ИЗГЛЕЖДА КАТО РЕКЛАМА, АМА НЕ Е (2)
Един ден решихме да си купим съвременно средство за чистене от Телешоп, та да можем и ние да турнем табела „Образцов дом“, дет ша са вижда от пътя. Купихме си няк`ав уред, дето произвежда пара и чисти безотказно, както пишеше в рекламата.
Жината кат зе да чисти с ...

– Не се променяй ти, не се!
Бъди като във нашта младост –
и в мислите ти се чете
все тази сладка ретроградност.
Но времето върви, поглеж, ...

Едно пътуване ме бе отвело
в едно почти обезлюдено село.
Поскитах в уличките му, и там
попаднах на запуснат божи храм,
с врата откъртена и праг изгнил. ...

Искаш да те забравя?
Как да забравя, че след
залез слънцето изгрява?
Искаш да те оставя?
Трябва да помисля - ...

Опит за завръщане...
И де ги ония години?...
И кой ги разгони?... Защо?...
Във бъзе и тъжни руини
и птица не вие гнездо... ...

Мой вариант на ст. гр. песен "Не дълбай с длетото тънко" в изпълнение на акордеон.

Странно страстно, даже откачено...
Неописуемо е - еуфория, екстаз.
ВСИЧКО, всичко ни е позволено!
В Едно - любимото ми Аз и Аз!

Тя идва и си тръгва с многоточия...
В зениците ù стихове се пишат.
Отпива бавно виното. Нарочно.
Докато Той на пресекулки диша.
Той знае, че ще бъде пощаден, ...

Завистта е страшно нещо! Особено когато е смесена със злоба, тя е в състояние да помете всичко наоколо. Първият съгрешил на небето, като завидял на величието на Бога, озлобял и се възгордял, въставайки срещу Него, бил Денница или сатана. Завистта е вид мъка, причинена от благосъстоянието на други, с ...

Тъжните очи на старицата ме погледнаха така, сякаш не ме виждат и отново се зареяха някъде над мен, сред гористите склонове на планината. Без да ми обръща внимание, сякаш не бях там, започна тихо да си тананика някаква мелодия… Но както внезапно започна, така и замълча. Притвори очи. Не откъсвах пог ...

- Добро утро! Ти трябва да си Елена? - попита добре изглеждащо, младо момиче, видяло Елена да се лута из коридорите на холдинга.
- Да, аз съм.
- Е, попадна на точния човек! Аз съм Дженифър, малката сестра на шефа ти. - каза ведро момичето и ù подаде ръка.
- Приятно ми е! - усмихна се Елена - Ами, аз ...

Да горя -
да горя в най-синия пламък в живота ми,
да горя неистово,
да дишам от пламъци пушека и
жарта ...

РАНИ ЗА УБЕЖИЩЕ
Какво пък, нямам рани за убежище,
илюзии на едро, устрем млад,
а само стрък непреболяла нежност.
И рамо, по-студено от приклад. ...

ЗАЩО?
Защо животът има правила
и защо ли трябва да ги спазвам?
За нищо душата съм си тровила,
а сега истории разказвам. ...

Прекрасно утро. Влюбена пролет.
Защо сърцето бие? Както преди.
В небето е толкова скучно,
че се уморих да летя с мечти.
И разни роли с теб играем ...

Time
I opened my eyes and I saw a rose,
red and warm, but I did not care.
I turned around, and saw brownish fields
with bitter blowing winds and yellow mists… ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ №16 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
Софийски период
Събрахме се във София накрая.
Това бе нашата мечта.
И трябва тука да добавя ...

ПРАДЪЛЖЕНИЕ №15 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)
Със село контактуваше баща ми.
Но ни веднъж там не отиде!
След всичките семейни драми
не искаше там да се види! ...

"Не пушете, господине, убивате се!!!"
Като меч забива учтивост във гръдта ми,
бавно и жестоко.
"Знам, че друго влиза по-дълбоко
от цигарения дим ...

I go to sleep late at night
I cuddle you to sleep in my arms.
There is something magical in this sight
And there is nothing disturbing, nothing that alarms
My mind that something could ever go wrong ...

A chill settles upon the land
But do not let it into your heart,
Do not let your life become bland,
Do not let us grow apart.
A chill settles upon the land ...

The Sun is rising
over the Lord's land,
everything wakes up
and the hatred melt away.
With Your glory ...

1.
Уолт Уитман,
не съм ти чел стихотворенията, бате,
но разбрах, че е адски модерно
да се споменава името ти, ...

Ако имах за миг свобода,
свободата при полет в орела,
то и моята земна съдба
на високото път би поела.
Ако имах хриле под ръце ...

Ти няма никога да разбереш
цвета на дългите ми листопади.
Как самотата, крехка като скреж,
на гърлото ми всяка сутрин сяда.
И колко къси са каишките ...

Башка луда балканлийка
ситно ситни ръченица,
жупел хвърля, огън диша,
снага вие кат змеица.
Под нозете й жарава, ...

Годините вече бързо си отиват,
препускат с дървен кон на галоп.
Аз все тъй катеря урвата дива,
наречена нявга от някой живот.
Не мога изобщо да го спра, ...

Корени...
(триптих)
1.
И тръгнаха си: майка ми, баща ми
за място Злачно, както казват, горе, ...

Ванеса и Борис
Глава четиринадесета
Зимно слънце надничаше между завесите на хола. Старият часовник тихичко отмерваше последните часове на Старата година, и се готвеше радостно да приветства идването на Новата. Боже мой, колко дълго беше живял, колко Стари и Нови години беше изпращал и посрещал през ...

- ЕМИГРАНТИ - Цикъл - "Умираща България" - Стих. "Скрити отражени"
Емигранти
Този който е навсякъде – е никъде! - Сенека
Изгнаниците са погребани мъртъвци! - Мактуб
Не, вие не сте българи вече! ...

Когато дълго време бил си слаб
и тежък камък на врата си носил...
И са ти хвърляли корички хляб,
та после да те изгризат до кости.
И болката до дъно си изпил. ...

Няма две еднакви любови. Няма. И това ме съсипва. Убива ме. Убива ме, защото никога повече няма да се почувствам по начина, по който ти ме караше да се чувствам. Няма и две еднакви страдания. И това ме прави щастлива. Щастлива съм, защото вече никога няма да страдам по същия начин. И слънцето ще е р ...

Какво ли е да изпитваш това, което аз?! Задавал ли си милионите въпроси, които преследват ме и закопават ме...? Страхът да не те изгубя по-силен е от това, че те обичам и боли ме, че не ще получа някога същото от теб... колко силно е това -обичам!!!
Когато ме прегръщаш, аз се чувствам защитена. Чувс ...

Често мисля за смисъла на чудото, наречено "живот", за това, дали появявайки се на тази земя ние определяме съдбата си или тя е приготвила предварително начертан път за нас. Мисля за това, дали продължаваме нещо започнато или сме просто поредната порция живи организми, които се раждат, развиват и ум ...

Той гледаше към тавана в тъмната болнична стая.
Очите му бяха изпълнени с болка - аз зная.
Животът напускаше тялото му.
Часовникът сочеше, че изтича времето и то цялото му.
Душата режисираше спомени, ...

Моето робинзонско приключение
"Из дебрите на физиката"
Всичко започна тогава, когато въображението ми реши да поеме курса си към една бленувана цел - безкрайно интересната и все пак трудоемка физика.
Кандидатствах в ... със сляпата вяра, че няма как да не ме приемат, че всичко ще бъде наред, със сам ...