Ако се направи статистическо проучване на нещата, които най-безотказно изтръгват положителни емоции от хората, класацията сигурно ще се оглави от бебетата.
Докато си бебе, винаги си център на внимание. Всеки иска да те гушка, да ти се радва, да те обичка. Дали заради своята беззащитност, или с нечов ...

Сияйна звезда прелетя
Сияйна звезда прелетя във небето,
дълбоко се гмурна в нощта,
че сигурно търси си място, където
да срещне и тя любовта. ...

О, аз обичам Самотата...
Навярно вълк съм Единак!
Не съм довлечен от гората.
На празнодумците съм враг...
Аз не се вписвам във тълпата, ...

НИВАТА
Вън е зима.
И в същото време - преваля
на живота ми лятото. В Нивата крача
и докосвам стеблата. ...

Тъжна Коледа
Нощта е тиха...Бъдни вечер Свята...
Роди се Бог...Звезда изгрея там...
Не е заслужил никой на Земята
на Бъдни вечер да замръкне сам... ...

Не ги лъжи, драскачо на поезия!
Не е за теб словесният мехлем.
То, стихоплетството, аз зная, че е везане
и маска е за живия проблем.
Подредбата на думите не струва, ...

Светът е сцена и всички сме актьори
ШЕКСПИР
Даа-а... наистина светът е сцена, само че не една, а много сцени, на които се играят много пиеси на различни сценаристи и режисьори от различни състави. Някъде репертоарът е започнал много отдавна, някъде все още се мотаят желаещи и нежелаещи да участват в ...

Вече свикнах да не мога нищо,
свикнах да съм като роб.
И от хората не виждах смисъл,
бавно изкопавах своя гроб.
Не вървях като останалите, ...

Малък е светът
Беше обичайна гледка да си седим в парка след часовете с Мария, да пушим цигари, да пием бира и да се кикотим. И понякога се появяваше една откачалка, сещаш се, онези чичари с мръсните бежови шлифери и плешиви мазни глави. Наистина безобидна отрепка, но всеки път когато го засечем, си ...

Тезей напредваше бавно през тесните коридори. Вървеше като по навик, като в полусън и сякаш вече не помнеше защо се бе впуснал сред тези тъмни каменни сводове. Спомняше си, че трябваше да убие Астерий, изчадието на Пасифея – съпругата на Минос, – но вече му беше все едно дали ще изпълни задачата, с ...

Емоция
Замръзвах. Трябваше най-после да свикна със студа да спра да треперя! Обаче когато просто мислиш, нищо не се случва. Липсата на промяна ме вбеси и легнах на земята, ядосана, престана да ме интересува дали ми е студено. Там долу не беше толкова ужасно! По-скоро приятно, отпуснах се и погледнах ...

отдавна...
гадаем си и тайните,
и помислите,
откриваме си
и лъжите, ...

Прибрах се. Някак ми е тъжно.
Снегът навън не спира да вали.
И нищо в мен не струва ми се важно.
Светът стовари се в дълбоките мъгли.
Прибрах се! Но домът е все различен! ...

Потокът мисли съм в тебе лъкатушещ
и съм звукът от неизреченото „сбогом“.
Вкусът съм на избягалото утре
и дъхът съм на умиращите рози.
Мостът съм, рушащ се под нозете ...

СКУЛПТОР
Случваше се понякога мама, седнала пред стана, преплитайки една нишка с друга в основата на килима, да се обърне към мене и да ми каже:
– Хайде, Ангеле, попей ми, че като продам килима в някоя къща, хоро да играят хората върху него. Като стъпват, песни да се чуват.
– Не ми се пее, мамо...
– ...

Опитах нещо различно. Не съм писал нещо такова, затова съжалявам, ако не се е получило достатъчно добре :).
Последен ден.
И после край.
Страх, шепот, плач.
Слънце, поляна, ти с мен, ...

Беше грях... Бог затвори очи да не съди...
и увисна на нощната шия, разпънат на кръст,
в твойто „Не” страст заби упояващи зъби -
затрепери дъхът ти от чакан живот земетръс...
Беше грях... Исках цял аз във теб да изчезна, ...

Де да можех да ти кажа
как бие лудо сърцето ми за тебе.
Тялото не се подчинява на волята ми.
Краката се подкосяват
и устните не искат да изрекат и дума една! ...

Отиде си, без да кажеш сбогом,
България потъна в печал
и киното с десетките ти роли,
които приживе беше изиграл.
И театърът сякаш опустя ...

Гледам живота през замъглено стъкло.
Виждам само смътни фигури в мъглата.
И сякаш прашинка е попаднала в мойто око,
то да те види не може да дочака.
Красиво е да ми повярваш. ...

Ослепял от жегата, денят съблече прашната си риза
и се отпусна в хладното на залез окъснял.
Притихнал, ослепях без брод през нищото и аз.
От липсата ти. Да съм без тебе - посред лято!
Без очите ти... Без мънистата на твоя смях и любовта ти. ...

Бяхме още деца, слушахме Пинк Флойд,
приютени от стар, изоставен файтон,
старите кестени люшкаха клони
и приспиваха дивите гълъби в тях.
Ръцете ни – малки уплашени рибки, ...

Скъпи Откровенци! В навечерието на Коледните празници с Ме6 си позволихме да ви поздравим с една известна песeн. Автор на стиховете е великият шотландски поет Робърт Бърнс. Той ги пише около 1741 г., но текстът е бил публикуван едва след смъртта му през 1796 г.Всъщност Бърнс преработва само по-ранни ...

Семейна стара къща в селцето се белей,
лехички прави светят, а двора шареней.
Дръвчетата поклащат клончета пълни с цвят,
ветрецът ги подухва с пролетен нежен хлад.
Животните в обора притихнали стоят, ...

У Свракалиеви празнуват. Коледа е. На гости са дошли старите Свракалиеви от Голямо Кратунци. Тук е и приятелското им семейство от студентски години - Анелия и Никодим Болярски със синчето си Жан. Госпожа Бонита Свракалиева е перфектна домакиня. Масата е безупречно подредена. Като стара възпитаничка ...

Две дечица на живота - 12.01.2012
Сън ли е? Или реалност?
Да срещнеш сякаш душата си сродна!
Човекът е свикнал досега да не вярва,
живял той дълго оплетен в тревога. ...

- Добро утро, господин Мартин! Съобщенията и кафето ви, както винаги.
- Добро и на теб, Марта! Благодаря! Какво бих правил без теб? – усмихна се и влезе в кабинета.
Габриел Мартин беше преуспял млад мъж, собственик на спортен вестник. Преди повече от 6 год. посети нашето Черноморие и се влюби от пръ ...

Отново беше зима и студът бе сковал града. Празничните светлини бяха окачени и ледените пързалки бяха препълнени. Кристиян и приятелите му и тази година не изневериха на традицията си да посетят ледената пързалка на втората седмица след нейното сезонно откриване. Кристиян бе високо и добре сложено м ...

Ще бъде друга нощ,
в която
с очи отворени
няма да те гледам,
но ще те виждам, ...

Ти за мен си като пустинен дъжд.
Топъл полъх през студена сутрин,
като светулка в нощта,
като искра в пепелта.
Тайно сандъче, изпълнено с красота, ...

О, горчиво разочарование, аз моля не идвай,
протегнало нокти над мойта мечта,
последния пламък надежда, аз моля, не взимай,
пристъпващо тихо на пръсти в нощта.
Ти заваля със снега, аз те помня, ...

Сред хора непознати
искрено плаках и се смях...
И тук - насред нищото,
себе си да видя аз успях...
Затворена между четири стени, ...

Късайки сините памуци на небето,
ме връщаш на земята!
Тъй жадно търсеща звездите!
И в опит да намеря изкуството,
се лутам сред люлки от лиани ...

Едно момиче в ъгъла отново Там седи,
плаче, вика, писка и от болката крещи.
Страхът във тялото ù малко пак се спотаи.
Като куче изоставено, самò, тя търси път да се спаси.
Ужасът в очите ù отдалече си личи. ...

С теб прекрасна е нощта
вълшебен всеки миг със теб е
опияняваш ме със сладостта
на твоите целувки
на нежните влудяващи милувки ...

На мен ли ми се струваше, или тялото ù бе като цигарен дим.
Прозрачно, леко, ефирно. Прозираше светлина през порите, през ръцете. Мислите не се задържаха, а падаха и се чупеха със страшен пукот. Времето спираше в ръцете ù. Не успяваше да съществува животът във вените, в очите ù умираше нищото. Тя се ...