Вода ни дави, бомби ни гърмяха.
Земя трепери. Град – стъкла разби.
А в Парламента,всички оцеляха.
Зависими са всички,може би.
Напуканите устни за молитва, ...

ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ
Влязох и бях сюрпризиран. Никога в Кафенето на кварталните зевзеци не е царяла такава тишина: нито като абдикира Папата, нито кога се омъжи Дешка Дашната.
Всеки си беше подпрял главата с ръка и гледаше в небитието, а Митьо Семето си я беше подпрял и с двете, и май дремеше.
- Кво став ...

За какво съм виновен - не зная,
нито тебе за нещо виня,
настъпи на празника края
и в безмълвие гасне деня.
Тя жестока е и безпощадна, ...

Стон, потънал в спомени лъжливи.
Глас, осветяващ тъмнината.
Вик, нечут от болка полужива.
Зов, бродещ в сянката на самотата.
Миг, заровен в дните избледнели. ...

Някой, някъде е тъжен.
Тогава как да съм щастлива аз?
Ако близките ми плачат
как да се засмея с глас?
Аз разбирам ви тъгата, ...

тръгвам
изсулиха се дните ми
не изтърколиха
изсулиха
падаха по гръб ...

Нощта се спуска тихо навън,
сякаш с леки стъпки безшумно пристига,
донася спокойствие и приказен сън,
само звездите слабо намигат.
Всеки унася се в сладка нега, ...

На полюс, на стреха -
накрая на света
търкулната надежда спря.
За кратко кратък миг засвети
като написан съвършено стих. ...

Надебеляла до пръсване стара шега,
колебливо пристъпва по старо въже,
протъркано, губещо се в хоризонта.
Някъде там са мечтите.
Отдолу здраво дърпат греховете. ...

Натрупана обич - вода животворна
от извор забравен, подтиснат, но жив.
Възкръснала вяра в душа безпризорна.
Пречистена сила. Дух справедлив.
Крила преродени за полет безброден. ...

Самота
Ела, всевластна, търсена, очаквана,
копнеж за пристан във водовъртеж
земя необетована сред бурята,
свободно място във препълнен влак, ...

Автор: Светослав Александров
**
ДВА МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
**
Джоузеф и Евелин тихо разговаряха под навеса на епископския двор. Курабиите още не бяха изядени, а недопитият чай изстиваше. Но хапването и чаят бяха последна грижа на двамата, които сериозно се притесняваха за това, което бъдещето щеше да донесе. ...

И казвам на козите: "Къш!"
Присяда времето
на прага,
протяга
зачервени пръсти, ...

До днеска беше
почти лятно време,
но във покоите на Есента.
Но за ден,
доде се разбереме, ...

Некез кебап
Не всеки е ербап
да стъкми некез кебап.
Ще са Ви потребни
дамски буби дребни ...

Красив приятел
Разума в преградите
Анализиращ думата предател
Сила за слабите
Истински почтен ...

Тебе заключвам в свойте обятия.
Ръцете ми, даже, вече лудуват,
а ти, прикована, като в разпятие
с вяра и с обич страстно целуваш.
Усмири мъничко своята дързост! ...

Шлиферът е мек и нежен,
носиш го, небрежен.
В ден като този снежен,
винаги ще си вървежен.
Ходейки по улицата си небережен, ...

Тя и той бяха като сливащото се море с небето.
Бяха сякаш те едни и същи, в екип непобедими бяха и еднакъв беше техния нюанс.
Но залеза дойде и раздели ги и единия предаден в мрак остана.
Да, небето беше там и морето беше там, но вече бяха разделени, не бяха те едни и същи.
Морето от злоба ли бе пот ...

ИЗНЕВЯРА
Разказ от Анна Вакарелова
Миранда Райли подреждаше масата за вечеря. Тя сипа супата, постави купите с картофите, месото и салатата, наряза хляба, подреди чиниите. Съпругът й, Стивън Райли се върна от престижната архитектурна фирма, в която работеше. Той бе един от главните архитекти на комп ...

С трепет стъпвам
по твоя пясък златен,
за мене сякаш е
от твоите недра изпратен.
И всеки път потръпвам ...

Сърцето ми без тебе
е заглъхнал ромон.
Ръцете ми без тебe
са поломени клони
на пресъхнал ствол. ...

Звуци! Траурни звуци! Ехтят! А сълзите ми се ронят. Плача за хора, които не познавам, но знам, че вече не са между нас. Но Те ще останат. Техните души ще брулят камбаната на нашата съвест.
Те са си отишли унищожавайки снаряди, предвидени да убиват хора. Хиляди снаряди! Стотици хиляди снаряди! И заги ...

Кампанията продължава
напук на взривове и смърт.
В окаяната ни държава
днес само кокалът е твърд.
Коравозъби олигарси ...

Когато утихнат мечтите детски,
тишината вълнението покрива,
а пътешествията околосветски –
реалността от сънищата изтрива.
Мечтите пораждат надежда ...

Обичай ме,
когато съм
полузаспала,
разрошена
и толкова ...

И така както сме тръгнали -
главата горе, всеки пазещ своето достойнство.
Пътищата са тесни, няма място за двама.
Отново се водим по пътя X.
Там където се срещнахме, ...

Подсъзнателното
Във тайнственият свят на Подсъзнателното
се вмъкваме непозволено често,
но той върви по допирателната
на цялото съзнание човешко. ...