Сега не съжалявам.
В очите ми няма сълзи.
В гърдите имам сърце,
от много докаснато е,
но студено не е! ...

Лъжец
Всичко започва с поглед свенлив,
бузи червени, тъмни очи.
Кой те направи толкоз красив?
Само това ти ми кажи... ...

Как искам пак да те обичам,
в очите ми ликът ти да е скрит
и истински да ти се вричам,
да няма лек за сладостта открит...
Как искам устните ти да целувам ...

Ти? Меня не любишь?... Но защо ли?...
Вече май на друг език говориш...
Не копнееш пак да те докосна...
И не щеш да си ми... Лове-роза...
Чуруликаше ми - че си жадна... ...

В самия крайчец на площад „Славейков”,
приседнал на една самотна пейка
току до шумната трамвайна спирка,
поет продава свойта стихосбирка.
На ъгъла на градската гълчава ...

Родино!
Обичам те, макар нещастна и оголена,
с несбъднати надежди – въжделения!
Обичам те, дори да си до кост оглождена
със всичките възходи и падения! ...

Ухаех на рози! Ти дори не отчете,
че под новата риза бях гола...
С онзи поглед замислен, отнесен,
бегло хвърлен, омайно отровен!
Колко бързо минават годините, ...

И водата стана по-красива, даже цветът на въздуха се смени.
Не можеше ли ний да го усетим и видим и по-преди?
Бях до океана-но не видях океана.
Нещо не ми разреши.
Но Нещото вече се смили. ...

ИЗЧЕЗНАЛИЯТ МЪРТВЕЦ
( документален разказ )
Тази история ми е разказана от преки свидетели под клетва. Бяха четирима човека: обикновени мъже, на възраст между четиридесет и шестдесет години, мой земляци, които познавах и на които можех да вярвам. Щом чух разказа на първия очевидец, за един къс перио ...

... А мислех, че си вече отболял.
И всички мои сетива заспаха.
Но кой ли дявол беше завидял,
че път ти даде покрай мойта стряха?
Потръпнах. И земята покрай мен ...

Кекс, кафе, мечти,
тихо, че детето спи.
Глъчка, смях, игри,
бързо, идвай с нас и ти...

Щипка сол вместо отговор ще ти пратя.
Хей така! В празен плик за писмо.
За своята мъка така ще разкажа
вместо в стих, писан с кръв и перо.
Здраво място, а тежки рани си правим. ...

Искаш да си сянка,
която във безплътие пристига
и си тръгва пак така внезапно,
разкъсана на слоеве,
като пресована от времето; ...

Нека алкохол вали
всички ни да провали.
И не искам даже злато,
само лозе дай богато.

Свивам в кок разпилени от есенен вятър коси,
а бодливите кестени ползвам за шнола,
изпращам с тъга и последните златни лъчи,
приседнала леко на пейката стара на двора.
Вятърът дърпа на слънчево зайче уши, ...

Посветено
Душата ми пропука се до дъно.
Сърцето ми презря немилостта.
Поисках да е само сън, но...
Познах я във очите ти смъртта. ...

... в бутилка скрих и таз година,
по вълните я отпратих надалече.
Там, дълбоко под коралите, е скрина,
в която лудостта ми с времето изтече.
А спомените ги оставих като сувенир. ...

Петър Стаматов излезе, залитайки, от кръчмата и се отправи с бавна крачка към колата си. Октомврийската нощ беше доста студена, но той не усещаше студ; сетивата му се бяха притъпили от изпития алкохол. Извади ключа, подпря се на покрива на десетгодишното си алфа ромео и се зае с нелеката задача да у ...

Напоследък Григор прекарваше по цели дни в тихото си ателие на тавана. Работеше дълго, а атмосферата го успокояваше. На тезгяха край вратата имаше цяла армия от бурканчета и шишенца с бои. Срещу тях беше слънчевата стена с прозорците. А някъде наоколо мъжът поставяше статива си и рисуваше, вглъбен т ...

Събуди се гол в една изоставена сграда, бивше свърталище на наркомани.
Разходи се нагоре-надолу, за да раздвижи схванатите си крайници и да потърси дрехи.
Лесно откри няколко парцала и след известни усилия успя да ги облече. Обувки нямаше, но и без това беше свикнал да ходи бос.
Реши да разгледа гра ...

Не останаха думи неизказани -
всичко знаеш за мен.
Останаха само малко чувства непоказани.
Но и те ще излязат някой ден.
Тишината бавно се пропуква - ...

"Анти"живот.
Да ви кажа ли защо съм вечно "Анти"?
Направо!
За всичко са виновни само хората
със бели манти... ...

Над родната стряха, която отдавна напусна,
гарвани черни кръжат.
Грачат ли, грачат черните птици
и тъжните люде кълват.
Грачат черните птици ...

Времето бавно минава,
неусетно сякаш и аз остарях,
какво ли друго ми остава,
щом вече почти побелях.
Белее сребро във косите ...

Тръгна си, а не разбрах защо,
тръгна си без видима причина.
Разочрован си? Но от какво?
Ти без да искаш цялата ме срина!
Любовта ми... май не ти допада – ...

Искам последно сбогом да ти кажа,
но спомен връщат се един подир друг.
Не мога аз от теб да се откажа,
накъдето и да погледна, ти все си тук.
Накъде ти си замина, ...

Тъй искам да те изживея –
единствен мой красив живот;
от зрънце - обич да посея
и с нея да отгледам плод...
във утро да нахраня птиче ...

Открадната целувка
Целувка, набързо открадната
от рамото ми... Полуразголено...
И тази вечер вече не е същата.
А така също и аз. И е позволено... ...

За теб, съкровище, на всичко съм готов.
Мога да бъда и успешен екзорсист.
Бясът се гърчи пред вечната ни любов,
дошла от живота върху белия лист.
Ти знаеш, моя безценна, какво искам. ...

БАЛСАМ ЗА ДУШАТА
Музиката е моята утеха,
само тя ми дава сила.
тя е като нова дреха,
която сама си ушила. ...

Угасна слънцето, звездите изтляха,
всичко превърна се в мрак.
А хората и така не разбраха,
и всичко повтаря се пак.
Нежният бриз в ураган прероди се, ...

Нямаше нужда дълго да ме убеждават. И без това живеем на толкова бързи обороти, че понякога се чудя как изобщо смогваме. Свикнали сме да планираме всичко в движение, почти винаги се налага да правя минимум две неща едновременно, но има моменти, когато и това не е достатъчно. Истински трудното е, ког ...

Уплаши ме тази накъсана обич,
на шепи, на глътки,
на стон разстояние...
Уплаши ме ти.
И отстъпих назад, ...