Художник: Уилям Хаенраетс - акварел
Колко парещи
следи,
колко стенещи
дихания! ...

Денят, в който те видях,
приличаше на всички други дни.
И погледът, с който ме погледна,
приличаше на всички други погледи.
Дори чувството, което изпитах, ...

Месечина в небето за тебе да бъда,
пътеводна звезда, планета далечна.
Спомени лоши, наивни пропъдя,
да бъде съдбата ни просто човечна...
Да бъда море или тиха пустиня, ...

Денят е тежък и светъл
като кошница с грозде,
песенен и многоделен,
като вятър сред облаци.
Аз се губя във него, ...

Ето ме -
малък рицар,брониран с едва набола брада,
цвета на узрялата ръж понесъл в косите си.
Кандидат за слава и почести - педя бард,
стъпващ по криви пътеки. ...

Духчето Гъделичко имаше странен характер и черно чувство за хумор, но не беше лошо по природа, поне така смяташе майка му, а майките ги разбират тези работи. Мнозина бяха на друго мнение, но може би защото бяха ставали обект на шегите му, които понякога бяха доста гаднички, меко казано.
Гъделичко об ...

Разкъсван от нестигнати мечти,
разбит от непосилните товари
и днес във мен надеждата трепти,
че имам аз пред мене още гари.
И движа се с години в този влак ...

•Беше есенен ден! Ти ме забрави, аз дълго гледах след теб и аз исках да те спра! Край мен минаваха хора, заети със своите дела, тогава един малчуган си играеше до мен, обърна се към мен и ме попита "Батко, защо си сам?" Замаян бях от въпроса му, сърцето ми силно заби. Малчуганът чакаше отговор, в оч ...

Ти влезе в очите ми и остана,
потопи се в синевата на ириса.
Погледнеш ли ме, ще се познаеш,
няма да мога от теб да го скрия.
Ослепи ме като мълния лятна, ...

посветено на най-големия лъжец
в Българската ни история
ДИЛЕМА
Цар! И до Царя – “царедворци.”
Царят е ядосан – жертви иска. ...

Имайки предвид разнообразието от човешки типажи респективно може да се даде отговор на въпроса "Защо взаимоотношенията между хората са толкова сложни?" Всъщност, отговорът не е толкова прост, нито пък очевиден.
Ако сравним едно взаимоотношение с растение, бихме могли да открием множество прилики, и ...

Скапаната искрящо червена луна, задушавана от буреносни облаци, пропита в цигарен дим. Бесен траш тресе земята, дъжд от алкохол тушира благовонието от купчината кубинки пред входната врата. Светлините на грозната София харизматично осветяват хоризонта. Поредното коч парти. Превъзходно коч парти. Екс ...

Носталгия
Обнова, Обнова...
не си селото, което
помня от младостта си.
По разбития път се нагледах ...

Никога не е късно за извинение
Ежедневно правим стотици грешки. Повечето са малки. Другите хора почти не ги забелязват и не бива да им обръщаме внимание. Има и малко по-големи. Те не остават скрити. Вроденият стремеж към самоизтъкване (първата производна на самоутвърждението) кара хората да се превр ...

Дневникът- Привечер
Прѝвечер Времето спря и въздъхна,
а потокът от хора, забързан, потече.
Клаксон изписка след кискащ се луд
и се втурна към своята приказна вечер. ...

"Хайде сега над него малко протекция,
защо да пращаме в завода инспекция!
Не, държавността при мен не се разклаща,
просто си затварям очите за който плаща!"

Целувам те пак, моя Любов,
целувам те пак чрез звездите.
Те са за теб мойто писмо,
а луната е марка на плика.
Погледни, погледни тази звезда, ...

Преди есен времето спира за кратко,
оцветява денят ми в пастелно.
Изтънява. Със вкус на смокиново сладко
във безкрая на лятна неделя.
Преди есен е тихо. Небето е глухо ...

Заудря барабани по стъклата
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
затвори се във мен света!
Оловото се спусна от небето, ...

Всичките роли,
изложени
голи,
в анфас
и показани ...

Виждам пътя си –
алеята на живота!
Живот в живота.
Не преодолявам
разстоянието, ...

Няма го само няколко дни, а вече ми липсва. Дори по-силно отколкото ми липсваше миналата година по това време. Като знам, че сме толкова далече, се чувствам толкова сама. Не мога да понасям и глупавия си егоизъм, че искам този мъж само за себе си. Не знам какво му е, не знам как се чувства, не знам ...

Ще обяздя високия вятър,
който зиме пълзял е под мен.
Той отгледан е в тесния яхър,
за да вземе дъха ми във плен.
И със него почти до звездите ...

Повей, мак и ти
рисуват ръцете ми.
Дали си поет?

Щастие - това е дума, криеща в себе си най-хубавите и най-качествените неща, които човек не може да си представи, че ги има. Щастието е много силно чувство, което, независимо кога и къде, побеждава тъгата, мъката, страданието. Да си щастлив - това е нещо скъпоценно, което се крие някъде в сърцата и ...

И панелния студ ме обгръща
с непозната за мен топлина.
Да, заспивам, а мъничка къща
тихо хлипа под огромна липа.
Леко стъпвам, в цветята се взирам, ...

I can't stop fall, betrayed from my mind.
I'm trying hard with my all, not to be blind.
I'm tired to feel like this - so fooled, so lost.
I know there's something I miss,
but sometimes you gotta get crossed. ...

В тихата кротост на сънени нощи,
в бързия ритъм на шумните дни,
теглят ме спомени - още, и още
в синьо-седефени наши вълни.
Там, през очите ти, плахо се рея. ...

Пожелание
Животът ни от днес насетне
с прекрасното да се сроди,
с Любов да минем неусетно
през всичките си земни дни!... ...

Кавърчето е на една много млада банда от Тутракан,момчетата са на 13 ,а певицата на 13.

Това е едно изпълнение на тутраканската група New Page ,които макар,че са между 13 -15 години добре се справят с героичния рок от нашето време.

Понеделник сутрин, облаци –
матовият дъх на есента.
Искам ли да е отново топло,
нужно е навътре да вървя.
Понеделник сутрин, мокро. ...

Едно прошепване на нещо лично.
Мисъл. Песен на пиано.
Чувство, някак си различно.
И думи - малко онемели.
Едно докосване на две въздишки. ...

Всяко лято цветни сънищата ме спохождат
и магично, нереално приказки разказват.
Босото ми детство всяко лято идва,
риза скъсана на бате Вятърът надува,
моето сестриче бяга плачешката, ...

АКО
Ако заплачеш някой ден
за живота си изгубен!
Ако страдаш ти за мен
и за мига погубен! ...

Настроение
Топло е. Юни. Кафе -
горчиво и парещо.
Мисли за теб - жигосващи
моето тяло. Ухае на липи и пъпеши. ...