устни. ...

във Враца гларуси
О, чудо...
замириса на море и риба

„Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, и ...

Ние сме ония дето,
просветлени в мрака горди крачим,
ние силни сме и ето,
с нас е онзи който тачим.
Ние притежаваме земята, ...

Едно момиче с рокля буреносно синя
от коприна
слиза фина
като балерина
с хубост на богиня ...

По клепките ми се прокрадна минало,
изплакано, измислено, покварено и тъмно,
покрито с воал от забравимости,
съзнателно подтиснато, обвито в сънища.
Просмукано във времето с постоянство. ...

Тези звездни светове,
паяжинно оплетени в небето,
какво ли знаят те
за тежестта в сърцето
разпъваща аортата до скъсване, ...

Феята спря пред Бойко с ласка -
той превърна се в каляска.
Но после магията се развали -
от очите му сълза подир сълза вали -
Пепеляшка си замина, ...

Вечери в хоремага
Трети март
Според българския тълковен речник хоремаг е съкращение на хотел ресторант магазин. Демек всички тия неща в едно. Това чудо се е пръкнало по българските земи някъде към 1950 година, като реплика на Съветските такива. Може би тогава е имало хотелска част, но тя отдавна е и ...

Животът - елементи, пръснати в безкрая,
без минало, без бъдеще, без настояще,
мозайка, разпиляна в пъстроцветни мигове,
недовършена, несъвършена, несглобена.
Красотата е в изкуството да ги сглобиш, ...

Алчен чичко паричко,
прикрит в костюм и вратовръза
и с "Гучи"-та се пръска.
Плешив, мазен, затлъстел,
всичко чуждо си е взел. ...

ИВАН НИКОЛАЕВ
Възложиха му да разпита по делегация местния безделник – клошар на около седемдесет години, който живееше в една изоставена овчарска кошара горе на платото. Не си струвало да го викат чак в столицата, местното дознание можело да свърши работа. „Колко му е, ще го разпитам, но тоя хич не ...

"Болката... не си я давам!"
Повярвах ти. Не бе лъжа.
Душата беше окрилена
обгърната от любовта.
Изчистена от подозрения. ...

С Безкрая се изпълвахме взаймно.
Имах Светлина, а не очи.
Непорочна мисъл искаше да бъде
и Душата ми пред мен се появи -
стъклена, ...

Вчера беше годишното събрание.
С бурни критики и речи,
вземане и даване на звания,
с тържествените обещания.
И накрая - гуляй до безсъзнание. ...