Не ме разделяй ти със ветровете.
На бурите съм чедото стихийно
и нося тежки мълнии в сърцето -
безброй искри от нож, в гърба забиван.
Не ме разделяй ти и със звездите - ...

Издайническите прозорци (песен)
Пр:
Изсмукваш аромата и от болката!
Изпиваш сребърния прашец и от несправедливостта!
Винаги красотата ти личи през очите ти! Дори и пред тях да има стъкло от сълзи те все още са прозорец към душата ти! ...

Имам в клас две сестрички
като сребърни звездички!
Уж и двете ги познавам,
но за жалост си признавам -
вдигна ли едната, ...

Политически кумири
издигнати в култ,
а народът няма сили,
беден,
ограбен, ...

Аз съм
Разпери крила, а така!
Виждаш ли? Не беше трудно.
Ти си птица и дори повече от това,
Ти си принцеса, с корона на глава.

думи студени
остри кинжали
целувка от устни
с цвят на сакура
уби самурая... ...

Знаете ли... казват, че под въздействието на марихуана - подсъзнанието излизало на първа линия, загърбвайки стереотипите на действащото съзнание.
Че в това "отворено състояние", ако мога да го нарека така, понякога изплуват "скрити мисли".
Стоейки в късно-есенното време на терасата с чаша кафе, вляв ...

2013
Мъчно ми е да гледам как системата ни мачка,
прави роби от всяко човешко същество.
Готови сме да се избием за една стотачка,
а не осъзнаваме, че всички сме едно. ...

Пробуждане
Вятърът нощес лудя навън.
Спря се и заблъска по вратата.
Сгушил се уплашен в своя сън,
градът пробуди се в позлата. ...

Когато Стамат Каракушки взе, че умря, цялото село изпадна в потрес. Не че Стамо е умрял, а защо баш сега!? В момент, когато беше напълнил бидони и бъчви със сливи, когато джибрите точно превряха и ставаха за варене на ракия, той, моля ви се, да вземе да умре! В първия момент някои от селяните дори с ...

Днес те нямаше, беше ми тихо.
Чувах само сърцето - туп, туп...
Тишината диктува ми стихове,
отброявайки ритъма глух.
А по устните питанка плаха, ...

Бяла сласт
Бяла сласт затихва в ангелската плът,
вехтее в празни сенки, дива, във пустинен път.
Стапят се в нея - обична, сълзи, гняв и страх
и с тихите въздишки вършее в шепа прах. ...

ВРЕМЕ ЗА ПРОМЯНА
Плющят като камшици по площада
оголените нерви на гнева.
Желание за никаква пощада
подобно на отрова във кръвта ...

Колко малко
Колко малко ми трябва, за да бъда река.
Да залея брега с неочаквана нежност.
На вълни да прииждам. Да шумя. Да шептя.
Да оставям след себе си дъх на безбрежност. ...

Сбогувай се
Сбогувай се с морето. И със навика
да храниш неуморните си мисли
с притихналите слънчеви разпятия
и гъгнещите арии на вятъра... ...

Българският преход направи забележителен скок - навлезе в нов тунел..
Чакате пари, които държавата Ви дължи? Ще ги получите с Клатежно нареждане...
По отношение просперитета на страната, съм оптимистично разстроен...
География за "калинки": остров Бали го къде е...
Днес е трудно да се намерят юнаци ...

Алкохолни пости
Къкту си сидях у къщи
забляосан ф джама
и джолана ми изтръпна.
Боже, ко ми стана! ...

И днес не се видяхме. Поредната отказана среща. Знаеш ли?! Уморих се... Дори очите ми да се изпълват със сълзи, докато се лутат случайно да те видят, душата и сърцето да горят от нетърпение за допира ти лек, кажеш ли ми - ''Не!'', всичко в мен утихва. Трепетът изчезва и тъгата ме обзема. Уморих се о ...

Поръсих раните със сол. Отроних си в съня утеха.
Съблякох се и чисто гол. В душата си почти олекнах.
Понесох се така насън. Аз можех да съм волна птица.
Не знаех и защо не съм. Кралете нямат и една кралица.
А разходих се дори отвъд. Как напразно е да бъдеш влюбен. ...

Нали
Дали когато вече ще ме няма,
светът ще стане по-благочестив?
И хората ще се обичат вярно
и любовта не ще да е консуматив?! ...

ДЕМОКРАЦИЯ
- Демокрацията е важна, а другото се нарежда от само себе си – кротичко го рече Председателят, но удари по разклатената маса.
Множеството отчете разклатените крака на масата, леко прошумоля и стихна в очакване на нови указания.
Председателят мина пред масата и изрева в микрофона:
- Щом де ...

Предназначението на мъжа и на жената II
Мъжът и жената имат точно определено предназначение и те трябва да бъдат и двамата всеки на своето място. Тук ще обърна внимание на връзката между тях във връзка с целите и предназначението им – тяхното място в живота...
Външния свят е мястото, където трябва д ...

От живота всеки миг вземи,
че утре знаеш ли къде си...
Mоже да си тук, но може да не си ...
Tакава е съдбата на Човека!
Затова широко отвори очи - ...

Скала съм аз, а ручеят си ти,
от години душата ми дълбаеш,
нагъна тялото с безброй следи
по тях и в тъмното да те позная.
Надвесена над тебе още крехка ...

Как се казва фея в мъжки род?
Как се казва на такъв вълшебник,
който вярно и незнайно как,
две души събира с виртуал посредник?
Може би е ФЕЙ? Или е ФЕЙС? ...

Ще скоча навън,
ще разтуря света,
само не пускай ръката ми.
В бой ще умра
и в смъртта ще горя, ...

Тя имаше големи, сини очи. Русите ѝ къдри галеха плахото, като на сърничка лице. Москва-река бе нейното оправдание, а Евтим я съзерцаваше като икона на Богородица, с уважение и страхопочитание.
На седмия час учителката по английски ги раздели по двойки и Маша седна срещу руменото му от възбуда лице. ...

Пораснаха ми пеперудени крила
и вместо дрехи - цветен дъжд облякох,
в косите панделки си вързах от дъга
и с птиците понесох се нанякъде.
Танцувах с облаците в синьото небе, ...

На В. с много, много любов.
Страхотен звънна будилник разкъса тишината. Така! Сутрин е! Цялата къща спи , или поне тя така си мисли. Спусна крака в чехлите до леглото и напипа халата на стола. Тихо, тихо се измъкна. Той може би не спи, но тя не иска да е причина за неговото ранно събуждане.
В трапез ...

Не ми остава кой знай колко.
И мойте дни са преброени!
А трябва да призна с болка,
пътеките са извървени!
На всички времето не стига. ...

Бях на спирката, когато започна да вали,
но беше слънчево и не чувах да гърми,
до ухото ми някой тихо почна да шепти,
хиляда изстрела, но един остави птиците сами.
Уж птиците могат да летят само със сухи пера, ...

Не стигам и до рамото му даже -
и как да види моите очи;
и как да мога с поглед да му кажа,
че тази обич малко ми горчи?
Измислям се, на пръсти се повдигам, ...

ВЕЗНИ
Окуцялото време край нас
почуква със свойта тояга.
Оставаме под негова власт -
защото младостта ни избяга. ...

Пещерняци
Казах ли ви, че Ивко и Павко са запалени любители на приключенията. Но въпреки това и двамата работят- всеки във своята област и така се издържат и осигуряват прехраната си. Ивко е художник, а Павко - артист. Двамата братя наеха приземния етаж на повече от сто години изоставена къща. Ремон ...

Многоточия
Две ръце
с обичане
спират тишината.
Гальовни са. Топли. ...

Обич моя
Обич моя, откъде дойде?
Кой ти каза как да ме намериш?
Вече късно е, но хайде, влез.
От студ си посинял и цял трепериш. ...

СЪН
Събудих се с кисело настроение. „По дяволите! От сутринта съм с главоболие, а е само вторник!”. Отворих очи, а до мен котката се протягаше блажено с изпънати напред лапички, стърчаща нагоре опашка като антенка и с излизащо от отворената ѝ уста извито езиче. В такива дни я мразех. Тя по цял ден с ...

Още помня онзи миг вълшебен,
очи искрящи, прелестни коси,
горещи устни - сякаш съм обсебен,
внезапно сякаш гръм ме покоси.
В сърцето ми бушуваха и още ...

Така дойде и си отиде,
че дори не осъзнах...
Кога отмина времето красиво,
когато с теб щастлива бях!
И така са ми фалшиви дните, ...

Още един разказ от цикъла "Спомени за сънища"
ВЕСНА
От малка баща ù я учеше да бъде нащрек, дори и насън. Свикна с това и спеше леко. В съня си чуваше как притичват мишките в тревата, чуваше въздишките на птиците и полъха на вятъра. На другия ден знаеше всичко, което се е случвало през нощта, но уме ...