Наскоро стигнах до заключението, че Аз-ът е илюзия – той зависи само от онова, с което се идентифицираме: в това число с вещи, облекло, работа, дори моделът на поведение, който смятаме за своята същност, но той е заучена фасада, която ни дава чувство за сигурност. Например, свикнали сме да реагираме ...

Нощта се спуска над горещите асфалти,
наметнала е черно було над града,
показаха се грейнали звездици жарки,
които пак ще изгорят със сутринта.
Но нека тази нежна нощ не си замине, ...

Колко скъпо струва самотата -
една надежда, превърната в лъжа.
И колко сляпо защитавам вината,
когато искам илюзията да спася.
Колко време би отнело ...

Скрити очи. Удобно е… Колко е удобно да носиш такава шапка - с широка периферия! Навеждаш леко глава… И скриваш очите си! Никой не те вижда… Никой не разбира дали се вълнуваш или… Да! Защото те - издайниците - са невидими, макар и за мигновения или колкото там…
Много погледи се кръстосват в тези две ...

Из Досието на Истината
(малко сюрреалистично)
Истината лудо люби се с Живота.
Нахалният, изменчив похотливец,
понякога прегръщаше я страстно, ...

Животът ми ще свърши някой ден –
в единствен миг оттук ще си отида.
Светът ще се усмихва и след мен
и пак звезди с любов ще му намигат!
Прашинки сме сред вечния всемир, ...

Слънце на небето, откъде идеш?
Никога ли не спиш, вечно ли в синьо се люлееш?
Как без думи красиви песни пееш...
Зад каменния прозорец скрих моето небе.
Прашните стени оцветих в перфектно синьо - лазурното море. ...

Мираж ли си или не си?
А остър меч над мен виси.
И ангел си, и звезден гръм.
Със теб ли съм или не съм?
Какви очи, какво лице! ...

ОБАДИ МИ СЕ
От месеци не зная как
минават дните.
Всеки миг очаквам да
звънне телефонът ...

Прекъснат е един живот,
изпълнен със сила...
Очите не поглеждат вече с ироничните искри...
Усмивката на устните се е стопила...
Земя, студена, го прие и скри! ...

Нищо де...
Лъжеш ме за някои неща...
Отричай, колкото си искаш...
Над теб нямам никакви права -
аз съм просто момчето, което изпускаш. ...

Едно сърце с крила на пеперуда,
две думички в очите ти рисува,
като перце - по вятъра танцува
с нощ и ден, живота в миг редува.
Хиляди сълзи в земята тихо спят. ...

ПРОШКА
Смирено днес подавам ти ръка,
за прошка моля и прощавам,
потребност е за всякоя душа,
прости ли, тя се извисява. ...

след едномесечната любов
десет пъти на ден
или повече
тя му звъня
даваше все свободно ...

Много злоба натрупах до торбата със мъжки лъжи...
Пих горчивото вино на безмилостни удари...
От безсмислени срещи и стари приятелства крих
малкото, дето занапред исках да имам...
През морето от делници - и на път за своята лобна скала - ...

Спечелих неотдавна битка със Смъртта.
Излязох победител -
не поради факта, че съм силен.
Това, което ме спаси - бе ЛЮБОВТА,
в едно лице и тяло - точно твоето, ЛЮБИМА! ...

Спах.
Събудих се студен и блед под Стария Дъб
край Долината на Безкрайните Халюцинации.
Бях се озовал там чрез помощта на астрални сили
и никога не ще се завърна обратно. ...

Пролет
И тази неспокойна зима вече си отива,
развигорът пак лудува като лани.
Животът се събужда. Сякаш самодива
луната се прокрадва зад облаци съдрани. ...

Тази нощ сънувах сън
цветен и реалистичен,
на моравата отвън -
цяло ято пойни птици.
Чуруликаха във хор, ...

Любов
Дъжд във вятър си, роса.
Слънце в ледената зима.
Полъх нежен в утринта.
Нека, нека да те има... ...

Записки из тефтерчето
на депутата Васил Иванов...
На първо място днес -
разходка с новия мерцедес.
Утре - обиколка на земята и завода, ...

http://www.youtube.com/watch?v=4LGqzRZ9Pm8
You call me a dog well that's fair enough
(Наричаш ме псе, съгласен, че така е справедливо,)
'cause it ain't no use to pretend
(тъй като няма и смисъл да се преструвам,) ...

Наблюдавам как вятърът
разпилява листата...
отпраща ги
в неизвестни посоки,
а те са ...

"I adopted your dog today...
The one you left at the pound;
The one you had for ten years
And no longer wanted around.
I adopted your dog today... ...

Знам, че не съм ангел. Просто съм един разумен мъж, който е имал късмета да опита и от горчилката, и от меда на живота, и да направи съответните изводи за себе си.
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно ...

Бях бременна с тъга. Не се сърди.
Не исках да узнаеш, че те чакам.
Тъгата малко рано се роди.
Пових я в одеялото на мрака.
Изкъпах я в сълзи. И все по теб. ...

Толкова отдавна, че ми се вижда в друг живот, имаше един даскал по литература. Та той преподаваше много ентусиазирано на своите ученици класическия роман на Антон Страшимиров „Хоро”.
Само да припомня за по-младите, с два реда, някои мигове от романа. В него войска и полиция „клаха народа си, както и ...

Нощем
очите ми
стават пътеки -
стръмно-трънливи и мамещи.
Стремглаво по тях поемам - ...

Мисли на глас
Ти виждаш дървената лодка,
отпуснал тежките весла,
един моряк е вперил поглед,
изпива морска синева. ...

Поеми ръката ми -
тя те обича.
Не я оставяй
протегната да чака
и да изстива топлината. ...

Жената след любов е най-красива,
а въздухът е оглушал от нежност.
На дъжд ухае младата коприва,
на млечна царевица. Своя жезъл
властелинът на страстта прибрал е ...

Знаете ли къде живея аз? Сега ще ви обясня – аз живея в „Лицемерия”, може би и вие сте от там… Това е една голяма страна, размерите ù стават все по-застрашителни със всеки изминал ден. Тази страна няма ясно обособена граница и официален език, в рамките ù влизат хора със всякакъв цвят на кожата, соци ...

из "Зимни приказки"
Баба Марта брашънце мелила е цяла нощ.
Пресни питки от сърце да направи пълен кош.
Да омеси сутринта бяло пухкаво тесто
и да опече в пещта зачервени питки сто. ...

Тая вечер, на спирката - сам,
аз очаквам да мине трамвая.
Ето, чувам го - идва насам,
но дали ще си в него - не зная.
Ако там си - ще мина край теб, ...

Идвам при теб с наведена глава, чакам плодовете ти,
докосващи небето, да прегърнат засрамената ми снага.
Гъсеницата, щъкаща покрай тях, в пеперуда се превърна,
време е да надигна рамена и с поглед някак да опитам да ги върна.
Нося дървен стол да се повдигна, той се изкачва ...

ВИК ОТ БЕЗДНАТА
“И тръгнаха деветте небеса. И светът закръжи...”
“Петото слънце”, ацтекска митична епическа поема
“Каква бездна от време пред нас и зад нас...”
Марк АВРЕЛИЙ ...

Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом денят те грабне,
тъгуваш за звезди!
Щом стигнеш върховете, ...

В две чаши сипваш ти
пина колада с вкус на шоколад.
С поглед изпиваш ме отстрани,
сипеш думи, като водопад.
Тост вдигаме ние ...

АЗ ЛИ СЪМ ТВОЯ КРЪСТОПЪТ,
ИЛИ ИСКАШ ДА СЪМ ТВОЯТА ПОСОКА,
ПО КОЯТО НЯМА ОТЪПКАНА ПЪТЕКА,
И ЩЕ СТЪПВАШ С ПЛАХИ СТЪПКИ
И ПОЛЕКА. ...

Винаги ще бъда между другото.
Неизживяна, неизмечтана,
недопотърсена, излъгана…
Винаги на ръба да бъдем двама.
Ще ги обичам като за последно, ...