Спи, детенце, сладко спи,
в сън дълбок се унеси!
Ангел ще те води за ръка,
феи ще ти шепнат приказки в нощта!
Спи, детенце, сладко спи - ...

Болка
Боли, когато те раняват,
тлее като въглени душата.
Доверие без жал предават -
нима това е винаги цената? ...

... Зениците ù се разшириха от учудване. Някак спонтанно тя се засмя, бялата ù усмивка блесна чаровно. А после... Само миг, преди тя да си помисли дори каквото и да било... Докато все още държеше ръката ù, изведнъж, той ненадейно се пресегна зад нея и я подхвана през кръста със свободната си ръка. П ...

Тръгваш си бавно, в нощта
оставяш и мене сама. Неспокойни
мисли, въздишки по теб, но защо ли?
Защо си такъв нетърпим?
Хиляди въпроси, оставяни ...

Дали прозирам в догмата измама,
аз път обратeн няма да вървя,
Когато първо си отиде мама,
след нея дълго тишина валя.
На възел татко върза си бохчата: ...

Отново ми изпращаш демон.
Поредният за тези дни.
Изкусни, все по-хубави,
лукави... гладни…
Добре, че търсят само плът и злато. ...

Само там... във съня ще сме истински
и ще палим небето с мечтите си.
Ще цъфтят водопади в косите ни
и ще пишем любов по звездите си.
Там ще е пролет! Ще плачат китарите - ...

Причернява небето - вулканите врат,
дървета се кършат - умира светът.
Градушка повяла е - дъжд не вали,
основи поддават - страшно нали.
Моретата празни са - в тях няма вода, ...

Някой знае ли какво е да си влюбен в творец? В непостоянна и необятна личност?
Любовта към творците е трудна. Те вечно търсят своята муза, вдъхновението си. Днес могат да ви обичат с цялото си сърце и душа, цялото им същество ще бъде отдадено на вас в този момент и ще бъдете единственото и най-важно ...

Гледам как две гълъбчета се ухажват и се чудя как е устроен животът! Те, пернати някакви, безсловесни, ама и те се обичат, чифтосват, поколение отглеждат. Какво остава при нас, хората. Въпреки, че крайния резултат е един – да отгледаме челяд.
По този повод си спомних как аз се омъжвах, после спомени ...

Глава I
Разпределението (откъс)
Въпреки че приятели и познати се шегуваха с пословичната му разсеяност, Луис помнеше пътя до библиотеката. Имаше достатъчно време, затова предпочете да отиде пеша. Все още не го напускаше смазващото усещане за безпомощност, породено от пътуването му в Тунела. Задължит ...

Аз те гледам в замъка, ти ме виждаш в калта.
Небето е ясно, очите ти се спират пред мръсните ми дрехи,
докато се усмихваш на колегите ми.
пада мъгла, усещаш миризмата ми на пот,
докато поздравяваш приятеля ми. ...

Вчера беше пъстроцветно,
празнувам вече всеки ден.
Влюбен сякаш мимолетно,
животът мина покрай мен...
Днес отново чувствам, дишам. ...

Знаеш ли, какво ми трябва сега?
Какво толкова ми е нужно...
Трябва ми една топла ръка
сред всичко толкова чуждо.
Минутка внимание само ...

CNN:
Г-н Станишев, потвърждавате ли непрекъснато повтаряното от Вас твърдение, че престоящите избори ще бъдат нечестни и манипулирани?
Сергей Станишев:
Да, потвърждавам категорично. Много отдавна твърдя това и се страхувам, че дори и независимо от международните наблюдатели, изборите ще бъдат най-ма ...

Нима оставих обичта си в теб,
да ми кажеш - така и не поиска,
водопадно те заливах с нея -
като вода от извор бистър.
Сто пъти от тебе се отричах... ...

Ветровете ли ме блъснаха в стената
или пък бурята сърцето ми отне?
Вълната се раздаде без остатък
и аз потърсих верните ти рамене.
На изгрева в лъчите златни ...

Цяла нощ
между пръстите ми
валяха стихове
като коледен сняг...
Нова вселена. ...

Не търся, не очаквам любовта.
Пожарът на кръвта полека стихва.
Изпращам спомени наесен – не ята...
На влюбените мило се усмихвам.
Не се надявам, не ревнувам, не горя. ...

Онова чувство безпощадно жестоко,
сякаш, че някой ми изтръгна сърцето,
безпомощен гняв пулсира дълбоко,
боли ме за всичко невзето и взето...
Защо се повтаря отново кошмара, ...

Исках нещо силно да напиша...
В него чак душата ми да диша.
Да събуди чувствата във тебе -
да поплачеш, като малко бебе.
Да разгърдиш бюста си напрегнат, ...

Триста шестдесет и пет,
видях ги с очите си.
Не дни, а червени рози.
Дори една показва чувство,
а три са нещо съвършено. ...

Една жена по улиците скита,
в ръце - дете, премръзнало от студ.
Зад ъгъла надеждите ú търсят милостиня,
едва дочуват се. Градът е ням и глух.
С раздърпани мечти и кални дрехи, ...

Какво ли би била България
без Козлодуй?
Един гол баир.
И щяхме да внасяме ток от Сибир.
Да гориме кюмур, ...

Не пипайте душата ми със мръсни пръсти...
И в нея не оставяйте за цял живот петна...
Познавам ви добре, аз знам, че сте чевръсти...
Че имате от дяволите хитрина...
Не ме докосвайте, не ме оплювайте с отровни думи... ...

Глава четиридесет и девета
Времето беше свежо. Откъм Витоша полъхваше приятен ветрец и метеше разхвърляните по земята хартии и празни цигарени кутии. Въздухът беше по-чист, отколкото в Париж, а софиянки бяха започнали да се обличат по-смело. Млади момичета, почти деца, щъкаха по улиците, облечени в ...

най-лесно
настъпва
онзи момент
в който свива
погледа си ...

докосване
измамно, от преди
полепва в мен
като клавиши на пиано.
там думите ...

Вали
върху керемиди,
дървета и треви,
вали -
тъй както вечер ...

Живях с отворени очи
и в труд, и в изнемога.
Не спрях, когато заболи -
защо? Защото мога!
И в Пъкъла, и в Рая бях, ...

Нежни вълноломи...
влюбено гледаш
в чистотата
на предстоящото,
влюбено си спомняш ...

Неоновите реклами се отразяваха в лъсналия от ситния дъжд асфалт. Ромолеше тихо, и влагата се просмукваше навсякъде, но той не я усещаше. Леките капки, които кацаха на лицето му сякаш го очистваха и мъжът, загърнат в коженото си палто с вдигната яка, с ръце в джобовете, незабележимо се усмихваше.
– ...

Отново сутрин - слънцето изгрява, от ,,Фердинанд Дечев''
едно момиче се подава.
Бодро с бузки почернели, с коси черни - заблестели, сред полъх свеж,
това девойче за разкопки тръгва пеш.
Извор на светлина са нейните очи, усмивка по лицето ù, ...

Няма да ме разберете и ще млъкна.
Онзи питащ поглед ми е втръснал.
Безсмислено повтарящи се стъпки.
Думи арогантни и все мръсни.
Няма да ми вържете крилете, ...

Павел седна на един камък край пътя и заби поглед в земята. Зарови с палеца на крака си в прахта. Очите му се движеха трескаво, но той не виждаше нищо, само мислите му бяха оплетени, като рибарска мрежа. Не можеше да ги подреди, не мислеше реално, колкото и да се стараеше да ги въведе в ред.
Беше вл ...

За смелите животът е създаден.
Мечтателите създават път, дори
и празен. По него те минават и
творят с мечти и за тях съдбата
не е пречка, а препятствие. ...

Както повечето хора, така и Стамат Пеев мразеше да бъде унижаван, въпреки че до известна степен беше свикнал с издевателствата, което се дължеше най-вече на факта, че жена му имаше изключително лош характер.
Може би точно поради лошия характер на половинката си Стамат стана ловец. Ловът му даваше въ ...

Когато погледна към твоята стая
през утрото топло на бяла завивка
и с пръсти усетя как нежно ухаят
червените рози на твойта усмивка...
Когато пак видя, че нямам от тебе ...