Дори когато най-вали
и вечерта ни се продънва,
като в картина на Дали
вървя след славата си трънна.
Незнайно е защо и как ...

Пет минути преди да дойдеш
/Преведено от сръбски език/
Пет минути преди да дойдеш, аз загубих един час.
Морето е наистина синьо
и времето е облечено в този цвят, и езикът им е син. ...

Мне снится детство озорное:
Глубоководная река,
Водили мы коней в ночное,
Прижавшись к гриве рысака.
Потом бежали через поле ...

Една блондинка е ужасно руса –
не само че косата ѝ е руса,
но и под черепа си тя е руса.
И толкова добре да разсъждава!
Въпроси всякакви от раз решава! ...

Сякаш студ е вковал сърцата,
лишени са хората от топлината.
Празни и пусти са очите,
забързани и тъжни дните.
За чувства и обич никой не говори, ...

Днес е голям празник за мен. Празнувам Живота. Наляла съм си чаша кехлибарено на цвят, малцово питие и вдигам наздравица. В стаята съм сама със себе си и всичко е толкова истинско и неподправено. Няма кой да преценява и оценява... Всичко е толкова естествено. И мислите ми, и думите ми. Пропити са с ...

Спомен
Слънцето изплува, ето,
Грива огнена развя,
А разсънено морето
Плисва сребърна вълна ...

Цветето цъфти,
пролетта идва.
Природата мълчи,
но всичко вижда.
Мирис на цвят ...

Какво съм аз - разтворена прашинка
във твоя свят с измислени картини,
където всеки усет носи снимка
на някога погребани руини.
Където любовта ми е ненужна, ...

София
За повечето хора София е мръсна, шумна, пренаселена, с бездомни кучета, но моята София, моята София не е такава. Моята София е моят пристан, улиците ù разказват различни истории, а малките къщи и големите блокове са нейните герои. Когато човек дойде в София започва да се прехласва по архитекту ...

Човек се уморява от глупостите, които слуша по цял ден, от онези, които върши сам и от резултата, произтичащ от взаимодействието между двете.
Понякога борбата за сърцето на принцесата, е просто борба за част от менюто.
Подпис: канибал-царедворец
Министерство на оХолната среда и вредите...
Българскат ...

Изригване,
което не е наблюдавано
от никого...!
В неумолимост
изтича Времето ...

Пресипнаха ми дните,
без зимен шал измръзнаха,
в живота ми наситен,
с мечтата ми несбъдната.
С разковниче надежда ...

Малка тъмна стая – два на два -
прозорецът почти се забелязва.
И няма проход, късче светлина,
от който мислите ù да избягат.
Тя кръстосала крака във крак, ...