Какво си ти, Любов?
Танцът на пеперуди в стомаха -
това ли си ти?
Очите, които виждат
един-единствен човек в целия свят - ...

Вият се бели брези;
с отскочила съвест
се гледам отгоре
и търся причини
за неуспешните полети. ...

три писма се забиха
в сърцето ми
трогателни са буквите
още
умират ...

Дилемата...
Едно Предчувствиие неясно
и трудно да се обясни
виси във въздуха безгласно
във летните последни дни... ...

U2 - Stuck In A Moment You Can't Get Out Of
I'm not afraid
Of anything in this world
There's nothing you can throw at me
That I haven't already heard ...

Well, it's one for the money,
Two for the show,
Three to get ready,
Now go, cat, go.
But don't you step on my blue suede shoes. ...

My Darkest Days
– The World Belongs To Me
Светът принадлежи на мен
Аз гледам в небето, но никой не гледа.
Оставям назад всичко самотно и забравено. ...

Сенки от миналото
Бай Манук беше единственият часовникар в този малък провинциален град.Той беше много полезен на всички в града. Казваха, че за него няма непоправим часовник, бил той стенен, настолен, джобен или ръчен. Познаваше всички механизми и можеше да отстрани повредата на кой да е часовник з ...

Целуни ме
текст: Мила
музика и аранж.:
Пепи Попов (Атлас)

Един живот, тъй кратък...
Изпълнен с множество радости, падения...
Но ти му внасяш сладък мирис на любов,
в лирично, тихо откровение!
Един живот, тъй безлик и неусетен, ...

Животът е една мелачка -
такава, като за месо...
Щом винтът почне да те мачка,
излизаш през решетката тесто.
Омекнал, лигав и олекотен, ...

Щъркелчо ти дългокрак,
май за път се стягаш пак?
Ето - забелязвам даже -
вече стегнал си багажа.
Имам аз една мечта - ...

Тя вървеше с цветя в ръцете,
вятър нежно вееше нейните коси.
Тя вървеше с тъга в сърцето,
с минало, без настояще в нейните мечти.
Тя вървеше, стъпваше леко, ...

Повярвяй в себе си!... Бъди!
Не се обезсърчавай! И Вярвай!
Верен на себе си докрай бъди!
Лице в лице срещни Съдбата си,
и не предавай никога душата си ...

Ти дойде в живота ми изведнъж,
както вятърът повява цъфналата ръж,
да разхладиш душата ми сломена,
да я укротиш неопитомена.
Ти самотните ми дни преобърна, ...

Обичам те и днес, и вчера.
Обичам те и утре аз.
Обичам те дори когато
ухаеш леко на талаш.
Обичам вечерите с тебе, ...

Обичам да пътувам. Без кола, влак или пеша.
Обичам да творя. Без молив, четка или пък боя.
Обичам да живея. Без дъх, взор или суета.
Обичам да мечтая. Без цвят, мирис или светлина.
Обичам да летя. Без самолет, хвърчило или пък крила. ...

...ХАРТИЯТА Е ПОЖЪЛТЯЛА...
Спомням си как
обичах да крия
от сутрин до мрак
таз жълта хартия... ...

*
В квартала всички са наясно:
Башибозук е куче бясно–
огромен пес, зъбат, инат,
с настръхнал врат и гьонсурат! ...

Щом ме зове любовта
Тихо повикай ме привечер, мила,
тръгвам веднага към теб!
Все ще намеря отнякъде сила,
нищо че слаб съм и блед. ...

Седим в сумрака на църквата. Сами! Катерина и аз! Дошли сме твърде рано. До началото на мéсата има поне още 20 минути. Но, това е нейното решение, а командва тя! Седим една до друга, разделени от мълчаливата вражда, всяка потънала в своите мисли. Тя, с мислите на възрастна, полусляпа жена, изоставен ...

ПРИКАЗКА ЗА ОГНЕНИЯ ДРАКОН И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА
В една тъмна пещера, преди много, много години се родило едно малко драконче. То не било обикновенно драконче, а цялото било изтъкано от огън и светлина и с раждането си озарило цялата пещера със своята сияйна светлина. Майка му много се притеснила ...

- „Някъде там, някой си мисли за теб!” Да бе, мисли си... Ако си мислеше, щеше да ми звънне, да ми пише. Или „някъде там, някой те обича”. Обича ме... Глупости на таркалета! Писна ми да го чувам това! Да, писна ми! И няма да ти го кажа!
- Убиваш цялата романтика на мечтите! Сега аз имам нужда от под ...

- Како Мароо, ей, како Маро ма!
Старата жена отвори тежката скърцаща врата на къщата си. Отсреща боса и полугола стоеше Анифе с малката Ата на ръце. Вихрушката вкара облак снежен прах в топлата стая. Беше краят на януари и такава виелица от години не се беше случвала. И студ. Кучешки студ.
- Прибери ...

Тъжно ми е... и кървя,
усмивката ми се стопи, изчезна,
тъжно ми е... но вървя,
а сякаш че пред мен е бездна...
Но не е ден за спиране, ...

Заключих любовта в кутия
и пръстена от пръста си свалих,
и забраних на любовта да бие,
когато друга лудост я взриви.
Заключих спомени, усмивки, стих, ...

Няма нищо по-прекрасно от любовта. Нищо по-силно- от споделените чувства, от разбирането, прегръдката, когато се чувстваш сам. Нищо, което да те прави по-щастлив. Да се чувстваш влюбен, обичан и разбиран. Най-красивото е началото на една връзка. Не сте ли се замисляли над това?! Това обаче съвсем не ...

В момент на слабост заридавам,
лицето си покривам аз с ръце
и радост сляпа си внушавам,
че има в моето сърце.
Оглеждам се наляво и надясно, ...

Полудяха щурците. Див пелин загорча в песента
и навя аромата тръпчив през отворен прозорец.
Като маска гротескна се ухили ехидна луна.
Всяко падане - казват - е било просто стъпка нагоре.
По небесна поляна жадно скитат се диви звезди, ...

СОЛ
Всеки има различна съдба под небето –
този тук е далечна вселена незнайна,
лунен прах по ревера му приказно свети
и звезди му нашепват космически тайни. ...

Утро
Дочаках вечерта да се стопи.
Завесата утринна се повдигна ясна.
Небето светна, избледня,
новият ден пристигна. ...

Знаеш ли, аз ти простих.
Не обичай насила, не можеш.
Животът е кратък. От него вземи
всеки миг, всеки дъх без остатък...
Аз ще съм силна. ...

Нощта в планината беше винаги студена. Тя носеше онова потръпване, което щипеше повърхността на ръцете и караше дори най-издръжливите на студ да се облекат малко повечко. Планинският вятър обичаше да си играе с хората, излезли през нощта из мерата на Папаз дере. Той ту се усилваше, ту намаляше, подк ...

За последно подарих ти
предпоследната си капка самоуважение,
дадох я в ръцете ти и прошепнах:
"Поиграй си с нея, а когато ти омръзне,
забрави я..." ...

Здравей - казах му -
ти си този, дето ме посети
преди няколко нощи, нали?
Галех те - отговори ми той. -
Кожата ти бе суха. ...

Светлина. Всичко около нея светеше в бяло. Стените и таванът на просторния апартамент бяха бели, подът – също. Беше постлан тънък пухкав бял килим. Канапетата бяха от бяла кожа, а останалите мебели от бяло дърво. Масата беше висока, с изящни детайли – бяла. Завесите изглеждаха толкова леки – снежноб ...

Срещу мен стоеше тя, говореше колко я боли, плачеше… в ръцете си държеше счупено огледало, парчета кървави мечти, надежда, куп лъжи и обещания… хиляди истории…. Каза, че се чувства някак чужда, сам-сама на света… Питаше къде е сбъркала, къде беше точката на пречупване в нея…
Погледнах я, косата ù па ...

Гнойта изтича от главата ми
Изтича като утринна роса
Къде отиде, питат сетивата ми
Познатата до болка самота?
Отиде си, на нейно място - дупка ...