Благодарност
Мила мамо, благодаря ти
за миналите спомени добри,
уют ми Ти създаде,
като Човек ме изгради и ...

Смахнати сънища
Сънувах със главата си пияна,
чи съм исфърлен на самотен остров.
На майната си, там сред океана,
сидя си тъй и са углеждам просто. ...

Приятели
Поканих приятели. Сложих богата трапеза за тях. Те дойдоха. Ядохме, пихме, веселихме се. На трапезата не остана нищо и приятелите си тръгнаха.
Нямах какво да сложа на трапезата си и останах сама. От тишината изникна въпросът: Защо ги нарекох приятели?
Отидох да работя - мъчих се, преуморява ...

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
Понякога имам чувството, че съм сгрешила века, планетата, мястото, където живея и не знам какво още... Дотолкова ми е писнало, че тетрадката ми по английски се е превърнала в изповедалня на чувствата ми. Пълен ужас!
Но по-добре да пиша, отколкото да се правя, ч ...

Ще търсиш ли да срещнеш моето лице,
когато срещу теб стоя,
но за мен те няма?
Ще водиш ли борба за моето сърце?
Отключи то за теб врата, ...

Тъмният вятър
Хвърчаха тополите. Беше пролет тогава.
Тръгнахме бавно.
Аз до теб, ти до мене.
И вдигна се вятърът, ...

... никой не знае
какво ще излезе от това,
ни най-малко аз,
никой не знае
какво ще се случи, ...

Бях като разцъфнала майска роза. Съживена от приятен летен дъжд и разхубавена от нежните лъчи на едно слънце. Обръщах се към неговите лъчи, нужни ми бяха, даваха сили за живот, даваха надежда и любов. Слънцето ме караше да съм щастлива и щом то залязваше в пейзаж красив, аз оставах със надеждата за ...

Когато
тревата бе мократа стъпка на Бог,
чух -
по къща на паяк слиза луда роса...
Тогава - ...

Ето, Юли се задава,
метнал слънцето на гръб.
Спира в близката дъбрава –
точи своя остър сърп.
Чакат го навред житата, ...

Не мечтая да бъда обичана
Не мечтая да бъда обичана –
любовта е редица от белези.
В лекомислено, скучно заричане
неусетно изгубил си себе си. ...

За да светя
Как лудо се върти светът,
а аз като прашинка малка
се въртя в този космичен свят
на лудостта, за да светя. ...

... преди да оглушея...
На Любовта във индианските поля
по стъпките ми ти разчитай…
Дали си ми тотем…? Вината
дали разюздана е хищница? И скита ли? ...

ТОВА, КОЕТО...
“Художникът рисува не това,
което вижда, а това, което чувства”
Пабло ПИКАСО
Не е стихът ми плоско огледало, ...

ГУРБЕТЧИЙСКА
За пустата чужбина
народът отлетя,
че майката родина
днес мащеха е тя. ...

Коя си ти, че крадеш от съня ми,
нахлуваш в мислите, в ума ми.
Коя си ти, че за тебе бленувам
и с теб да да съггреша тъй силно жадувам.
Коя си ти? Къде си? ...

Беше загубил вече... Но не го осъзнаваше все още. В стремежа си да я запази, просто я изгуби... някъде по пътя. Загуби я сред мечти, очаквания, желания, нагласи, предразсъдъци... Дали щеше да му липсва!? Все още не знаеше, но предстоеше да разбере. До тогава нищо не можеше да направи. Само безкрайна ...

Музика и изпълнение: Иван Е. Дракалиев
28.06.2012
Амстердам / Холандия

О, не –
не ми е лятно или влюбено!
Но стъпалата ми кървят.
Без да съм боса.
Не се намерих. ...

С прекрасни комплименти обсипана съм днес,
чета и препрочитам писмото с интерес.
Наивна ли съм много, унесена в захлас?
Объркваш ме и спешно се нуждая от компас.
Посоката да ми покаже, дори да е планинската пътека. ...

Гадино мръсна, долна твар,
защо така със мен се гавриш?
Ще ти шибна, знай, звънлив шамар,
пък белкем спреш се да ме мамиш!
Какво се пулиш, ве? Садист! ...

НЕЙ
Чета аз твойте стихове
и боязливо надзъртам
в душата ти,
при тайни, пазени свенливо, ...

В очите ми сълзи ще заблестят,
но аз пак ще ги прикрия с усмивка!
Ще крещя отвътре, а пред всички ще се смея...
Главата си високо ще държа,
а ръцете си - присвити в безпомощни юмруци. ...

Ще бъда нощ. Беззъба и проклета.
С олющена луна и със звезди,
забити като гвоздеи в небето.
А долу в тъмното реката ще кърви
и като вени ще се стичат бреговете, ...

За нас са дните
делници безименни,
започващи и свършващи във пет,
защото в пот
обектите заливаме ...

Дълго се борих.
Дълго издържах
по дългите улици
в дълга депресия.
Дълго търпение, ...

Като въздишка
Да можех времето назад да върна -
миг само, преди света да преобърна,
за да те имам. Преди да те прегърна
в самотата си. В очите ми надзърна ...

Музика и изпълнение: Иван Е. Дракалиев
Амстердам
26.06.2012

Мезетата отрупваха софрата.
Бутилките стоят като гора.
Наздравици се вдигаха стократно
и най-накрая викнахме: "Ура!"
Стеснявахме се малко отначало. ...

Сянката на труп безсмъртен,
сякаш вятър през мъгла,
се прокрадна в миг на тътен
без стон, безшумно във снега.
Роден в небитие, живял за слава, ...

Протегнах се да я докосна, а тя се изпари, водата от ръцете ми. Чувствах силата, чезнеща безпощадно, караща ме да затая дъх, да се спра, готов да падна с присвити юмруци в пясъка под нейния плен. Пустинната горещина ме тласкаше към смъртта, прикован от миража, в които безумно се лутах. И точно тук с ...

Не ми казвай кого да обичам,
че нещо не ми е наред!
Различна съм и не отричам...
...задръж си мислите в теб...
Не те съдя, че си "естествен", ...

---
Има толкова много вода,
но едни са очите, в които
ми се иска да скрия следа
и удавя сърце, без да питам... ...

* * *
преди изгрева
плашило в огледалото
запознаване

Виновен си, че спря до мене,
виновен си – така си ми потребен,
виновен си, че спря ме и останах,
виновен си за късния ми пламък.
Виновен си, че нощ и ден те мисля, ...

Тази нощ ще изпуша много цигари,
утре пак ще бъда сама,
ти не знаеш... няма как... и едва ли... нищо де,
знам, зает си... и не трябва сега.
А пък аз искам само минути - ...