... е назовимо с едно име
Не искам да съм жрицата в любовен храм,
че капка обич жриците не получават.
Слуги и неми пленници са на фетиш избран,
а служенето в храма култ е към измамата. ...

Косите ни вече са доста прошарени.
И бръчките не са някаква новост.
Душите ни все още несмачкани...
Все още си имаме нашата гордост.
Няма я онази напета походка. ...

От блясъка на своето его -
залъган от собствен екстаз...!?
Повярвал че може да литне
по-високо дори от Икар.
Вдигнал високо главата!? ...

С кинжал в сърце през пустош скитах
и с кръв в ръце душа си давех.
От черен камък аз излитах.
От слънчев пламък сняг аз правех.
Аз птица бях. Крила превърнах ...

На чудна приказна пътечка
вълчица и койот се срещат.
От душицата ù светла, нежна мила
страшна сила заизвира.
Объркан тук безделният койот ...

В таз история човешка
с болка в тъжното сърце,
мъжката сълза е тежка -
мъката е налице.
Мъж да плаче - нетипично. ...

* * *
Когато красивото омръзне, харесва се грозното!

ЕСЕ
Госпожата ни възложи да напишем есе за справедливостта.
- Сложна е темата – каза баща ми. – Някакви уточнения няма ли? Каква част от справедливостта трябва да анализираш?
- Не знам. Просто есе за справедливостта – отговорих.
Баща ми помагаше в такива случаи – беше юрист. Когато дойдеше време да ...

Вечери в хоремага
Евроатлантически ценности
Тази година март започна със слънце и почти пролетно време. Приласка ни като жена в началото на връзката и после се разфуча, като дърта вещица. Заваля сняг и се не спря, има-няма пет дена. Над осемстотин селища в страната останаха без ток. Село Плешивец не ...

Повикай ме след страшната си буря...
ще дойда в миг живот да ти даря...
защото аз съм в тебе влюбен,
нали съдбата ми това избра.
Поискай ме с вълшебните си думи... ...

Жило
Светят ордените на хаджи Иванчо Пенчович...
Някой се е влюбил във властта си до полуда.
Лази подличко на ниско верноподан женчо.
В българско смърди целувката на Юда... ...

Ежедневие
сред безсмъртната суета
на вселенската суматоха
всеки ден смъртно върви
и от време на време света ...

Играхме си на жмичка
десетина дена,
играхме си всички
в тъмно и студено!
Едните се криха ...

Животът е твърде ироничен.
Дава ти тъга, за да разбереш какво е щастието;
шум, за да се насладиш на тишината и отсъствие,
за да оцениш присъствието.
Ерих Мария Ремарк ...

Помниш ли първата ни среща
под шепота на белите брези,
в ръцете ти - въглени горещи
как къдреха се моите коси…
Като птица в прегръдката ти яка ...

Живеехме си във панелен блок –
блок като блок, от Татовото време –
ни много нисък, нито пък висок,
блок с обичайни битови проблеми.
Но ето – демокрация дойде! ...

Обкичена със обич ставам пролет
с ухания на цъфнал цвят,
и влюбена във необятен полет
на птиците завърнали се пак.
Гнездото във мечтите си подреждам ...

В полите на Пирина сгушено,
селцето е малко познато,
но стари легенди разказват
за нещо, по-ценно от злато.
В село Златолист е живяла ...

Бяха тук щастливите ми дни.
Светлината разпиля се,
тичам след сподавен вик.
Чувам дядо през сълзи нарежда,
татко свел глава, в бяла рокля ме ...

САЩ опитват се волята си да налагат
над Виетнам - независима държава -
pуските летци виетнамците да отзовават
и на Русия тъй американците се подиграват -
на велика сила със слава. ...

О, дяволи излязохме на старта.
И тръгнахме да търсим келепир.
Създадохме курорти като Ялта,
не сме страна сега, а панаир...
Посяхме жито, в родните полета, ...

Тя търсеше любов
предлагайки секс
обичаше френски
устно
избягваше аналгина ...

Черна кадифена нощ,
осеяна надлъж и шир с карфици от звезди...
А отнякъде се чува - зверски свири китарист...
Пенят се пъклени акорди в свирепи вълни...
Бродя в тъмновинено море, а душата ми крещи... ...

Той никога не ще те предаде и винаги ще бъде до теб, когато имаш нужда,
но знай, че дава всичко само и единствено когато получава същото в замяна...
Защото истинският мъж е искрен и добър и пази винаги всяка една жена...
но е много тъжно, че жените ги търсят, а когато ги намерят никой не ги оценява! ...

Намразих те, за това, че ме излъга и си тръгна без да кажеш нищо,
а аз бях искрен с теб и се опитвах винаги ти да заспиваш щастлива...
Но много късно осъзнах, че съм се лъгал, когато ти казвах "ти си ми всичко",
защото ти знаеше как да играеш и от моята доброта много подло се възползва...
Сега ужасн ...

Лунатик ...
... и яхнал черен, нощен кон
с крила от тъмен Вятър
в нощта като в запуснат дом
ще доведа Луната, ...

„Нестинарко ,
не болѝ ли ,
по жарава
щом засѝтниш ?“
„Не болѝ , ...

Свърши ли вече, кроячо на надежди?
Каквото си скроил, скроил. Обличам.
Така ще тръгна по света голям.
Нищо, че на чучело приличам.
Ще започна от оная черно-бяла гара. ...

Говорете каквото си искате
зад гърба ми, когато ме видите.
Злобно зъбки и устнички стискайте
и раздялата ни предвиждайте.
Говорете кога сме се скарали ...

Толкова престарели са болките. С дъх на мухъл и изкривени, пепеляви сърца. Толкова сляпо е времето. Губя го като малко сълза. В локвите. Нощните локви, събрали всички празни лица.
Мразя желанието си за близост, която никога не е била моя. Неслучена. Копняна само. И преразказана от нервните окончания ...

„Мило, ставай! Хайде, няма да имаш време да се оправиш! Ще закъснееш за работа!” каза тя.
Клепачите му леко се отвориха и той видя симпатичното лице на приятелката си. Косите ù бяха прилежно сресани и нежно падаха от двете страни на лицето ù. Светлината на изгряващото слънце създаваше интересни сенк ...

Ръката ми залепна за точилката.
(Същинска статуя съм в полумрака)
Ще дойдеш, мили, няма де да идеш.
С прозявка или не - ще те дочакам.
Търпях, търпях. На нищо не прилича. ...

Ти си се свършил,
няма повече от теб,
но не го осъзнаваш.
Раздал си се
напълно, ...

На малката Никол, убита от баща си
Болеше ли те, миличка?
Можа ли
през ужаса да видиш,
как баща ти ...

Ще забравим за какво сме родени
...някога...
Ще искаме повторността да спре
край нас,
когато от очите ни останат само ...

Марийка Събева
07.03.2015
Живот човешки
Създал ни е Творецът на Вселената,
за да живеем в труд, любов, в радост и веселие. ...

Искаш да пиша текст без клишета,
да бъде съвременен стих!
Знам, ще получи много крошета,
щом е клиширан, ялов и лих!
Заваляха в мен дума след дума, ...