Спрях да мечтая в деня, в който ми поставиха диагнозата "Тумор в мозъка." Всички ние си имаме мечти и копнежи, аз също си имах своите - исках да си намеря хубава работа, евентуално да се преместя в Дания и др. Но в един ден всичко това бива изместено от по простички неща - да внимаваш как ходиш, да ...

От сините очи
отново стичат се сълзи.
Няма никой да ги спре,
няма на кого да се опре.
Седи сама в тъмнината, ...

Днес дълго стоях на прозореца
измит, спретнат и чист,
гледах как минаваха хората
и представях си, че и ти с тях вървиш.
В малка раничка побра се моят багаж, ...

Платените клакьори, кой както свари
преминават в нелегалност -
очакват файл за напускане землянките!...
Други в транс изнасят авоари!...
Трети пък от срам не смеят да се афишират… ...

Както и да се облека, все съм си същата.
Защото така ме харесват очите ти.
Както и да се смея - еднакво е,
защото са чути шегите ти.
Не съм първа красавица, не се надценявам, ...

Свободна
Десетки граници преминати.
А още несвободна...
Храмовете сринати
насред безвремие самотно. ...

Приеми ме с мъглата ми, моя любов.
Приеми ме с мъглата, в която сълзя.
Както аз те обичам без "как" и "защо",
като тайната, дето при мен те довя.
Не търси във мъглата ми ясно лице, ...

По глътка
Еднаквите ми дни
са винаги неравни:
с по миг раста,
узрявам, капвам; ...

Май. Всичко е толкова непостоянно през май. Жегата и зноят се заменят от студ и вятър. Лятното настроение бързо гасне и безмилостно се изкоренява. Чувам тътена на гръмотевиците, които са толкова близо до мен, че ми се струва че ги усещам, разтрисат тялото ми. Блясъкът на светкавиците ме ослепява за ...

Нашата планета
я тъпчат хора и диванета!
Едните теглят хомота,
а другите ги влачи живота.
Тя е гара разпределителна ...

*ADAGIO*
Така усещам в безкрая на мислите
лекотата на днешния ден.
Слънчев лъч се прокрадва в зениците
и гъделичкащо лази по мен. ...

Да бях капка - да ме изпиеш.
Жаден си, нали?
Рана ако бях - да ме зашиеш.
Знаеш ли какво е да боли?
Шепа сняг да бях - да ме стопиш, ...

Исках да съм с теб.
Мечтах за теб!
Копнях за теб!
Живях за теб,
а бях без теб! ...

Пролет уж дойде
а в мен сякаш тежи
сняг кат' бреме!

Чакам те да минеш по улицата моя.
Как гледам все към завоя.
Всяка секунда за теб мечтая.
Времето как бавно минава.
Не те познавам. Не знам името ти дори! ...

Пораснало мое момче,
като река изтекоха дните,
сякаш вчера беше дете -
сякаш вчера буквите сричаше.
Днес вече си мъж и баща, ...

Преводът е по-скоро творчески. Не съумях да съобразя римата или ритъма, реших да акцентуирам върху идеята и метафорите, за да направя нещо по-различно. :)
So close no matter how far
Couldn't be much more from the heart
Forever trust in who we are
And nothing else matters ...

Рано е още!... Но залезът, скрит зад баирите, чака...
Тревожи се времето – с всяка изтекла минута старее!
Зад двете стрелки се е скрило, горчиво проплаква...
Жадува за обич! За вечност нетленна копнее!
И пътят е странно замислен след дългото тичане! ...

става малко след девет
поглежда през прозореца с лявото си око
докато с дясното
прелиства някакъв вестник
проверява си пощата ...

Вятърът извади своята китара
и през два акорда тишина
изпя:
"Няма нищо по-самотно
от нощта, ...

Ивeлина
Ивe, нeка БОГ тe пази!
На нeмски казват - junge Dame!
На фрeнски вика сe - Madam!
На български сe казва “рeактивна” баба - ...

Като нестинарка тръгнах бос
към теб - за да изгоря.
Понесъл образа на Константин,
повярвал в чудодейната му сила,
играех своето нестинарско хоро. ...

В слънчев, топъл ден
птиците милно гледаха.
Междучасие бе,
а глада отвсякъде гризе.
Тогава нея съзрях, ...

В театъра житейски на съдбата,
най-мъчна роля си избрах,
да бъда майката, която
не ще допусне майчин грях.
Аз зная колко е отговорно ...

По-добре само с една искра
студеното ти, от лед, сърце да стопля,
отколкото да тръгна да горя
на други хиляди жени само с поглед...
По малко ще те върна към живота ...

Беше свежа априлска утрин. Слънцето печеше с онази приятна сила, която е способна да отприщи доброто настроение дори и в най-зверския махмурлия.
Коста попристегна вратовръзката си и пое дълбоко въздух. До него стоеше Пешо, който пък направи точно обратното. Не понасяше вратовръзки, а обувките го сти ...

Изпраща слънцето лъчите
навред по земното кълбо.
Целува нежно то очите
на всеки цвят и на стебло.
И сутрин пъпките разтваря - ...

Аз съм фрагмент
Съм надвиснал прозорец
Съм стара дървена рамка
Съм преразказана тишина
Сутрин ...

- Но аз те обичам – смотолеви той може би за стотен път.
- Ако го кажеш още веднъж, просто ще те изхвърля – мило му казах, широко отворих вратата и още по-широко му се усмихнах – Абсолютно съм убедена, че от теб ще излезе чудесен баща... татенце.
Това е моя характерна особеност – колкото съм по- бяс ...

Ти си свята, ти си храм,
ти топлиш ни душата,
по-прекрасна аз не знам,
с теб ще бъде светлината!
Родният език е песен - ...

Омръзна ми страхливци да обичам!
От такива вече до гуша ми дойде…
Последният, внезапно ми се случи
и най-нахално живота ми превзе.
Накара ме да се почувствам жива. ...

Внимание, опасна за живота! -
ще лепна на челото. Да се знае.
Преди и някой друг, по-оборотен,
да се излъже да ме пожелае.
Пък после да се скубе по косите, ...

Що за болка е това...
Да те буди през нощта?
Що за болка е това...
Каква е тази празнина?!
Болката от спомена, ...

Нощта рисуваше
контури на града.
И после палеше звезди,
да го погледа!
Стоях си аз във стаята ...