„Потрябва ли ти жертва,
вземи, Родино, мене.
Туй щастие ще бъде
в синовния ми път”.
Парашкев Цветков ...

НА СЛАВЕЯ
Защо ме трогва твоята песен?
Дали защото обичам да пея
и с твоята песен сърцето ми сгряваш?
Или защото любовно унесен, ...

Сънувах се затворена във храм,
издигнат от илюзии и мистики.
Душата ми - отшелник бе, призван
да търси и да губи истини.
Не исках никого да притесня. ...

Ти, който си ме хванал за гушата!
Усещащ в устата ми сушата
и чакащ да пребеля черни очи,
и да ме поведеш към тъмните води!
С поглед, впит в измамните ти очи, ...

ХОРАТА ВИНАГИ СА НЕДОВОЛНИ
Прави ми впечатление, че след избори хората винаги са недоволни. Ние българите винаги говорим негативно за нашите избраници и искаме те да направят позитивен нашия живот. Нищо подобно обаче не се случва. Още в древността Веда е написал „Каквото мислиш, това и намираш“. Мис ...

Хей ти, родолюбецо, ела и виж
за какво се бори ти,
за какво се борим ние днес.
За теб беше едничка свободата,
сега губим и вяра, и свобода, и чест… ...

Не се нуждая от логично обяснение
как точно е възникнал този свят.
Аз вярвам в онзи миг на сътворение
и Авторът не ми е непознат.
Не знам как Той прострял е небесата, ...

Повярвай - една жена знае,
когато мъжът нехае,
когато истински обича
и когато просто я съблича -
егото си да омае, ...

Седем
Седем слънца залязоха.
Седем коварни дена.
Седем ангела умряха.
Седем сълзи проплаках. ...

Когато слънцето се скрива
и мракът светлината покрива,
излизам на пътя по здрач,
аз съм Бесният ездач.
Яздя стоманена машина, ...

Неприятел
За пореден път се подведох,
мислех, че ще устоя.
Не можах, паднах в пропастта.
Мечтата ми замря. ...

Поклон! Поклон! Дълбок поклон -
пред тези, дето в бой загинаха!...
Защо ли съхне - клон по клон -
дървото свято на родината?...
Уви! Потурковци сме пак. ...

Българино, събуди се, мафия те управлява!
Друг неин клон е на власт в тази държава.
Дали някога ще дойде време да поумнееш,
тогава можеш доста по-добре да заживееш!?
Не разбра ли, че и двата са от един дол дренки!? ...

* * *
Взривява се
понякога сърцето,
но вместо кръв
покапва ...

Не мога в тебе да не се разлея,
но мога с мислите ти, аз, да пея,
не мога вятъра да овладея -
във мен е, сякаш, на една вселена...!
Без тебе всичко е каквото и да е, ...

Свидетел съм как ТКЗС-то
разбърка нашите души,
как българското (ни) бе отнето.
И коренно ни промени!
Имането ни щом отнеха... ...

ТЕГЕЛЪТ
Не вярвайте,
че оня век си е заминал –
додето аз съм жив –
и той е с мен; ...

Гневен вятър фучи и препуска!
Кърши клони и ефира разкъсва!
Морето настръхна! Пищна плът разлюля
и по брега я разпръсна!
Слънцето се скри! Мрак покри света! ...

Страхувам се, макар да няма смисъл.
И лоши мисли ме връхлитат във съня ми.
А денем, стреснат и умислен,
се мъча да прочистя мисълта ми!
Страхът не е от туй, че си далече, ...

Къде отиваш,
а можеш ли..
да мога,
мога
много за далечните ...

Една игра,
в която няма победител,
една игра,
в която всички губим.
В лъжовна схватка, ...

Представи си...
Тъмно е и тихо... някак страшно тихо...
Аз сядам на леглото ти – във края,
не искам да те будя... така си се усмихнал...
какво сънуваш в този миг, не зная... ...

А глухарчето очакване снишава се.
Отдава дан на лебеда надежда – бременен
със меланхолия. Лодкарят приближава го,
и после дълго в птицата вилнеят трепети.
Ей така... и аз надничах – неизправена – ...

Питаш ме „Защо?”. Питаш и искаш отговор. Чакаш, очите ти са широко ококорени, а устата настойчиво зейнала. Веждите ти са укорително вдигнати, бръчкаш си челото. Ръцете ти в юмруци свити са и провесил си глава над мен. И чакаш. Чакаш да чуеш. Нямаш представа. Дали? Дали не знаеш защо? Знаеш, а не иск ...

Винаги ми е било трудно да пиша за традицията. Може би защото не съм имала досег с нея. Може би защото съм човек на „новото време“ и ми е трудно да я усетя. Не мога да кажа. Спомням си моментите, когато семейството се е събирало по повод нещо в календара. Спомням си сестра ми и всеки поотделно, какв ...

Как чудни са и завладяват
Ботевите думи
днес, векове по-късно,
как ни изпълват с непозната мощ,
как ни даряват с упование и болка, ...

Нощта е пълна с изненади...
Нощта – спарена като в рог.
Ако от злото се опазим,
ще устоим ли на порок?
Ако и с него се разминем, ...

Излишно
Кръгът огражда центъра на всеки свят.
Защо тогава на поточе ми приличат
въздишките, сълзите, и (понякога) смехът
на равновесията, криещи ме от злините? ...

Вечерна мелодия...
(триптих)
1.
Притихна Слънцето оттатък
зад странно синият баир- ...

(Синът на Ана Каренина пише на майка си.)
Здравей, мамо,
Пиша ти, просто защото съм сам.
А ти ме разбираш, защото си също сама.
Тук капят листа, но защо този грохот голям?... ...

Очаквам да ми се обади Ан. Това ще се случи непременно, защото Ан се появява след четвъртата чаша и сяда отсреща. Поради което имам нужда от безветрие и имам нужда от четвърта чаша. Това е една умерена доза, когато тишината придобива вид на паяк и сънищата стават виолетови. Понякога си приказвам с д ...

Едно видение, изпълнено с въпроси
и отговори, раждащи въпроси.
С верижки от причини и от следствия
завързана е топката, изложена
на атмосферното налягане ...

Влюбих се в две очи
по-красиви от звезди.
Сини като небето
и със сълзи солени като морето.
Очи като бисери ...

Прехвърлена си във емоциите ми -
от вятъра, на рая си, oтхвърлена
и любовта е хвърлила залозите си -
като със теб сме наполовина свързани...
Но наклал огън - стиховете да гори, ...