А клоунът е мъничко пиян.
Така успешно се преструва на разплакан.
Светът е свят. И сам.
И се преструва на обичан.
А всъщност нотен листопад ...

Динозавърчето Сиси
разни работи си мисли -
на два месеца вече стана,
а памперси още сменя му мама
и на детската площадка ...

Вяло, скучно, протяжно...
вяло, меланхолично,
изтъркано, до болка познато
и изтъркано...
този сценарий отдавна предъвкваме ...

Не казвай, че не можеш да ме нараниш,
защото цялата боля от твои думи;
изобщо целият във мен болиш –
не знаеш, че си моето безумие.
Не казвай колко съм различна ...

Страхът, че утре може да те няма,
ме кара да се вкопча в тебе здраво.
Как може днес да бъдем двама,
а утре сам света да опознавам.
Не си до мен единствено в леглото, ...

Често не заспивам от чувство за вина нощем,
макар любовният плам да е призрачно студен...
Никога не съм вярвала, че ще дойде този ден,
един таралеж без бодли е ужасно беден!
А какво са думите без смисъл? ...

Отвори очите си и погледни към небето!
Не ти ли писна от мрака и прахта в мазето?
Изгони всички демони, таени с години!
Навяват ти спомени, но ти забрави ги!
Изкачи хълма, ще можеш ли сам да се справиш? ...

Не можеш вятъра да уловиш във шепа,
да спреш пороя, полета на птицата,
в затвор да сложиш бурята свирепа,
на буен кон да укротиш копитата;
не можеш сложи мяра на безмерното, ...

Живях аз ден след ден в очакване на онзи плен,
пленът наречен обич, пленът наречен страст.
Любов, магия, стон на моята мечта, вълшебен небосклон,
тъга и радост надежда или отчаяние, красиво пролетно стенание.
И случи се аз да усетя, да чувствам пеперудите в корема, ...

Аз съм някакъв друг.
Онзи вече го няма?
Знай, живее в иглу,
но сънува поляни...
А пък аз съм врабец, ...

Обговаряне на архетипите
Страх ме е – от този дъжд, от мокрите му рамене,
от тази черна кал посред небето.И в кой ли миг
заспал е бог, затворил е вратите – седемте...
Луната, извървяла пеш египетския път, в чия ли ясла ...

Коси побелели, нощи безсънни.
Мигове се нижат - не трябват очила.
Уж отминали, а чанове звънни.
Герои в живота с любовта.
Връщат се, шушукат добри и не добри. ...

По тънката нишка на тихия спомен
пристъпвам сега предпазливо.
Стар, нежен акорд, случайно отронен
ме връща към нещо красиво.
Забравено, бивше, отдавна живяно, ...

НЕВОЛНА ГРЕШКА
Разказ за това как да постъпваме, когато не знаем как
ОПРЕДЕЛЕНИЕ за Грешник:
Грешник - човек, на който постъпките му могат да се квалифицират като грехове. Като синоними в речниците са дадени виновник, провинен, престъпник, подсъдим, злосторник, нарушител
Грях е постъпка, действие, к ...

Сърцето е храм
на много чувства.
Ти може всичко да откриеш там,
когато нещо липсва.
То помни всички твои неволи, ...

Казват:
пушенето е вредно.
Пушенето убива.
Всяка минута умират хора от инфаркт,
глобализация и световна криза, ...

Път пред мен-а зад мен многостен.
Ще погледна ли истински в него,
или той ще погледне във мен,
или в него аз ще погледна.
Дъжд от лен - нежен, тих, устремен. ...

Лазар вървеше най-отпред. След него бяха майка му и баща му, а зад тях вървяха майката и бащата на Елена. А след тях още стотици стъпки отъпкваха снега. Цялото село искаше да изпрати момичето.
Вятърът бе тъй силен, че черното палто на Лазар се вееше зад него и му придаваше един страшен вид. По гъста ...

С теб имахме това, за което мнозина си мечтаят.
Но ние не осъзнахме как бавно и сигурно го погубихме.
Вървяхме един към друг, а пътят ни се оказа безкраен...
Можем да бъдем щастливи, но поотделно.
Това, което ще пазя винаги в сърцето си, са ...

Посветено на
на всички паднали героини в тази обречена битка
Запознайте се с Калина. Жена на 43 години, хубавка, по-скоро сочна, не дебела. Неомъжена, не че нямаше кандидати, просто личен избор. Работата ú носеше добър доход. Приятели малко, но качествени.
Та нашето момиче веднъж се докосна до социа ...

Сред развалините от старите истини
заставам днес - умът ми се събуди.
Отломъците - от тях са предразсъдъците ми,
а пепелта им - моите заблуди.
Свободна съм сега и гордо крача ...

Погледни се в огледало,
преди врабче навън да е запяло.
Виждаш ли белееща нива
и как снегът от нея си отива?
... как пустинен пясък ромоли ...

Настъпват празници отново
и трескаво кипи градът милионен,
очаква Рождество Христово.
А някъде това е само спомен.
Села, от картата изтрити, ...

Дървото
на старата наша любов
е пак оцеляло.
След седмата, най-дълга зима,
ще има ...

Снимка от http://wfiles.brothersoft.com
красива жена
под цъфналото дърво
нежна целувка

Поредната зима, бейб, поредният сняг.
Поредната водка, изпита на крак.
Последните локви, последната кал.
Небето е ниско, а въздухът - бял.
Затвориха бара, бейб, гасят светлини. ...

Луната до прозореца ми спря.
Аз бях сама. Самичка бе и тя.
За Слънчо заразказва ми. Как той
за миг дори не дава ù покой.
Че гони го по синьото небе. ...

Самотно облаче във небесата
тихо плаче, дъжд пада.
То далеч е от на рая чудесата.
В мрак бездънен то страда.
Надява се на някаква утеха, ...

Сънувах, че си цвете,
но не те откъснах.
Сънувах, че си слънце,
но не те докоснах.
Сънувах, че те гоня, ...

на човека, който ми каза всичко с най-тихите думи...
на дядо
Мухите на лятото пият от виното.
Спомени стичат се. Старите синори
капят, дълбаят сълзи по лицето ми. ...

ДЯДО КОЛЕДА
Дядо Коледа днес е щастлив.
Бе нает от отдел в общината -
в мразовитите ледени дни
да пришпорва с файтон тишината. ...

Имаме си коте
мъничко и черно.
Най-накрая татко
го донесе вчера.
Колко го чаках, ...

Народе! Царят ни е гол.
Цари във църквата разкол.
В синода охранени владици
скубят своите брадици.
Киро Линкълна от Варна ...

Нощта е обладана от безумие.
Надига се безмълвен, страшен крясък
в сърцето на измамно пълнолуние,
прозорците заляло с хладен блясък.
Събличам бавно дрехи и съмнения ...

Стигнах звездите,
това е началото,
а не намерих пътя към теб,
за да кацнат
върху рамената ми ...

Притихнали във минало, това сме,
обгърнати от облак тъмнина,
едно дете, което няма да порасне,
белязало е вече нашата съдба.
Любов наричат го различни, ...

По улиците шета весел вятър!
Като немирно, палаво момче–
заплита се в косите на момиче,
развява шарени поли...
С нестройни, смешни пируети ...

Табу е измислен герой, но не от онези, които се славят с някакви велики подвизи, дори може съвсем спокойно и без угризения да се каже, че те изцяло отсъстваха от битието му. По-скоро представляваше безлично същество, чието съзнание бе все още празен хард, на който нямаше достатъчно информация, че да ...

И друг път съм преразказвала спомените на майка ми. А тя е една сладкодумна, пък и разказва много картинно, та понякога, аха, и да усетиш как наоколо ти замирисва на нещо, случило се преди 60-70 години. Така и сега. Идат празници и тя се сеща за Бъдни вечери Коледа.
- Да, ама тогава ги празнувахме п ...

Аз спах във твоето легло
и ядох твоята вечеря,
и мъката ти споделих,
и плаках, и болях, и креех
във твоя малък, тъжен хол, ...