Нощна лампа,
светлина студена,
часовникът
монотонно трака,
ъглите ...

Няма да се уморя
пътеките да търся
в безпътната тъма
на днескашното нищо,
където се стопява мойто „у дома”, ...

Рамката на широко отворената врата опустява. Виждам как Поли тича по коридора и това е добре за нея, защото и сам не помня кога точно съм грабнал сребърен пепелник от бюрото и съм го запратил по нея с все сила. Трясъкът ме връща в действителността, рикоширали парченца кристал се забиват в лицето ми, ...

Провокирано от http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=338491
Когато усетя пръските на морето - скачам в него... Усещам аромата му. То гали кожата ми, обгръща ме... неее... прегръща ме... Прегръща и още много други, но знам, че това между нас е специално и единствено.
Когато усетя аромата на ц ...

Б Е Д Н А С Ъ М
Бедна съм, бедна съм – толкова бедна,
колкото беден е моят народ.
Със него потъваме в някаква бездна
и сграбчва ни празен и гладен живот. ...

В динамика
Сред шеметният бяг на времето
стремително препуска утринта
и сякаш ти обяздваш стремето
с размаха на камшик в ръка. ...

Настъпван, подритван, мачкан, опипван, изплю ме тролей разгневен. Работната седмица с пет понеделника напразно подтичва след мен. Наоколо дебнат два дена бездейни - и по нашему вече, уикенд. Кой, както си ще да им вика, но жалко, че те до един си приличат...
По тайна пътечка спестявам пресечка. Здра ...

В едно различно време
RemaTe
С теб сме толкова далечни,
а всъщност толкова сме близки
и може би защото: ...

Be my Lilith
Who does not obey,
My Delilah
Who betrays,
Be Pandora, ...

Рано или късно любовта обзема
с огъня си вечен мислите, сърцето.
Разтопява бавно в доменните пещи
рудите на страсти, трепети и чувства.
Претворява тези сплави от възторзи ...

Лидерът на българското войнство
унизи своето и националното достойнство -
с баджа на облеклото си официално
Плевнелиев изложи ни скандално
в Мюнхен на международната конференция. ...

Идва лято
Идва лято, с мама ще отворим прозорци,
ще блесне светлина от небесата.
Тя вече и нафталина приготви,
зимните дрехи, ще прибирам в сандъка на момата. ...

СНЕЖНИ ЧОВЕЦИ
Тук на нашия бряг
няма помен от сняг.
Падат гъсти мъгли -
другаде сняг вали… ...

Късах душата си в класните стаи,
раздавах я толкова много години!
На Доброто с децата бяхме ратаи,
търсихме и правихме нови пъртини!
Вкъщи от нея присадих калем ...

НЕБЕСНИ ЕЗДАЧИ
Те обяздиха белия кон през април –
тъкмо бе зашумяла гората.
И по лунния мрамор на снежни брези
тече златен елей благодатен. ...

Пиши за болката,
за малкия си свят,
който познаваш
само до завоя,
за трепета ...

Бушуват шеметно
тук и сега Ин и Ян
в клетките ми.
А духът мой
след метежи безброй ...

Броя часовете, когато те няма,
минутите капят студено във мен.
Нощта ме поглъща и разпилява.
Не съмва и липсва намек за ден.
Измислям те, в звук те преплитам, ...

Дочакано мечтание
Благодаря ти, Боже, даде ми и туй добро -
да мога да се върна в родното гнездо,
да положа връз земята ти коляно
и да бие пак сърце ми разтуптяно ...

Навън бе непрогледна нощ, когато електронният ми часовник иззвъня. Мъглицата на съня ми с усилие се разпръсна и аз се събудих. Потръпнах от неприятния хлад в стаята, отидох в кухнята и с няколко шепи студена вода се ободрих.
Облякох ловното си облекло набързо и се насочих към заключената каса в ъгъл ...

МИЩЧИЦА ГРИЗАНА
Малка мишчица Гризана
гдето крий се на тавана,
на масата видя нещо.
Вай, че то било гарещо?.. ...

Море от спомени,
заставам на брега ти...
Море от слънце
пясък и вода...
Прекланям се сега ...

Навлизам вече в старостта
и все по-честичко се питам:
каква е в мене гордостта,
която в края ще изпитам?
За радост ще е от следи, ...

Когато усетиш пръските на морето, ти се приисква да скочиш в него.
Когато усетиш аромата на цветето, ти се приисква да го откъснеш.
Когато усетиш допира на книгата, ти се приисква да я отвориш и да я прочетеш.
Защо когато усещаш, че обичаш някого точно колкото и той теб, да не искаш да бъдеш с него ...

Едно… До тебе на дивана.
Пушим цигари, а аз,
пребледняла, се удавям
в тембъра на твоя глас.
Две… И въздухът не стига, ...

Докосване
В този цвят на град
неизразимо синьо-сив,
февруари нежи се свидлив
не уморява скука. ...

Злото или доброто е по-силно в човешкия живот?
Какво е доброто? Що е то злото? Коя сила кипи по-силно у човека и на коя сила се уповава той?
Добро е да помогнеш на нуждаещият се, да „удариш едно рамо” на изтощения, да дадеш на нямащия, да простиш на сгрешилия. Още от деца ни учат, чрез приказки, пес ...

Понякога ще искам да те имам,
забравила, че моето сърце е свято,
но с демон работа не искам да си имам,
че после пак ще ме боли душата.
Душата моя ти разкъса, ...

2.Пристигане на Земята
(звездни мемоари)
Бе пролетна утрин когато Земята
там Слънцето бавно от Мрака извая-
и ми каза Жената: „Това е Звездата, ...

Нощта е пак потайна и зловеща
със хилядите бляскащи звезди;
омайна, хладна, като че усеща
самотата във човешките души.
Със сила тайнствена умее да извлича ...

Водорасли
Водораслите в морето...
Всеки ги избягва...
С цвят, различен от този на небето,
отблъскват хората потайно. ...

Daniel Lavoie – Icare
Le roi Minos refusa d`immoler
un jeune taureau promis
A Poséidon dieu des poissons
Le dieu irrité se vengea sur l`épouse ...

Прострелян коварно. Отсъдиха-паднал.
Затвориха Ангел в човешкият ад.
Лекуван с Господ- по три хапчета дневно,
сред стотици камбани, тихо стенещи там.
Бе, като себеподобен сред дехуманизирани. ...

Разлят по тъмно -
кой ще го събира...?
Изчаквам светлината
и
с ...

Дълбая дупка непрогледна
в своята душа сломена.
Не ще остана в тази бездна,
къде не мога да прогледна.
Там е черно, там е тъма, ...

Едни мълчат, защото нямат какво да кажат.
Други - защото се страхуват от това,
което ще кажат.
Останалите - просто говорят.