1/Не зная ИЗБОРА НИ как ще стане?!
Навярно както при Бай Ганя...
2/Какъв е този нашенски народ,
че само с Дявола си пишка мери!?
Навярно е с объркан код... ...

Магарешките тръни са полезни!
Доказан - медицинския ефект.
Бодлите им се вадят лесно,
щом случиш на магаре със дефект.
Запъне ли се - покажи ...

От извора си буйна тръгва
и по наклонено корито.
И през гори, и през полета
се спуска гордо, упорито.
Събира си вода по пътя ...

- Моята баня е най-хубавата на света - обяви Ванко Тенекеджията и вдигна чаша за наздравица.
Останалите протегнаха ръце над масата, макар поводът да им се стори малко необичаен. Половин дузина чаши издрънчаха празнично.
- В нея пеят канарчета – обясни Ванко, след като отпиха. Тенчо кръчмарят се обле ...

Дъжд
Порадвай се на слънчевия ден,
утре отново дъжд ще завали.
Ще ме надвие споменът смутен,
сърцето отново ще затрепти. ...

С нея си сега.
За нея, знам, живееш.
Тя за тебе е като вода,
помага ти да оцелееш.
Но когато пресуши се нейният океан, ...

Какво да направя, за да не съм сама
в този ден, ме попита тя.
Недей остава днес сама.
Бъди с приятел, с приятелка.
Бъди с човек, което твоето сърце харесва. ...

Кожата ти тъй ухайна, усмивката безкрайна…
Очите ти дълбоки пронизващи моята душа.
Жестовете ти омайни и пръстите похватни…
Думите любовни пълнещи моята душа.
Нозете ти тромави и косите ти чорлави … ...

Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград - тряба ми синджир за бивол’цата, там се нахудаот пиле мляко – рече баща ми.
След половин час се приземяваме в района на димитровградската автогара – тук е единственият пазар в държавата, на който се стича народ от Южна и Североизточна България! Т ...

... а имаше едно момче
от китно, мъничко селце.
Умееше с голи ръце
да заколи цяло прасе!
Е, не, не беше село. Беше град, ...

Полета волен, над мрак и разруха,
през вятър и бури, през зимни мъгли
е тежък и труден. Замахват със мъка
крилете, преследвайки свойте мечти...
По всяко перо има рани - забравени ...

Рисувам обичане
Рисувам обичане.
С устни рисувам,
с върха на пръстите
по теб рисувам. ...

Отдавна нощ е. Плътна и гореща,
листата тихо шумолят.
Полъхва вятър и отсреща
в тревата две светулчици блестят.
Заспали са дълбоко всички птички, ...

Ето, че отново е нощ. Пълнолуние. Спомням си за онзи ден отново и отново. Знaех, че тръгнa ли си веднъж от теб, кaжa ли "довиждaне", нямa дa имa друго "здрaвей". И товa всъщност ще се окaже неосъзнaтото "сбогом". A кaк не искaх дa го кaзвaм, не исках да си тръгна. Aко можех дa остaнa с теб, да държа ...

Не можах да избягам от мълчанието -
на едно петолиние съм от тебе...
Ти си далечната сянка на залеза,
твоето дихание е в мене.
Не можах да излъжа, че бягам от себе си - ...

Кажете ми,
къде изчезнаха
годините?
Ще може ли да ми ги върнете сега?
Аз помня ясно сиренето, ...

Прибирам си небето и мълча.
Споделянето трябва да е нужда.
Няма ниски небеса.
Има само много близки.
Педя и половина над света ...

Погалих я с любов, от разстояние -крилете ù ранено се отпуснаха,говореше несвързано, не знаеше,че сенките се плъзгаха по устнитеи дебнеха до входа на душата ù -сълзите се надбягваха в очите ми,дали ще има мост между сърцата нина прага между сила и безсилие?
Във черно ме посрещна моят ангелизгубен в ...

Слънцето огряло е сълзите ти,
А те са пълни със мечтите ти...!
И в тях със мъка се чете,
Че други му са обещани те!?
Тез бисерни очи красиви... ...

Оковани от времето, гнием в свобода,
в съседство животът дълбае ни гроба.
В простата прелест на четири сезона,
сълзите от щастие са вкусна отрова.
Пастта человешка, липсва ù ситост, ...

Да се чувстваш различен,
Да искаш нещо повече…
Толкова ли е ужасен живота,
Та да искаш още и още?
Да искаш да чувстваш, ...

на Петкана в мен
Пространството ни тук е избуяло,
до гушата, на снопчета тъга,
а късото ни време цъцри вяло
на седмиците сиви по кръга. ...

Здравето е най-ценно, най-скъпо, най!
Затова, българино, не си трай,
когато някои лекари за сметка на него крадат,
защото и до гроба могат да те доведат!
Лекари откраднали 1,5 милиона лева от болниците за сметка на здравето на хората. Със стихотворението си изразявам възмущението си от безразличието ...

Тъжно пълнолуние...
Лунна светлина извайва
тъжен образ от нощта,
нощна птица се окайва
нейде... Клета... Сирота... ...

В такива дни не са ни нужни думите -
отчаян мост. Спасение. Въже.
Аз вярвам в мълчаливите мъже.
И в нежните криле на пеперудите.
Аз вярвам в самотата всеки път, ...

И мен си ме създал от пръст,
тъй се чудих и крещях в калта си.
Във дребния човешки ръст,
за да скитам полужив в деня ти.
Ти остави ме дори без дом, ...

Тя се взря в шишенцето. То беше много мъничко, затворено с коркова тапа. Съдържанието му светеше в яркосиньо в полумрака.
- Какво е това? – попита тя.
- Нещо като еликсир – прокашля се той. – Можело да сбъдне желание.
Тя потрепери и преглътна. За миг й се стори, че това мъничко стъклено шишенце е то ...

Пак лежа сама и гледам към тавана.
Сетих се за теб и мъчно ми стана.
Затова, че си студен,
затова, че не си за мен.
Как животът ме наказа, ...

Някакъв петел изкукурига в четири сутринта. Шенкела се завъртя в пружината, която изскърца като ръждив амортисьор на голф-тройка. Опипа се за желязото, но като не го намери под бабината възглавница изсумтя една псувня и пак се унесе. Само да му беше тук ютията тоя петел щеше да се разнесе на перушин ...

Разбра ли ти сега... Деца сме с теб...
В игра на чувства двама ще си паснем.
Я дай една целувка за късмет.
И смей се лудо – за да не пораснем.
Хвърчило със косите си развей... ...