Посвещавам на 27.03. - Деня на театъра
и на сина си, който е актьор
„ Целият свят е сцена ....”
Шекспир
Светът е сцена, но понякога бездарни ...

Тренировка на щангистите
Свистят от болка, като живи железата...
И залата е един малък Ад.
Пищят ушите. Удря по главата...
Гърлата на Вселената реват... ...

гоблен бродират
стръкове игличени
върху земята

Думичка за мен
да бе написал
исках.
С тебе да танцувам
исках. ...

* * * * *
Обичах те във десет и петнайсет
и после пак в дванайсет по обяд
на всеки час в секунди осемнайсет
за Тебе ветровете ми шептят... ...

Уж пролет дойде, а тъжни са очите.
Уж слънце грее , а студено е в душите.
Разсеян, погледът се рее в синя шир,
сърцето с мъка търси спокойствие и мир.
Ръце протягат се и търсят топлината ...

Не мога аз да пиша и да съчетавам думите в куплети,
и не мога да играя с двустишия, с памфлети;
Словата ми са повърхностни, и прости, и неразбрани,
римуваните ми думи все са лошо подбрани.
Но как да спра да пиша, как да спра да творя? ...

27 март – Международен ден на Театъра
Чужда кожа, силен грим, щура прическа...
От себе си бягаме. Зрителят тук си почива.
В гърлото делничен залък – сива гротеска...
Не спим, в своите роли без грим се откриваме. ...

Не ми харесва розовото,
Джош, не ми харесва.
Казвах ти да внимаваш,
толкова е неуверено
и непознато, навсякъде ...

Вятър скита навън. И докосва ни с пръсти,
скрити в топлите спомени на дъждовни листа.
Мракът става от сън. И целува по устните
ранобудните кестени - спали в свойте кресла.
Утрото маха завивките. И облича се в бяло, ...

Когато дойде денят.
Когато дойде часът.
Аз ще съм до теб,
и ще те хвана за ръка.
Ще бъда с теб ...

Иска ми се да бях поет. Да можех да пиша стихове. Да разчувствам хората. Иска ми се да можех да пея. Щях да пея прекрасни песни – и емоционални, и надъхващи. Иска ми се да бях музикант, композитор. Да съм като Бетовен. Да напиша някое прекрасно творение като „На Елиза“ или „Лунната соната“. Иска ми ...

Тя не дойде…
само вятър довя
в тъмнината съня й
и на пръсти
притихна Луна ...

Забравям имената
на мъчители,
на слабите,
които ме предаваха.
Лицата им ...

Не бива да се бавя, развиделили се ще е късно, ще бъда разпознат.
Алоген с погнуса навлече вълнената дреха на простолюдието, захвърляйки бялата тога. И за последно повдигна Иглата на диаметрията.
Десетсантиметрово острие, а в основата му тясно иглено ухо. Алоген изчисти съзнанието си от тинята на тр ...

Заключено е моето сърце.
От страх за обич е заключено.
Веднъж бе остро наранено
и вече е така научено.
Артериите, като верни стражове, ...

ЗВЕЗДЕН ОПУС
Небе - като в картина на Джорджоне
- изтъркан нощен плюш с мъглив оттенък -
надраскано от ревматични клони
на древен орех с разширени вени... ...

Грях
Питам се, къде е моят грях
и защо ли да се моля пак за прошка?
Питам се коя сълза,
в живота ми е грешка? ...

"Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие..."
Добромир Тонев
Възседнал някакъв дъждовен облак,
в отвъдното си. И редиш куплети. ...

...

Спи, скъпи. Няма да те будя.
Ще дойда тихо и ще ти разкажа
легенда стара, мъдра и добра,
за любовта, крилатата и вярна
и колко важна е в живота тя. ...

Счупиха се всички стрелки...
На времето и посоките.
Онемели в мен,
с болка пулсират
разнищени всички понятия... ...

Любов силна
Любовта се събуди в мен за нов живот,
след което настана истински възторг.
Това чувство го вече бях забравил,
кой ми го бе тъй направил. ...

Изгубена в мислите си,
отново разбърквам думите по редовете.
Опитвам се да свържа изреченията,
но винаги несвързани.
Защо? ...

ПРИКАЗКА
Ще ме усетиш... Ще стопя мъглата
и сянката ми с трепет ще те вика,
по вятъра целувка ще ти пратя,
ще чуеш името ми, много тихо... ...

В тъмна гротеска на моето собствено аз
бавно, но сигурно превръщам се!
За пред другите играя пас
и бягам, но после връщам се!
Това ли съм аз – карикатура?! ...

Твойте нощи са без звезди,
твойте нощи са лекичко хладни,
твойте нощи-във две очи...
от които миг по миг открадвам...
Покриват с черно було ...

Под възглавката си крия две сълзи
и обелки от ранена обич.
Станала съм вече за резил
с лутането все по късна доба,
с писане на купчина писма - ...