Любов
Защо ли... всеки
ползва думи непознати?
Защо ли...
бебето спира своя плач... ...

Не се страхувам ти да ме докоснеш,
не ме боли от повечето допири,
не ме скверниш, но омагьосваш,
попиваш бавно, чак до костите...
Не се страхувам пак да те попитам ...

Една лятна нощ с Луна в Девин
Раздрала облаците сиво-черни
търкулна се възпълната Луна
и омота във сенките вечерни
небрежно разпиляна светлина... ...

Некакви никакви,
скрити зад никове,
ръсят със напъни мозък без гънки.
И как да го кажа -
не ще ги откажа, ...

Едни очи обичам и желая,
непрестанно споменавам тях.
За тез очи отдавна си мечтая,
макар и да е грях.
Едни очи нахлуваха в ума ми, ...

От време на време
Игра на думи
В този временен свят.
В това временно време.
В гладния за обич град, ...

Как искам ти част от мене да станеш
и вечно да те нося в себе си някъде.
Прашинка от теб при мен да оставиш,
да те имам, усещам и виждам навсякъде.
Един капан за сънища ми остави, ...

В Сирия - жестока война.
"Бунтовници" нападат таз страна.
Западът подкрепя ислямисти.
Толкова ли им е приятно там да управляват терористи?
Да подкрепят Ал Кайда не се свенят. ...

Горещият вятър лудо докосна разпилените кичури на косата ù, нашепвайки ù стари, забравени песни. Стълбата, развълнувана от тежестта на нозете ù, скърцаше както някога. Ясемин изкачи и последното стъпало. Сърцето ù биеше като лудо, даже ù се стори, че има две сърца, толкова силно усещаше ударите в гъ ...

Изневиделица се появи, опи живота ми,
като резервен парашут отвори ми
най-пъстроликите усмихнати простори,
приземих се там - щастлива пред свода им.
Пробудих се и запечатах моя свят на длан, ...

От другата страна на младостта
старостта е смирена и търпелива,
на дъното на чашата е радостта,
препълнена от тъга и прелива.
От другата страна на любовта нова ...

На моята втора и последна в земния ми път любов
Разходка
Не ще останеш вече никога сама,
надвесена над книгата си, без да мигнеш,
защото ще напусна моята страна, ...

Седя, а не искам. Стоя, но не трябва. Искам, но не може.
Искам да се преоткрия в отражението ти.
Искам да впечатлявам, вълнувам, откроявам, но само теб.
Искам да изчезна, да се скрия, да се изпаря. Далеч оттук. По високи, непроходими планини или в големи поля, там, където ще намеря себе си в твоите ...

Към една страна далечна,
дето лятото е вечно,
студ земята не сковава,
бял снежец не завалява,
тръгват тъжни и без песен ...

За творчество са нужни здрави нерви.
Но не "война на нервите" е то –
когато в мрака плъзнат грижи черни,
безсънието става божество.
Оголен нерв – опъната тетива – ...

"Кога беше това? Може би тогава, когато птичето ято отлиташе на юг! Или онази жълта есен, когато листата падаха и моята съдба вървеше към своя залез" - така си мислеше Валя, крачейки бавно по шумния булевард. Край нея преминаваха хора, а тя сякаш беше престанала да ги вижда.
Годините се нижеха една ...

Крилете ми, със детските пера,
убиват ми под шарената риза,
уж цял живот се уча да летя,
а все насреща ветрове излизат...
Животът ме примамва с куп мечти ...

Припрян бях, казваш, че те обикнах,
че исках щастие за нас,
че не ти оставих време да преодолееш
предразсъдъците на глупостта!
Нима необходимо ни е много време, ...

Тупкаш ли още, Сърце?
Накажи ме, Сърце...
Само болка ти причинявам.
Дано дойде денят,
в който мога да ти се отплатя. ...

„Шапки долу!” пред чудото, което твори Йордан Йовчев!
В спорта и живота чудесата не стават като в приказките с магия или вълшебна дума. Те идват трудно, с много усилия, работа и болка. Така стана и с шестото и рекордно участие на Данчо на настоящата Олимпиада. Въпреки безспорните заслуги на българин ...

Евангелие според Лука 12:49
„Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?”
В седмицата поне веднъж се изправям в цял ръст пред голямото огледало, закачено на стената в тесния коридор на скромното ми жилище. Слабовато лице, чисто бяла брада и въздълга, рядка коса с ...

Потъвах бавно в мрачните води,
потъвах и мрак изпълни моите очи.
Потъвах и в студ скова се моята душа,
потъвах като изгубено дете в самота
и нийде аз не виждах спасителна ръка. ...

Червената шапчица
(из "Приказки под форма на рондо")
С търпение под алената шапка
не е снабдена, ни в ръката с папка,
та пътят крив изнервя я съвсем. ...

АЗ съм пламтяща необятна Вселена,
ТИ си - обикновен.
Усети, но от страх не понесе
многото много във мен.
ТИ се вписваш отлично в изпитана схема - ...

Виртуални цветя,
защо не и така.
Щом и те пораждат
радост, красота.
Непознат ги праща, ...

Вървя към твоите безбрежия,
Любов - със слънчева душа...
Ти раждаш песни. И надежди...
Огряваш хора. И цветя...
Живот си ти... Вълшебен трепет... ...

Лаура със русите плитки,
с лице, от лунички огряно,
с очи като ясни звездици,
с усмивка на парещо лято.
Край мене с ожулени лакти ...

Над селото пак вечерта се спусна.
И подстъпите Времето затвори...
Луната пълна бързо ни напусна
и с Облака във тъмното заспори...
Като крадец и вятърът се шмугна... ...

Искам
да съм див, планински, прашен вятър,
мъдър грозд във луднала лоза,
синьо пладне, весела сълза,
птичи писък под небесен шатър. ...