Авторът винаги има право
(17)
Моите уроци
Мила Мария,
Седя си сега на платнения стол на тераската, чукам по клавишите на лаптопа, които парят под пръстите ми (в Мадрид е 40 градуса на сянка), а в главата ми като слънчасали мухи бръмчат думите на майка ми:„ Голяма работа е да имаш с кого да се скараш ...

Дали понякога прочиташ старите писма?
Дали оставаш будна нощем в мрака?
Аз все съм буден. Ала всъщност... Ала всъщност спя –
дори когато буден съм... И чакам.
Да мине времето, живота... Какво съм днес без теб - ...

C` est la vie,
с` est la vie...
няма болка,
няма сълзи,
просто факт, ...

Пиша малък роман
Любовта между нас
ту е в профил... в анфас,
а понякога - само е спомен,
ала в нейната власт, ...

Небето бавно се смрачава
а облаци напълно го закриват.
Щом настъпи вечер,
ангели своите чершафи постилат.
Носени от облаците леко, ...

Небето е атлазено, а слънцето наприда
над жежката арена бял купол от лъчи.
Стооката трибуна напрегнато мълчи
и време е, и време е отново за корида.
И ето те - с осанка на воин-благородник, ...

Усети ли сълзите в тoва приятно слънчево утро?
Бяха за теб, а не от нещо друго.
Чудех се как да ги спра, накрая се покрих и ги пуснах на свобода.
Това е най-гадното усещане.
И то не е да си излишен. ...

Неделя. Ветровито беше.
Тринайста дата на месец декември.
Слънцето се инатеше,
а нов живот по път вървеше.
Не изплака веднага ...

Аз докоснах с ръка светлината
и от допира ти се роди,
във неон се облече Земята
да празнува със мен до зори.
По лицето ти Бог е рисувал ...

Този път ще го напусна – категорично съм решила.
Не казвам, че е лош човек – дори напротив, внимателен и щедър, обсипва ме с подаръци. То и за това не успях да го напусна миналия път, когато бях решила – изненада ме с палто от сребърна лисица, истински шедьовър. Така се зарадвах, че съвсем изключих ...

Вече нищо в теб не ме вълнува -
нито образа ти, ни красивите слова,
преживях те и те преболедувах,
няма те вече дори и в съня.
Отдръпна си от мен Душата, ...

Самочувствие
Понякога съм толкова добра,
че изтръпвам и изгарям цяла.
От мен раздавам само светлина
с някаква незнайна сила. ...

Тук росата не пада на бисерни капчици,
тази рядка горичка е скучна и прашна –
тук не скитат по пладне Червени шапчици
и говорещи вълци – големи и страшни.
Тази суха крайградска горичка е мърлява; ...

Хора като хора, нищо свише.
Никой не очаква да възкръсне.
Животът е шарено пазарище
с хиляди дюкяни разпръснати.
Хора и хора, сребърници - бол. ...

След 100 години пак героят на Алеко е на мода:
антерийката заменил с костюм,
дисагите сега се возят леко
във спортен джип, последния модел.
Героят наш отдавна из Европа шета - ...

Очите - пълни със сълзи,
и стичат се, в дланите събирам ги.
А тях в юмруци свивам ги,
и зная, ще боли.
Проклет да съм дори, ...

... това, за което ще знаят
само очите ни,
това, за което ще знаят
отчаяните помисли,
това, което ще остане ...

До утре
До следващия час, учителю,
до следващия!
До следващия век, будителю,
до следващия! ...

Лутаница
От "Биг Брадър"-овски тъпотии
започна да ми прилошава!
Моля те, смени канала!
Пусни ми Битивито! ...

Нищо няма да е същото - това го зная.
Ти си толкова студен.
Но аз продължавам да мечтая
за погледа ти нежен и смутен.
Аз зная, че луна не ще видя вече ...

Нека бъдем признателни на хората, които ни правят щастливи.
Те са чудните градинари, чрез които разцъфтяват душите ни.
/Марсел Пруст/
Много стихове има... с толкова чувство
за сърца наранени, ...

Господин Живот, госпожо Съдба...
Господин Живот, госпожо Съдба,
позволете за малко да бъда щастлива.
Взехте ми всичкото щастие, радост...
Нека сега се почувствам и жива! ...

*На Влад*
Носиш се… вълна на парчета,
като черна врана, оголяла от самота.
Някога, всякога, винаги…
Дъжд от сивота, оцветен в дъга. ...

В мрака на нощта
щурци се чуват…
… и лунна светлина я осветява,
и тъжни мисли в главата ù нахлуват,
и я карат да се чувства няма. ...

Последният акорд
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири Лунната соната…
„Лунната соната” – Д.Дамянов
Последният акорд си бе разстрел, ...

Засвири в сърцето ми нова мелодия,
вълшебна балада за стара история -
за страст, за обричане, за вплетени мисли,
за бяг, за отричане, за чувства излишни!
Къде си, надежда, къде си се скътала, ...

В ОЧАКВАНЕ
Тази нощ изпих горчилката на всички незасветили звезди
и я изплаках върху себе си до капка.
Уплашиха се ангелите, скътани в душата ми за черни дни,
и се разбягаха разчорлени и жалки. ...

Светлина...
Твърде много светлина и то навсякъде. Слънцето, току-що изгряло, засипваше нещастния махмурлия с отразени в прозорците лъчи, които безпощадно се промъкваха през присвитите му клепачи. Светлината проникваше зад очните дъна и прогаряше и малкото запомнени детайли, свързани с кражбата, коят ...

въздухът днес
прекалено е плътен
с нож да го режеш
в кутии да го прибираш
на най-горния рафт ...

Онези две невидими планети
приличат точно на зениците във него.
И всяка диря на летящите комети
е всъщност дирята на слепия човек.
Скъсил живота си до кръчмата насреща, ...

Дните започнаха да се нижат бавно след първата ни среща. Исках да го видя. Мислех непрестанно за него, но нямаше как да го намеря. Той беше просто мъжът, който ме дръпна за ръката, когато се опитвах да пресека по невнимание на червено. Все още в главата ми звучи плътният му, но притеснен глас. След ...

***
Искам да ми бъдеш ежедневие
и да ми е скучно с тебе чак,
в мислите си да не намирам спасение
и в твойте думи да търся знак. ...

Намирам се ниско, но гледам нагоре -
там, където е хубаво, топло и чисто.
Глава не откланям от щастието мое
и чувствам го вече толкова близко.
В калта е ужасно, но реално, уви... ...

След суетата на деня настава вечер
и аз оставам пак сама.
Градът запали вече свойте светлини,
а от тях цялото ми същество крещи:
"Къде си ти, къде си ти?" ...

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) част пета
***
Вече е 1919 година. Помъдрял е българският селянин след войните. По друг начин иска да живее. Гласува доверие на Земеделския съюз. На власт идва правителството на Александър Стамболийски. В село Тракия вече е изградена силна земеделска дружб ...

Мечтите
Останал сам на празничната маса
(отидоха си гостите отдавна!)
замислям се как Времето отнася
живота и мечтите ни по равно... ...