Сигурно е било някъде 1974 или ' 75 година. Със сигурност още не ходех на училище, но и не бях прекалено малък.В ероятно съм бил на 5-6 години.Т ака или иначе събитията от онези дни на моя тепърва оформящ се съзнателен живот и до днес, са толкова ярко запечатани в паметта ми, че без затруднения по в ...

ДИАЛОГ С РОГАТИЯ
Спорих с Рогатия и той се заяде.
Защо мен вините за всички злини?
Човек ли убих? Предадох приятел ли?
Сами се изтребвате. Като мухи. ...

Денят...
...Едва събуден, вдъхвам настървено
последните капризи на съня,
във плен на голотата откровена
и нежността на влюбена Жена!... ...

Ти си игра на думи,
игра на чувства...
Бомба със закъснител си,
хвърлена в мен.
Думите ти са радиация, ...

Когато Дончо дойде в селото преди тридесет години, тогава все още младите слушаха старите какво им говорят. Кога за добро, кога за лошо, кога каквото Господ даде. Ама Господ понявга нищо не даваше – нито добро, нито лошо. Само те оставя да се люпкаш като орехова черупка в бурно море. Ама то, морето, ...

Оперирай се от какъвто и да било страх.
Без упойка. В съзнание. Със съзнание. Собственоръчно. Самостоятелно. Сама.
Проблемът е, че всички ги е страх. Това е единственият проблем.
Трябва обаче, да е пълно безстрашие. За беда, ще има много загуби в определени моменти, но няма как друго яче.
Дори да зн ...

На длан, което мога да поставя –
е вис, забодена на склона стръмен.
Зрънце съм аз, което се снишава,
но към небето моят кълн е тръгнал.
Защото силата, която ме съгражда, ...

Приказки няма, дворците са бреме.
Царят, царицата - всички са в мат....
Има любов - а дали е измама!?
Трябва май пешките пак да решат...

Нито аз съм Исус, нито ти - Магдалена.
Нямаш белег от камъни, аз пък от бича.
Само тихата нежност, в очите стаена,
е библейският знак, че и в грях се обича.
Но грехът е мерило от смешни бъртвежи, ...

Мразовит обяд, Велики четвъртък е. Пред пекарната на улица "Иван Асен" се вие опашка от хора. Яйцата са боядисани и сега всички се замислят за другата важна част от празничния обяд - козунака. Късметлии са тези, които са вътре на топло в пекарната, останалите мръзнем под дъжда. Едрите капки сякаш ра ...

Дъжд проливен вали вън -
уви, това не е сън.
Цяла България плаче за тях,
кой ги уби, как не го е грях!?

Очарование
Ти си очарование,
ти си съзерцание,
нуждая се от твоето дихание,
любовта е откъснат миг нежност, ...

Ако възникне нявга спор
какво съм бил – или не съм,
че стихчетата ми на двора
са раснали като салкъм...
Или се раждали самички ...

ВРАТАТА
Вратата тежко се затвори.
Отекна.
Миг.
И занемя. ...

Зелено кълнче, после... стъбълце,
а след това... камбанки, снежно бели.
Понякога, с невидимо
пробива то и преспи вледенели!
Изящно, удивително създание! ...

орел лъв и мъка
мостът му падна
има зъб на този град

Бай Ганьо вечно критикува,
натиснат ли го, с глас реве...
Над чуждия проблем умува,
а над своя си... не ще...
И като видрите в реката, ...

Душата ми е болна,
ми сподели една жена.
Една жена, докосната от любовта.
Когато една душа е болна,
вътре любовта я няма. ...

продължение :)
8804 км не са много. Никак.
Вярвайте и търсете, така само ще намерите щастието, но ако вече го имате, просто ще намерите повече. Минаха години, откакто писах за последно, но ето пак съм тук, за да ви кажа, че има път. Има, но всеки сам трябва да го отъпка за себе си, няма кой да прове ...

Хирошима
Зората се надигаше над сивия град,
всички хора в него сънуваха мечти.
Никой не подозираше идващия ад,
падащо от небето атомно цунами. ...

Давай! Силнооо! ВИКАЙ!
Облей търпението ми с чалга!
Убий музиката с нея!
Накарай ме да се съобразявам, както винаги го правя!
Знаеш, че го мога, нали? ...

Дали е уморено небето от раздялата голяма,
как разделят се слънцето и луната всеки ден,
дали някъде при всяка раздяла тайно изгаря
по една звездица, влюбена в изгрева сломен.
Изгревът е тяхната раздяла голяма, ...

Влязох в лабиринта,
опитах да се изгубя,
но не успях.
Харесва ми самотата.
Потърсих призраци, ...

Ангелите винаги гледат нагоре -
със слънчогледова привързаност.
Ангелите ми миришат на Пролет
и на вишнева цъфналост.
Ангелите си играят със полета ...

Добре! Затвори очи! Сега си представи, че него вече го няма. Че вечно пръснатите му вещи и дрехи са в друг дом. Че нечия друга паста за зъби забравя отворена. Че някоя друга гледа така, както гледа теб. На друга се усмихва и нея прегръща така, сякаш ей сега светът ще свърши. Нея целува, останал без ...

На мама
Днес идвам да те видя, мамо,
че твоят дом отдавна опустя.
Ограбиха сърцето ти голямо.
Ти всичката си обич разпиля. ...

Среднощен скитник
Аз пак не мога да заспя!
За сетен път в нощта се лутам!
Житейски сцени, мисли, суета..
и пак стена безсънно бутам! ...

Сядаш на стола. Празният бял лист лежи пред теб. Толкова бял и чист, като пухкав сняг. Докосваш го, дори го галиш – съвършен е. Той те чака, чака да излееш в светлото му пространство въображението си. Знаеш какво трябва да направиш – да го изпъстриш с чертички, ченгелчета, заврънтулки... дори и петн ...