Ужасно много мразя крайностите. Не зная кой ги е измислил, но от все сърце ги мразя. И преди някой да ме обвини, че изказването ми само по себе си е крайно - позволявам си го само веднъж.
Млад човек съм и немалка част от ежедневието си прекарвам в интернет. Напоследък ми прави впечатление как той е ...

Санчо Панса
Днес няма
вятърни мелници.
И Дон Кихот
е ненужна измислица. ...

Очите ти са сухи и толкова празни,
ослепели от взиране и напразно очакване;
сърцето е пусто - като изоставена гара,
на която отдавна не спират никакви влакове.
В устата - пелинен дъх и горчивина, ...

Моите спомени горчат... Нося ги през годините.
Събрани внимателно. Пазя ги. В пукната стомна.
Ако случайно я счупя - ще прелеят дори океаните.
Как ли побрах ги?! И то само в един съд, от глина!
С червения восък на сълзите ми, запечатана. ...

Хубаво е, че се добрахме до тази власт,
тя е нашата голяма, но порочна страст!
Просто издигнахме се и станахме смели,
що да не я използваме за користни цели?
Бонуси си взимаме, и ние сме хора, ...

Върба да бях!
И вейчици да свеждам
над твоите забързани води;
от тях да пия отразена нежност –
на слънце и звезди. ...

Пламъците стават сива пепел,
дните все по-къси ми се струват,
безсърдечно времето отне ми
всичко, за което тъй бленувах.
Нещо някъде сгреших и аз навярно, ...

Това е моят филм, недейте ми го режисира,
във него, ако искам, ще играя и дърво,
ще бъда лебед, който истински умира,
ще съм безкрайно дръзко огнено кълбо.
И дама пика, поискам ли, ще изиграя, ...

Не искам в деня си да срещам сърдити лица.
Не искам в деня си да усещам хора с лоши сърца.
Искам само доброта и мисля, че това му трябва
на света.
Всеки ден ние хората да виждаме, че ...

Сбогувам се със родния си дом,
със цъфналите люляци на двора,
сбогувам се със сивия балкон,
с лозата и прогнилата подпора.
Сбогувам се със старото дърво, ...

с любовта си играехме,
не мислехме,
че тя ще е,
която ще ни изиграе,
с любовта си играехме, ...

Връхчета на пръсти по корема ми. По корема и малко по-надолу. Бавен е, нежен, внимателен. Търси нещо все по-надолу… Така не искам да го спирам, старае се толкова много. Диша в ухото ми. Не тежко, но на пресекулки. Знам, че едва преглъща. Знам, че всичко по него изтръпва все повече с всеки милиметър ...

Колкото и да се опитвам да забравя...
Все не се получава...
Все си тук и там....
Мислите си, човек не може да е сам!
Бориш се, бягаш... ...

Алиенация
Телефонът мълчи. Вън някой се смее.
Проплаква дете, нечий празник вилнее.
Вие актьорствате, зрителски аз пък немея –
в нямото кино не суфлират на никого, ...

Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини, рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятърът гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класн ...

Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятъра гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класнит ...

Проклятието на Фараона...
О,Богове!...
Ти непознат, далечен мой потомък
защо, със правото на още не умрял,
държиш от нашият Живот отломък ...

Сега върви! Че в тази ясна утрин,
знай, трябва да поема път натам,
където, всички погледи са мътни,
а птиците - с подрязани крила...
Не знам, дори кога ще се завърна? ...

"Electro waves" е пилотното парче във вторият ми албум "Electro waves" от електронните ми проекти.
Ще се радвам на вашите коментари и гласуване.
Търпя градивна критика.
Приятно слушане!

"Истинските поети са винаги и пророци!" (Пиер Льору).
От всички видове,
върху Земята ни живели,
деветдесет и шест процента са измрели.
И няма начин да ни се размине - ...

Реквием за Луна...
на Силвана...
... не бе отдавна и Луна
със чар изпълваше нощите
и всяка шеметна вълна ...

Cinematic Orchestra - To Build A Home
There is a house built out of stone
Wooden floors, walls and window sills...
Tables and chairs worn by all of the dust...
This is a place where I don't feel alone ...

Kevin Daniel - Guarded
I’ve never been the kind to hold back,
Though I’ve never felt the burden before,
And all these years I begged for vengeance,
Was only left with wanting more, ...

...Без намек и без знак,
дошла за тях бе сляпата неделя...
Жанет Велкова
Сляпа ли е сляпата неделя,
има ли очите на светица, ...

Лъжливо пространство... кое е реалност и кое илюзия?
Утрото ми е усмивка, денят разказ, с нетърпение чакам вечерта, тя е музика, филм, емоция... секундите са часове, а часовете - векове, времето с теб е спряло, като неизпушена цигара... мога да те усетя, чувам как пулсира сърцето ти... като красива ...

Светът без нас
Светът без нас - дърво без корен,
което със времето става на прах,
светът без нас - кът необзорен,
не видян, непрославен, а тъжен и плах. ...

Свободен сигнал чувам.
Свободен, а толкоз зает.
Аз не съм глупав,
уви, аз съм просто поет.
Не глупав, аз съм глупак. ...

САМО ТЕ
Прозорец скучен, четири стени,
легло и маса... и един компютър.
По мрежата в безличните ми дни
дъгата на надеждата ми пускат ...

Тази огромна луна,
дето стене в ръцете ти,
недолюбена, плаха жена,
разлюляла за тебе мечтите си,
този объркващ те път, ...

Слънцето рисува по лицето ти
весели пътечки синева.
В погледа ти дяволито свети,
сякаш плахо пита: Докога
ще сънуваш вятърните мелници ...

Когато лодките в бутилките
решат да се удавят,
а писмата не
дочакат до зори,
снеговете пък до болка ...

Ще си отдъхна от изминалото време -
побутва ме понякога по раменете.
Сега заспало е и мълчаливо дреме,
в косите си отмерва часовете.
Букет от детелини ще прегърна, ...

Без вятър
снежинките застилат
и уличната глъч,
и самотата
с топла тишина. ...