Паля пак цигара от цигара,
димът просмука се в стените
и мисля си за тази болка стара,
дали вината е във нас самите...
Минават дните - бързо, неусетно, ...

... нещо поносимо, нещо невероятно,
нещо объркващо, нещо, което не искаме
да си признаем,
за да не объркаме
и къде отиваш... ...

Пак си тръгваш. Викам след теб. Не се обръщаш...
Стреснато отварям очи. Лежа по гръб. Трескаво те търся с ръка в леглото. Тук си. До мен. Отново е било само сън. Дяволски реален сън. Опитвам се да не те събудя. Бавно се измествам на една страна и се вглеждам през големия прозорец. Да, красиво е да ж ...

Банкет
- Хей, младеж. Може ли за минутка?
В края на работния ден съм изморен. Прах и сажди са полепнали по дрехите. Очите са сърдити до червено и размиват гледката пред мен. Единствено мисълта за топлия душ още ме крепи.
- Новият колега... Антон, нали така?
Искам да разкарам досадника, но замълчавам ...

Нежността
Нежността е като докосване
с върха на пръстите.
Взривило се в стих.
Нежността е излъчване, ...

Обичам те, Човечество. И жаля те.
По кръв вървиш през векове, епохи.
Добро и зло във тебе се сражават,
разпъват те от полюс чак до полюс.
На гибел те обричат тъмни сили, ...

След любовта... не знам какво остава.
Едно усещане за празнота.
Една усмивка... като люляк разцъфтяла.
Люлякова лъжа. И присяда.
После вървиш към дърветата в парка. ...

Изминаха три години от тогава. Пролот присъединяваше племе след племе, богатствата му се увеличаваха. Той строеше огромни каменни храмове. Шаманът почти съжаляваше за думите си, но връщане назад нямаше.
Времето като че ли летеше. Пролот присъедини почти всички племена. Ставаше все по-мощен владетел ...

Пустинята слуша с безброй песъчинки,
заровили поглед във времето.
Пустинята слуша и топли с надеждата
на далечното минало семето.
Пустинята слуша с изострени върхове ...

– Твърдиш, че си в криза,
пестиш всеки цент,
а яко по джоба те бие парата!
Дари на бедняка от своя процент –
и той като теб да си гледа рахата! ...

Не осъждай живота на другите,
не прекланяй пред злото глава,
не подтискай душата на ближния,
не завиждай на чужда съдба.
Не поглеждай с погнуса нещастника, ...

… А аз съм тиха,
тиха като пепел,
разпиляна съм над пустошта.
Да събера парченцата не мога,
не мога и да отлетя!

Момичето, което рисуваше метафори
Светът е невъзможно цял и сложен
и как да го монтираш в изумруд,
или в гранатено и черно рибите
да сложиш до птици харпии от Крит. ...

ТЪГАТА НА НОЩТА
Щастлив денят
отново ме отмина.
Сега тъгата ме изгаря
като въглен жив ...

Дай ми няколко съвета,
Господи, та да не питам
всеки път, когато светне
слънчогледовата пита.
Сутрин – рано изкласила – ...

Една слънчева пролет малкото момиче на име Рая, което беше на дванадесет години, се разхождаше из гората. Тя се любуваше на красивите песни на птичките. Рая седна под едно дърво да си почине. Там тя видя едно красиво цвете. Цветето се казваше"магична фоала". Посегна да го откъсне, за да го подари на ...

Не недей, мое малко момиче,
да порастваш чак толкоз набързо!
През живота върви, а не тичай!
И не тръгвай с обувки невързани...
Този свят е безкрайно голям - ...

Как да опиша себе си, не зная,
често съм сама и си мечтая.
Живея някак на друго място духом,
то е идеалът, а тук съм тялом,
но защото не зная. ...

Аромат на буря
На парфюм замириса, омаен,
и аз съм настроен лирично.
На пейка самотна мечтая,
със мисли съвсем неприлични... ...

Пак идват тези прашни делници,
със хора, уморени от съдбата си,
със тези грешни понеделници,
очаквани от снощи.
И пак съм тук - една издънка, ...

ОПИТ ЗА ПОЕЗИЯ
Пловдив...
Жълт код...
Ураган...
Код оранжев... ...

Галопират годините неспирно
като подгонено стадо диви коне,
пътеките обрасли в бурени сиви
белеят от прах на уморени нозе.
На гриви в кичури сплъстени ...

Всяка пролет се завръщат по двама
във гнездата, оставени лани.
Аз сама съм, а него го няма.
Тесни станаха всички посоки.
Колко дълго пътувах, но сега уморена ...

Сляп за правдата, много невеж и самотен
все препуска човек, вечно гони късмета в живота.
Търси пътя си, вгледан във чуждите грешки,
вместо сам да е искрен и честен, ей тъй, по човешки.
Често скрит зад безсмислени думи фалшиви ...

Гневът на народа
Хаос, бедност, нищета,
чашата с народното търпение преля.
Доверието към властимащите се стопи,
улиците с протестиращи покри. ...

Аз съм циганче щастливо
и крада к'ат всеки друг,
ако няма к'во да свия,
ровя в коша за боклук.
Имам черна, стара кранта, ...

Двама скрихме се във входа,
всичко иска да ни раздели.
Много искам, но не мога :)
Радвам се и мъничко боли.
Красива си, така прекрасна, ...

Аз съм твой, бъди ти моя!
Животът ми без теб какво е!
Сърцето ми ти принадлежи,
не го карай с болка да кърви!
Остани, ще бъдеш моята кралица! ...

„Улица последна“
Дали селото запустяло, бедно,
забравено от люде, Бог и „цар“,
единствената улица –„Последна“,
от черквата - до края на света ...

Въпрос на избор
Един приятел веднъж ми каза:
- Надя ще си свободна, когато ти пожелаеш.
И ето този ден дойде. Бях готова за него. Пожелах си го.
От тук насетне всеки ден ще избирам свободатата и щастието. Ще изисквам това, което заслужавам и ще го получа. Всичко е въпрос на избор. ...

- Е, малко да си поотдъхна. В какъв смисъл старото човечество?
- Хората ще променят психиката си. Ще започнат да правят само добри дела, защото ще осъзнаят истинския път в живота. Има един закон, който се нарича еволюция. Силните видове се развиват, а слабите отпадат. Не виждаш ли, какво става на зе ...

След петстотин години робство
възкръстна пак един народ,
жадуващ за щастлив живот,
изпълнен с гордост и достойнство!
И той за тридесет години ...

В сърцето си те пуснах, още щом
научих радостта, че ще те има.
От ласки и мечти строих ти дом.
Частица стана моя неделима.
Дойде нечакана и подранила, ...

Вик на гларус,
тераса и куче.
Дребни жълтици в джоба на делника.
Чаша мастика,
лула недопушена, ...

Дъжд и вятър, и море съм
Нали дъждът се влюбва във тревата
и в силата си страстно я прегръща.
Нали воал цветята си намятат –
от вятър. За любовната си къща. ...