На автогарата, в чакалнята,
срещу вратата,
стоеше телевизор на стената.
Реклами.
След рекламите, във кадър - ...

Дъжд,дъжд,дъжд
Капчица от кръговрата
във душата...
Дъжд,дъжд,дъжд...
Превземащ кораба ...

Искам чаша бяло вино,
вечеря на свещи.
Да идем на кино.
Шоколади горещи.
Силно да се смеем, ...

Зима вече наближава,
всеки мисли как да оцелява.
Птиците отлитат си на юг,
а хората остават тук.
Студ сковава цялата земя, ...

на моя син
И аз избрах.
Най-лошият от всички
и от всички прокълнат,
да опитомява вълчите ми мисли ...

Пред очите красота -
веднъж залез, а
след това зора.
Сякаш рисунка е света,
но има подробност една... ...

Ти си безсъние в самотните нощи,
ти си копнежа в мойта душа,
ти си грешните сънища сънувани нощем,
ти си страст и сладка мечта.
Ти си моето слънчево утро, ...

- Иване, от твоите мачове, човек един филм не може да гледа!
- Ш-ш-ш-т! Тихо! Играе Бербатов!
- Играел Бербатов! Какъв е тоя? Да не ти е брат?
- Ами, тя и Гала не ти е сестра, ама е гледаш цяла седмица!
- Аз, Гала я гледам от дъжд на вятър, а ти, като се залепиш като кърлеж за телевизора, никой вече ...

Поетите са чувствителни души.
Дори и да не искат -
родени са с дарба -
попиват болка, радост и
ражда се прекрасен стих. ...

Задъхани коне разбуждат утринните пътища.
Разкъсана пламва тъмнината сред звънтящи копита.
Разсъмва - дишай!
Умирайки,
нощта е с мирис на стъпкана трева.

Махнете народа!?
Прогонете го вън...?
Далеч от България.
Далеч от света...
И снобски живейте, ...

Поглед. Докосване... Сблъсък на устни.
Писък на чувства, ранили нощта.
Жадни мълчания. Прилепи – страсти
пият до кръв зноя на любовта.
Скърцат във огън ръждиви крилете... ...

С кецове и скъсаните дънки,
тиранти пуснати - като мечтите,
които в месеците дълги
желаех, въпреки щетите,
стоя на бара, принципно умислен ...

Защо ме грабна без да се усетя,
а след това ме пусна да вървя?
Защо за миг развърза ми крилете,
а после с тежести ги окова?
Защо ме пожела - студена, дива? ...

Бях богиня, бях мечта,
нечия истина бях.
Бях гордост, причина една
и надежда вдъхвах, и страх.
Бях огън и гняв, усмивка, покой, ...

Мислите за тебе още ме болят,
а че аз съм още в твоите, направо ме е страх...
Избягах, да съм ти просто приятел не можах.
И че любовта си не можах да преглътна ме е яд...
Някой ден, вероятно ще ме разбереш, любими... ...

Криеница
Из бездната на кривото се лутам,
тършувам в празната торба.
Една надежда искам да пробутам
на себе си - самотната душа. ...

ЗАКОНОПРОЕКТЪТ НА ПЕЕВСКИ И ЦОНЕВ В ДЕТАЙЛИ –
КРАТЪК КОМЕНТАР
На 27 октомври 2014 г. в деловодството на Народното събрание е внесен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. За последните осем годни този закон е променян 24 пъти – нещо твърде необичайно за специфи ...

Лека нощ, мои спомени...
Тази нощ е разгърната странница
на отминали срещи, горения.
Тя е бяла, но откъсната страница
на забравени, стари трептения. ...

С обичайния подготвих се за падане,
от тия – отлежалите във времето.
Дето пълнят ти ръката със изстрадано
и сграбчват ти гърдите преднамерено.
И ризата ти късат, с всички копчета, ...

Кой измисли те?
Боли силно.
Боли ужасно много.
И днес, и утре. Всеки ден.
А болката не стихва. ...

Неотдавна живяло едно щастливо момиче на име Розалинда. Тя била родена и огледана във ферма обградена от плантации за отглеждане на рози. Именно това вдъхновило родителите на момичето да го дарят с това уникално име. За тях то значело много, тъй като в рода от поколение на поколение се предавало едн ...

кога свършва любовта?
поглед на криво
лоша дума
когато се чувстваш не на място
излишен там, където винаги си пасвал ...

Когато си със дявола ортак...
в заходно, залезно и следващо обричане,
издъхан със любов на дози във заричане.
Пълзиш през тесни, бесни коловози
изгубен, ням и бос в любовните залози. ...

Петима!
Около трийсетина годишни.
И все там са! До изкъртената пейка!
Кучето ги хареса! То разбира от хора!
И ни сприятели! ...

Сутрин, по обед и в мрак
возиш се в моите мисли
като във приказен влак,
от който не ти се излиза.
Уютно пътуваш през мен, ...

КАРЪКЪТ НА КЪНЧО
Всичко е според зорът, заключи Наско Партизанина след поредната загуба на националите и като загаси нервно телевизора излезе да запали на терасата.
То, във футбола че има и карък, има, ама толкова пъти подред - едва ли, продължаваше да се коси Наската, а мисълта нали е неуправляема, ...

Мисълта на момента е мистика,
жива, топла, крещяща, сама.
Тя е болката, стряскаща истина,
без която съм мъртва вода.
И душата ми, с кал изрисувана, ...

Крум нямаше никакво намерение да се застоява в този форум. Типично женски теми, за кърмене, пюрета, гинеколози. Това беше на пръв поглед, а под повърхността – един голям змиярник от съскащи потребителки, всяка, от която си мислеше, че нейния светоглед и начин на разбиране на нещата е най-верен, и вс ...

Ако поиска някой да ме види във прахта,
не се отчайвам и не спирам да вървя!
Да, силна съм и никога не съм сама,
дори и най-самотна да изглеждам на света!
Посявам малко зрънце топлина ...

Първоначалната тиха паника отстъпи място на трезв размисъл - доколкото една жена може да разсъждава трезво, след като са я чукали припряно и не е достигнала оргазъм. Опасен за кого? За мене, за него или по принцип? Как можеше Бонд да е опасен изобщо? Та нали принадлежеше към една от най - мощните дъ ...

Потайно скрити са на сълзите следите,
премрежени в усмихнати очи.
Красиви, нежни и понякога открити.
Наивни, неразказани, мечти.
Загатнати, усукани в небрежност, ...

Частният детектив Колев разбра, че е станал сътрудник на Маниака няколко часа, след като получи обаждане от Америка. Обади му се човек, който се представи като Джон Смит и недвусмислено заяви, че няма да позволи истинската му самоличност да бъде установена. Детектив Колев не държеше да знае самоличн ...

Опитах се от пръски светлина
да нарисувам замък на надеждата.
Откривах ги сред крехките цветя,
на залеза в сподавената нежност,
на птиците сред полета креслив, ...

Една минута стига
да те усетя,
да те усмихна,
да те сговоря
и да притихна. ...

Хукнах след вятъра гонещ листата,
всъщност за полет жадувах.
Търсех на птиците волни крилата.
С тях само в сън съществувах.
Исках небето, седефено синьото, ...

Събуло зимните ботуши,
преминало през пролетни води,
небето ризата си сУши
и слънчева пътека си гради.
По нея лятото ми слиза ...

Точно днес кой ли дявол ме прати
покрай нашето място да мина...
Като прилепи старите дати
връхлетяха! А ужким година
оттогава изминала беше... ...