Консенсус
Невинаги в живота можем
на всекиго да угодим –
дори геройски труд да вложим,
не ще проблема разрешим. ...

Чакам те. Ще стане полунощ.
Ще светнеш в зелено на екрана
и ще се превърне ужасът в разкош,
и ще знам защо съм останал.
Чакам те. Целувка да пратиш, ...

При себе си не мога да те спра -
отиват си очите ти, ръцете ти и думите.
Различните посоки ни захвърлят
във въртележката на дребните ни страсти.
След пълна вечер сам и дълъг денят поема своя път... ...

Сменяме много имена в търсенето на едно. Чисто и просто – щастие.
Някъде там търсим нещо изгубено. Винаги ще го търсим, защото все няма да знаем какво е то. Залез и изгрев ще се сменят. Ще е още един ден повече или още един ден по-малко. Слънцето ще си отива, а с него и очакванията ни. Въпреки това ...

Айде сега, хубава работа! То си е ясно, че идеални хора няма, ама някои пък са толкова тънко обидни - една дума да им кажеш, и веднага те нарочват за критикар. Абе, комплексари. Вместо да се замислят и да коригират недостатъците си, наежват се, начумерват се, и като почнат да ме плюят...
Та тази дум ...

Към шампиона
(Посветено)
Пътека към птиците, стръмна, нагоре,
намери и стъпи на острото – сам.
Въпросът най-труден пред теб е отворен: ...

Дълго ли, любими, чака
както всяка вечер?
Мракът си облича фрака,
отеснял му вече.
А звездите си обличат ...

Целунах го почти като на кино!
Моментът бе достоен за сюжет
на следващия филм със Анджелина.
О, устните ми бяха като мед!
Прегърнах го - да литне до тавана ...

Обходих с мислите си
в танца на нощта земя.
Търсех изгубеното пламъче
на любовта сред самотата.
И веднъж под лунната дъга ...

Жаждата за чиста пролет,
чувството ми за вина,
като птиците след полет
търсят свойте имена.
И защо така отрано ...

По душа съм само на двадесет и четири,
физически - на почти тридесет и седем,
по знание и мъдрост – на светлинни години.
Сега, когато съм готов да ти дам всичко
или всякога, когато пак ще е същото, ...

СТУД
Тук клоните са в лед
и в лед – дърветата,
и лед сковава храстите крайпътни.
Не дъжд, а лед се сипе от небето – ...

Събличам се и хуквам гола във нощта.
Луната ме обсипва щедро със сребро.
Блестя, разхождам се навън сама
и сякаш търся нещо, но какво?
Дорде петли захванат свойта песен, ...

Какъвто съм, такъв ще си остана…
Не търся по-големи труфила!
Стоя пред нивата си не орана…
Да почна ли, или да спра?!...
Какъвто съм… Такъв и ще остана… ...

От утре, вместо вечното “Здравей!”,
ще ползвам обръщенията ваши.
Ще кажа аз едно “Сенсей ни рей!”
и бързо ще премина към “маваши”.
“Уширо” аз не зная в този бой. ...

Изгаряща любов. Болезнена раздяла.
Животът продължава монотонен, сив.
Във клетка се превърна стаята ми бяла.
По устните ми тръпне вкус горчив.
С илюзии залъгвам пак душата. ...

Музика и изпълнение : Иван Дракалиев
24.12.2012
Амстердам

Да вярваш в доброто е даденост,
а аз съм синоним на поквареност.
Мразя да обичам и мразя -
тънки размити граници.
Вечерям сама на свещи ...

Не вярвах, че умирала надеждата.
До днес. В краката ми умря!
Изглежда я застигна неизбежното -
изчезна, разпиля се, изгоря...
Разбира се, изпратих я с мълчание - ...

Град.
Улици.
Хора.
Вървят. Лутат се. Скитат.
Замислени. Сериозни. ...

Когато
със желание творим,
трудът ни с космос е съизмерим!
Във интернет
твори един поет. ...

Високи сини планини,
реки и златни равнини...
Младен Исаев
Високи колорадски планини,
реки и прерийни равнини, ...

The Script-the Hall of Fame ft.will.i.am.
Yeah, You could be the greatest
You can be the best
You can be the king kong banging on your chest
You could beat the world ...

На Мария Вергова
И този път земята оцеля,
пророците подадоха оставки.
Едно момиче в морските поля
събираше звездец и незабравки. ...

Моментът, в който тя влезе в стаята, разбрах че имаше нещо нередно. Мислите ù бяха неспокойни, все едно кошмари и ужаси плуваха в спокойните води на съзнанието ù. Сините ù очи бяха въоръжени с най-болезненото оръжие за една жена - сълзи. Въпреки това беше красива. Сълзите ù падаха и се разбиваха по ...

С мълчание
да изясним това,
което не можем иначе,
с мълчание
да покорим това, ...

Слушам музика нежна и обичам жените.
Всяка миличка дума е усмивка за мен,
Ала ти си ревнива и вгорчаваш ми дните -
Толерантен съм, но - неразбран съм съвсем!
Бързо дните минават, а душата ми страда - ...

За моята объркана Душа.
Сън толкоз нереален, нетипичен.
За мъката и радостта.
Душата ми, опалена жарава.
Във було бе и в рокля от безкрай. ...

Коледа - това е рай
като приказка без край.
В моите очи е дом,
с много книги - том по том.
Семейството е вътре и се грее ...

Погледни в очите ми и ще видиш какъв камък тегне на сърцето ми!
Погледни в очите ми и ще видиш ледена обвивка, стегнала душата ми!
Погледни в очите ми и ще видиш хиляди стъкла, пронизващи плътта ми!
Погледни в очите ми и виж мъката, която ме топи като снежинка!
Погледни ги, кафявите очи, те са оглед ...

Какво невиждано прозрение:
В размерите на молекула,
смален, из собствените вени
като в канал бетонен плувам.
И в дишащите алвеоли ...

Посред нощ отивам на поляната.
В левия ми джоб -
циферблат от часовника на дядо.
В десния – време.
Тревата, сресана се кипри за щурците, ...

Отиват си в буйна надпревара последните минути на годината. Заминава си тя - скъпата ни гостенка. Изживяхме заедно 365 дни случвания с по 24 часови мечтания, разделени на 60 минути размисли и важните 60 секунди действие.
Толкова малко и толкова важни!
Изнизват се като дим през комина през зимата, ка ...

Нагарча ми до спомен тъмнината,
със две-три истини направих си очи.
Измамна ли е, Санчо, свободата?
Окови ли са плачещите дни?
Измислям си небета и любови, ...

Имам си верни приятели.
Малко са те, но ми стигат.
В зли и добри обстоятелства
тъкмо навреме пристигат.
Имам си верни приятели ...

Баба
На автобусната спирка тълпата бързо се увеличава. Трябва да стане чудо закъсняващият автобус да побере всички ни. Притиснат съм от човешки тела и едва успявам да зърна късче проясняващо се синьо небе. Чувствам как тялото ми попива влагата от полепналата по дрехите роса. Кожата на ръцете е настр ...

Тъмносиньонаситени,
перести,
като разляти петна
от мастило
от гигантски тест на Роршах ...