Стоя на брега, свита на кълбо,
замислена мълча, ти покрай мен минаваш - буйна река.
Подаваш ми ръка - ,,Не ме е страх''
казвам си и я приемам.
Повличаш ме нанякъде в райски земи, ...

За тебе аз съм като нощна пеперуда,
ти си светлината в мрака, способна да погубва.
Знам, че ти се струва странно и безкрайно чудно,
но просто се нуждая от нея до полуда.
Ти си моето истинско спасение, ...

... Това, че неразбрано говоря, не значи,
че човек съм различен, който не крачи,
заедно с теб - приятелю мой и любима,
заедно в ден и беда обозрима.
И аз като тебе съм, просто човечец - ...

Сълзите на камъка в тънките вени,
като в пясъчник бавно пълзят...
Може би ще отминат сърцето на времето
без да капнат и без да заспят...
Сълзите на камъка виждат промените, ...

Милион и една години осъзнавам света
и в бутониератана живота кича
безброй слова.
Опитвам да се догоня, да се настигна,
но като кучешка опашка се изплъзвам. ...

След години
Копнежът ми детински появи се.
Бе станал мъж - от кръв и плът.
Докосна ме. По бира пихме...
разказахме си своя път. ...

- Марийо, лудетино, къде се затри ма? Зер цял ден викам подире ти!
Баба Анка беше ситна жена, чевръста, оправна и сладкодумна. Преди две години дядо Йордан се спомина, ей тъй в съня си. Жилав старец беше, но на село жените държат повече. Сега сам-самичка се справяше с имота. И бостан гледаше и голям ...

И докато да търся някой
да ме поведе
и "направи свободна",
срещнах тебе
(след някакви си ...

Две очи,
притъмняли от досада,
две очи,
горещ пустинен вятър,
две очи, ...

Още веднъж за Любовта...
(мисли на един информиран)
А виждаш ли, забравил съм, не помня
последен път кога те пожелах,
защото като мелница огромна ...

„Сбогом мое море, сбогом мое море”
Валери Петров
Сбогом мое море, сбогом мое море,
моя котва за дъното впита!
Щом към сушата тръгна от теб, ще замре ...

ЧИКО ЧИКОВ ПРАВИ РЕВОЛЮЦИЯ
Небето над Балкана беше намусено. Черни облаци, като вкиснала разбита сметана, бяха обвили Мургаш. От време на време заблудена гарга нарушаваше въздушното пространство на отряда. Часовите не им обръщаха внимание, докато една не се изсра на темето на бай Пешо Шмайзера. С оп ...

СВИКНАХ ДА МЕ НЯМА В СЪРЦЕТО ТИ
Свикнах да ме няма в сърцето ти.
Там празна дупчица от мен стои.
Кажи, не е ли болка?
И не липсвам ли за миг дори? ...

Цял ден беше ми приятно
с настроение приЛятно.
Правих опитчета жалки
все за мимоЛетни свалки.
В „Гларус”– непреЛетна птица ...

Това сърце е толкова крехко,
че никой не можеше да го
съживи, докато не се появи
той, с букет цветя в ръка и
поглеждайки момичето, което ...

Винаги съм посягала към свободата.
Преследвала съм я.
Обладавала съм я.
Но никога докрай не я постигнах,
защото по средата на страстта ...

Чувствам се толкова малка
в големия, безмилостен свят.
Аз съм просто една мравка,
която с лекота ще строшат.
Чувствам се толкова слаба, ...

ЗАЩО, ПРИРОДО, МЕ НАКАЗА
Защо, Природо, ме наказа?
Защо остави ме сама?
Защо в живота ми показа
толкоз нерадостни неща? ...

Дали се усмихвам често?
- Че аз постоянно съм усмихната!
Истинска ли ми е усмивката?
- Ами, не знам! Свикнах с маската и не се замислям кога е истинска и кога не!
Дали плача? ...

Капки дъжд нашепват нежна песен
Приспиват ме във късния следобед
Клепачи скриват погледа отнесен
Към теб летял в любовен полет.

Рисунка в дъжда
Случайност ли пак ме доведе
в притихналия малък град,
там стъпки на есенно време
багреха в жълто мокър площад. ...

Ти - моя болка и тъга.
Ти - ми беше всичко на света.
Ти - душата ми рани.
Ти - остави в нея само спомени.
Ти - твоята снимка аз държа. ...

НОЩНО МОРЕ
Морето нощно аз обичам –
с ръцете ти към мене тича.
Гальовно цяла ме обгръща
и пламва цялата ми същност. ...

Целувай ме навсякъде... целувай,
зарастват от дъха ти мойте рани,
от хлад и самота ме излекувай –
налагай с билки – две тъй топли длани.
Целувай ме, до болка ме целувай... ...

С какво ли ме привличаш, град,
освен с разлъчени любови,
и улици с усоен хлад,
и звън на бляскави окови.
Че в шеметния водовърт ...

Ако съм цвете – ти си почвата, която го подхранва.
Ако съм птица – ти си въздухът, из който се рея.
Ако съм мустанг – ти си вихърът, който ме понася.
Ако съм слънце – ти си вятърът, който гони облаците, които ме засенчват.
Ако съм усмивка – ти си мускулът, който я предизвиква. ...

Част 34
Никога няма да бъдеш сам, когато вярваш в нещо красиво!
Съдбата те среща с много хора, но накрая в сърцето ти остава само един човек...
Умът може да бъде страшно оръжие, но и най-силния лек. Използвайте го така, че да дарявате Живот, да поддържате с него Живота и да създавате красота. Нека д ...

От памти век се знае
за тази мъдрост свята.
Със думи тя омая
и в песен е изпята.
Кога мъжът се жени, ...

На терасата застанах
Небосвода с поглед хванах
Надвесих се над перилата
Гледайки на кръв земята
Бях ядосана и гневна ...

По пазарите и магазините - скъпотия.
У народа - мизерия, беднотия.
Налапаха се мафиоти, олигарси.
Емигрант на Запад - там си,
вместо страната да градиш ...

Ще те целувам дълго и вълшебно.
Преди и след това…
Ще те целувам влюбено и нежно.
И ще те галя чак до сутринта.
В ръцете ми ще чакам да заспиш. ...

За работата
Стремя се, следвам, боря се и искам,
да бъда вечно първа, най-добра – изисквам!
Работя много, рано, късно, през нощта,
впечатление огромно да направя ща! ...

АКСИОМАТИЧНО
Гордо вирнала главата,
самоизмъчва се душа.
Обич дай ù - не помага:
няма лек за гордостта. ...

На този ден, преди години
със рев дойдох на този свят.
О, колко много време мина,
не помня аз кога бях млад!
Минаха много юбилеи, ...