Кой?
Данчо Койчев ли?
Ами тръгнете по главната улица от центъра на селото към Бойкини. Подминете ли училището, завийте вдясно. Ще видите грамадна старовремска дървена протка(1). Обикновено пред нея седи едно малко конче с ръждив цвят и размахва небрежно опашка пред каруца със сенце. Та видите ли го, ...

И ти ли ще ме съдиш? Хайде, давай.
На мене ми изнася да съм грешница.
Отхапах, а дори не се задавих
от ябълката на онази вещица.
И чаша със отрова съм изпила ...

Покварен свят от думи тежки,
от безчинства и ламтеж суров.
В него лутащи се безметежни
две сенки на отминала любов.
Те търсят се и искат да се слеят, ...

Толкова те обичам аз, разбери, че
без теб не мога да живея нито ден дори!
Ти за мен си слънцето, което грее всеки ден в моите очи.
Когато не те видя, слънцето залязва,
цветето увяхва! ...

АЗ ПАК ОТКРИВАМ...
Аз пак откривам светлина в очите ти -
потърсила до тебе топлинка
и зная, че съм бяла във мечтите ти -
понесла в шепи сенки и цветя... ...

В памет на майка ми.
Видях я за последен път на осми
декември. Ала тя не ме видя.
Пътуваше тя вече в своя космос
и дишаше все още, но едва... ...

След стогодишните афери
Столетницата пак се пери
и мъчи се да ни внуши,
че тя проблема ще реши,
но ще ви кажа според мен, ...

„Егоизъм“
(на семейството ми)
Вечер
си ям сандвичите
с неизмита домашна маруля, ...

Как си, ме попита една приятелка.
Самотен и щастлив.
Щастлив, че ми пише една душица скъпа,
една учителка любима и красива.
И това ме радва, защото е добра към мен. ...

Едно такова пусто, недовършено, като да започнеш история на последния ред на страницата или да я завършиш на първата на нов лист. И дъждът не помага. Не отмива, не носи чистота, не носи нищо ново освен прах във въздуха. Пусто. И на улицата няма никой. А е рано, няма 11. И на светофара му е самотно. ...

Там, в близките земи на запад,
където снегът блести до юли –
там, където мечтите не се цапат,
а идеалите тръгват с цървули.
В чужбина, дори и с нова риза, ...

Чудя се накъде аз крача
не виждам пътя бляскав и красив,
а виждам само улиците сиви.
Губя те, любов, изчезваш от мечтите ми дори,
бавно избледняваш ти... ...

Щастието чувствам аз тогава,
кога завърна се в Родопа стара.
Красоти чутовни пред мене екват
и в сърце ми като звук отекват.
Листенца сребърни, тревици златни. ...

Мрак навсякъде таи се...
И вън и вътре тишина!
И мъка тегне във очите...!
А в мозъка ми само тя.
Защо побърквам се, не зная? ...

А казват: "Времето лекува!"
и болката щяла да спре...
Как моята болка ще се излекува?
В сърцето ми тя расте ли, расте.
Без глас останах аз да те викам, ...

Всичко има таен смисъл -
синева, усмивка, цвете.
Бог света ни е орисал
за добро. Не се бавете,
разгадайте тоя чуден, ...

Спряло е времето в малкия град,
бавно надигат се спомени сетни.
Живи са още и Слав, и Спартак,
зреят лозята под делници летни.
Горди са хората в славния град, ...

Беше прекрасна майска утрин. Разни хора крачеха наоколо и бързаха по разните си задачи. Малцина бяха тези, които забелязваха красотата на утрото, а още по-малко бяха тези, които се наслаждаваха на току що събудилата се природа. Вечерта бе валял дъжд и сега улиците и тротоарите бяха чисти. Слънцето б ...

Посрещам си в съня животи
в светлото насред душата,
стоя си и пред Бога кротко,
просто смятам си ги, смятам...
Навярно съм пленен от лудост ...

Огледалната Любов се счупи тихо...
и сълзите ù се скриха във студената трева...
Бяло вино сред простора на звездите
аз отпивам с теб в нощта!...
Устните са тъжни, пълни с дъждове болят. ...

Стани по първите петли.
Тръгни по изгрев и върви.
Във теб душата да светли
дори земя да се вдърви,
но ти поемай своя път. ...

Лесно е да вдигна двете си ръце
и да прегърна, вместо да нападам.
Лесно е да вдигна двете си ръце -
да се предам,
но кой обича предателите? ...

Душата ми е една огромна рана,
кървяща и отваряща се всеки път,
когато скалпела на злобата голяма
прорязва ме за пореден път.
Не зная право имам ли ...

Остани до мен Нека преглътнем сълзите
Остани до мен Нека променим нещата
Остани до мен Докато угаснат звездите
Аз вече съм смирен от ударите на съдбата
Трудно е да вярваш когато си лъган ден след ден ...

Щура омайница, сладка и дива,
смешна и чорлава, малка хлапачка.
Дърпа ръкава ми, после се скрива,
точица някаква, там под клепача.
Често играем на жмичка по детски, ...

Той е от онези... хладнокръвни мъже,
по които хлътваш така безобразно.
Без да усетиш, сърцето ти вече е взел
и го подмята – нахално и празнично…
Компромис не знае. Напряко минава, ...

ДА ТЕ ЗАБРАВЯ...
Заглъхват чувствата ми закъсняли
за толкова жадувана любов.
Движенията стават тежки, вяли,
без за надежда малка чакан зов. ...

УЛИЦИ
Обичам всички тихи улици,
по които се чува
как падат снежинките,
как се гонят котките, ...

Този ден е безличен и сив.
Монотонен, дори без тревога.
Обещай ми, че утре съм жив,
ти любов, без която не мога.
Вече нямам стремеж да вървя. ...

Любов ли? Да, все някъде се среща.
В очите на безумно влюбен мъж.
В сълзите на жена разбрала грешно,
че обич ли е – среща се веднъж.
Любов ли? Може би е като птица, ...