Всяка вечер идва ми гостенка,
по-често е с мен, отколкото ти.
Тя е със име самота
и често разплаква моите очи.
Вратата не отварям, ...

ГЪЛЪБ БЯЛ
Гълъб бял ми носи вест,
днес във тази утрин ранна.
Може би това е тест
или божествената манна! ...

ВЕТРЕНСКИ ИЗГРЕВИ
На внучките ми, близначките Рая и Деница
Прониза острието на деня
доспехите на Рицаря на здрача
и месецът полека избледня ...

Обещах на една жена стихче да ù посветя.
Не я познавам лично, но от думите ù, писани до мен,
разбрах, че е била сполетена от същата съдба.
Мила моя приятелко добра, искам да ти кажа,
че в тоз живот не всичко е прекрасно. ...

Тръгваш и нищо друго няма значение,
тръгваш, а не мога да ти кажа "остани",
защо така съдбата отредила е
да сме на километри аз и ти?!
Виновна съм аз, ...

Бяла потайнице, колко ли нощи
дъха ми до кръв ще изпиваш...
Буден в съня си ще моля за още
любов върху мен да изливаш...
Бяла омайнице, с трепетни думи ...

Ще се поровя в минали животи.
Ще се намеря в други имена.
И ще попитам: "Право ли е, Господи,
сега да плащам чуждата вина?
Каква е тази висша справедливост? ...

ще разбереш ли
или направо ще ме осъдиш,
ще ме разбереш ли или
ще поискаш първо
да ме разпънеш на кръст, ...

КАРТИНА
Порив на вятъра
уби тишината и отключи верига,
дърво досега приковала.
А дървото приглушено и тихо ...

Искам да те обичам както преди,
но не мога!
B гърлото немирен стон се роди,
пълен със страх и тревога.
Искам да те искам както преди, ...

Мислите ми мимолетни
блеснат, после се затичат.
На момичета кокетни
колко много ми приличат.
Днес са влюбени и дръзки. ...

За Живота...
(ерес)
Огромна Радост е Живота,
а Младостта- необяснима,
докато тук, отляво, хлопа ...

Любовни пролуки
напипваш ли у хората любовните пролуки
които пречат на душите им да са еднакви
не следваш стъпките на собствените звуци
не ти е невъзможно в сътвореното да вярваш ...

Красиви залези и нощи
в сърцето ми дошли
с радостта и болката,
с преходността на
минало и настояще. ...

И аз също не спах тази нощ.
Във леглото, в просъница,
се отдавах на твоите думи
и ръцете чертаеха пътища
по гърдите, ...

Чудя се, откъде идва този звук. Чувам го в ушите си, но май идва от главата ми, защото покрай мен няма музикални устройства, усилватели и подобни. Засили се... Започвам да чувам не само самия звук, а поток от звуци. Течащи и сплитащи се, образуващи някаква мелодия... Каква е тази мелодия? И тя се ус ...

Какво искаш от мен? Все още ме обичаш, така ли?
И искаш да съм щастлива? Помниш ли тази ваза?
Ако сега я счупя, няма да намериш дори парчетата,
нали?! Няма какво да се поправя. Да, каквото и
да се случи, ти винаги ще си останеш „моят (…)”! За ...

Oчакваме зората. Жадно, с трепет. Сякаш тя ще ни даде отговор на въпросите. Дори на незададените. Сякаш тя е отговорът, който искаме да чуем, сякаш тя е спасението, което очакваме. По-скоро, на което се надяваме.
Утрото е нашето спасение. Спасение от самите нас и нашите страхове. Спасение от мислите ...

Между вчера и днес има път,
който мери цената на времето.
Сякаш някой претегля света –
кой е дал, колко има да взема…
Колко дълго, със будни очи, ...

Пролет, стича се зеленото
по хълбока на деня
и със тебе споделено то
носи радост, светлина.
Мисли, треви избуяли ...

Ти така красива си, когато си усмихната,
така желана, когато си до мен.
Ти моят блян си, моята мисъл,
ти майка на моето дете си.
Ти така грижовна си, така отдадена, ...

Ти и Естествата ти
............................
като капка роса
заблестя
мисълта ...

Sobre el contenido de mi maleta roja
За съдържанието на червения ми куфар
Me marcho otra vez, está seguro, Поредното ми тръгване е факт.
mas cuando vuelvo... no sé todavía. Поредното завръщане – не зная.
Así galopa el tonto, con locura Така препуска съвършен глупак ...

Последните лъчи на залеза
изпращам с песен на щурче.
Че пролетта е време за живеене
и грешно е през май да се умре.
Но хич нехае Оня, дето взима, ...

Вярвате или не...
Премахнахме смъртното наказание да бъдем демократи
и по едно-едничко нещо да изпреварим Съединените щати.
В България няма футбол, но има повече футболни хулигани
от Англия - майката на футбола. ...

Гледа мило влюбената тя,
стои и мисли си за него.
Безкрайно дълго е сега,
времето прекарано без него.
Часовникът явно не помръдва ...

Пак познатото пътуване.
Цял живот пристигане и заминаване.
Вали. Къде съм? Със кого? Защо?
Неподходящи са въпросите ми за задаване.
Капки и сълзи се стичат ...

Човешкият живот е като книга,
писан страница след страница,
живеем до един момент и стига,
а много искаме да няма граница.
Ако е откъснат поне един лист ...

На 6-ти май, точно на именния си ден почина дядо. Той така си избра. Все казваше: „Когато умра, не ща да плачете, забранявам! Ще пеете, ще пиете и ще се веселите – все едно е празник!”. Много силен човек беше, и физически, и като характер. Тези, които го познаваха, знаят как обичаше да ни командори. ...

А беше хубаво в съня ми
като утринна литургия!
А беше чисто в съня ми
като детската душа.
И палаво беше в съня ми ...

Разхождам се - пиян до веждите от тишина.
Препъвам се във самотата си – полегнала пред прага.
Готов съм да завия и да удрям като ураган,
а тя – гризе обувките ми с остатъци от пясък.
Преминава куче някакво и развява звезден шал, ...