Още те Жадувам
Без каквато и да е умора
И няма как да се преструвам,
Че те Обичам и без теб не мога,
А дали усещаш Ти това, ...

Един до друг сме двамата сега.
Един до друг - изправили снага.
И гръд до гръд са нашите тела,
пронизани с Амурова стрела.
Едно до друго - двете ни лица ...

… Казваше се Мая. Очите ù бяха странно красиви, те криеха нещо. Трудно бе за разбиране какво виждат, но в това беше чарът им…
Тя го погледна. Не знаеше дали да замълчи или имаше смисъл да говори. Реши да свърже няколко думи, но я бе обзел страх. Страх от това, какво ще каже той. От думите, които той ...

---
Обичам твойте нощи — жива в пулса ти
стаявам дъх на силното ти рамо.
Наваксваме за мигове пропуснати
и с устни шепнем непозната гама. ...

Умори се Любовта ми,
сили вече няма.
Умори се да те очаква
зад всеки ъгъл,
да се втурва с надежда, ...

- Къде си, Дяконе?! - викът всенароден
отчаяно и с вопъл пак отеква -
да видиш как народът ти отново
въстана днес от своята Несрета!
За Святата Република се бори ти, ...

Колко мъртви минути и надежди добри разпилях,
колко пътища стари и посоки различни отхвърлих,
в колко битки горях, пренебрегнала фактора "страх",
колко хора запомних от дългия списък на мъртвите...
Колко истини срещнах със измамно фалшив ореол, ...

Не са ли много тихи дните ни,
не са ли?
Останаха без огъня
огнища и сърца...
В чаршафи бели ...

ЦВЕТНИ ЗВУЦИ
Като шарена черга, от звуци тъкана,
многогласно ечи този свят покрай нас –
като трепетна струна и ек на камбана
отзвъняват мигът, отлетелият час. ...

Болката разсича ми сърцето,
изтичат от очите ми сълзи,
боли ме, че те няма, мили,
и ето - в мене нещо се взриви.
Спомените от онези нощи тайни ...

Скъпи Сърцеразбивачо,
отдавна имах желание да ти напиша това писмо - нещо като прощално писмо... писмо, адресирано от мен за мен... Tи няма да го прочетеш, както всички писма, които писах през тези месеци. Тези така дълги и мъчителни за мен месеци, месеци, през които сякаш времето бе спряло, месеци, ...

Бяха се разположили на една поляна насред гората близо до брега на Атлантическия океан, закътана от нисък хребет, който завършваше в скалист нос, потънал в прибоя на могъщите вълни. Не бяха много. Малко повече от тридесетина измършавели, окъсани хора – мъже, жени и няколко деца – борещи се за своето ...

Отново сънувах как те събличам и как те галя с устни.
Как телата ни се сливаха и как бяхме повече от...
Сърцето ми биеше лудо, докато ти ме докосваше.
Устните ми пресъхваха,
о, твоята любов ненаситна. ...

Ако си отида, не ме забравяй,
запази ме дълбоко в твоето сърце,
с поглед и въздишки остарели,
погубен шепот на пожълтели редове.
Ако си отида, не ме забравяй, ...

Аз мога да те чакам цял живот
и сто години все да те желая...
да диря към душата твоя брод,
през времето - реката на безкрая...
Не е възможно път да споделим ...

Понякога навярно във съня си
наричаш ме пак с нежни имена,
но нямаш ме наяве във деня си.
За теб съм вече чуждата жена.
И много друга съм, тъй много друга... ...

Две сълзи!
Едва две сълзи успяха
да отронят моите очи.
Болката в сърцето ми е толкова голяма.
Но то сякаш е ледено, вкаменено! ...

Една надежда -
че животът продължава.
Не виждаш ли, Тъга,
Светът мълчи?
И всичкото е чиста гаща плява, ...

Минават години, часове и дни,
напразно се надявам да спре да ме боли.
Поглеждам в очите си, но болката по-малка - не става,
докосвам косите си, ала парфюмът му остава.
Там е, за да ми напомни, ...

Знаете ли, какво е нафпавок от Горно Драглище? Това е българският деликатес, който скоро ще стане за България това, което е узото за Гърция и плескавицата за остатъчна Югославия. Прави се от свинско месо в пепел и традиционни за нашата кухня подправки, а чужденци вече са на път да сертифицират проду ...

Младият мъж стана, поклони се на баща си и излезе от стаята. Потърси Менон в кухнята, но я нямаше. Излезе в градината и там я видя да държи поднос с плодове, седнала на пейката до сестра му.
- Хайде, Менон, кажи ми в кого си влюбена! - упорстваше тя, но прислужницата мълчеше.
- Моля те, Менон, кажи ...

Дъждовно... дъждовно
примижва... гръмовно.
От облачни пазви
дъждът се пролазва,
излива душата ...

Видях едно дете самичко плаче -
надува се и раменете му трептят.
Не виждах разум в очите му, обаче
чувствата му - огъня ще изгорят...
Веднага го прегърнах и целунах. ...

Закривам си очите с ръце,
но сълзите си текат, не спират.
За миг аз чувам твоето сърце
и тоновете моето пробиват.
Ръце отдръпвам от лицето плавно, ...

Точим фондове европейски
и чуждите сметки дори!
Сечем гори тилилейски.
Печатим фалшиви пари.
Избираме политически особи. ...

В плен
Аз съм в плен на аромата,
обичам тръпката в сърцето,
как ухаят тук цветята,
в градината насред полето. ...

Красива си като сълза в очите на девица,
пролята с тръпката на първата любов,
красива си като летяща във небето птица,
зареяна свободно в полета си нов!
Красива си като море резпенено игриво ...

Когато се надигна от пясъчното ложе на страстта -
те виждам как простора прекрояваш
с призрачните ножици на чайките.
Пред голотата ти вълните кротват, изплезили езици,
а ранните лъчи докосват върховете на гърдите ти. ...

Да платим сметката му за ток! “2”
март, 2013, Европа, София
Номенклатурчикът Стамо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам, на централна улица в столицата, в осемстайно жилище, закупено от него. Синът му и неговата жена бяха на разходка до ...

Защо очите ти са тъжни, скъпа моя,
сякаш ще заплачат в този миг?
Две нежни очи, които пронизват душата
ми като лунни лъчи, проникващи в дълбините на море...
Разголвах живота си пред тях... от край ...

Аз искам утрото да бъде
по-мъдро и от вечерта.
Да ме предпазва във деня ми
със непрекъсната черта.
Аз искам моят ден да мине ...

Без огради къщите са по-различни –
по-весели и шарени, по-мъдри.
И напролет върху жълтите кирпичи
асмите ще разпуснат топли къдри.
Ако щъркелът се сбърка да намине ...

Мамо, още помниш деня, в който ме роди.
Деня, в който първите ми крачки ти смело преброи.
И онзи ден, ден, в който сплете черните ми дълги коси
и за първия учебен ден чантата ми приготви ти...
После бал с татко ми сътворихте, ...

Колко души трябва да се самозапалят,
в отвъдното да идат, след като изгарят,
за да тръгнем най-накрая по нов път,
а не момите ни да продават своята плът?
Хората да живеят достойно, щастливо, ...

узряло ми е някак
за поезия
се искат млади листчета и пъпки
а моите листа жълтеят есенно
в предчувствие за сняг потръпвам ...