Все още са високи планините,
реките пак са хукнали нанякъде,
задъхани във мокрото си синьо.
Над равнините - златни както някога -
небето си е още от коприна... ...

Ще бъда с теб сега и завинаги,
до края с теб ще остана,
ако потъваш вечер в очите ми,
а сутрин с усмивка за мене изгряваш.
Ако в мене виждаш небето, ...

Мога само да поздравя нашите олимпийци за това, че не се поддадоха на изкушението и не посегнаха нито веднъж към златото!
Когато приятелите ми станат повече от враговете, или съм успял да се превърна в много добър човек, или съм се оказал заобиколен само от лекари...
Фейсбук винаги ме пита какво мис ...

Лъжата, казват, служи за добро
и уж със нея крием си вините,
но следствието всъщност е едно -
изричайки я, тровим си душите...
Когато лъжем, страшно се потим ...

Ти питаш, синко, как живея.
Ми... малко трудно, но ще издържа.
Аз напоследък заиграх се с нея,
с онази палавница - старостта.
Побутвам я от мен да е далече. ...

Мога да бъда всякаква.
Не ми казвай колко съм нежна.
Не ми казвай колко съм праведна
и цялата безметежна.
Мога да бъда истинска ...

В пустинята оазиса открила
в морето перли и корал
в сушата роса и дъжд
в дъжда подслон и стряха
в бурята покой ...

Вече сме далечни,
времето не може никак
да върне нищо,
вече сме различни,
времето не може да спре ...

Тайна
Не искам да те лъжа.
Но не мога и да кажа.
Искам да избягам,
но пак при тебе ида. ...

Когато моята магия
докосне твоята съдба,
когато в ,,синьо” те обвие
на моите очи греха,
забравен спомен ще извика, ...

Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка,
в небето да се рее в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...

Ежедневие
Като на шега обидиха ме снощи,
пътувайки с тролея към дома,
но аз преглътнах – не казах нищо,
само си помислих: от нерви е това. ...

Дивите коне
подгонили вятъра -
търсят реката.
***
Орелът разсече ...

Виновно е...
Сърцето пак е полудяло,
сърцето пак е пощуряло.
Препуска бясно, галопира,
разума не чува и не спира. ...

Във сухо слънце
утрото се ражда.
Денят започва,
но изглежда, че угасва.
Не помня нито него, ...

Марго Дън казва истината, само истината и неподправената истина в своя репортаж за радио BBC със зловещото заглавие „Смъртоносната игра на България“. Макар дошла за кратко у нас, британската журналистка вярно е напипала пулса на родния футбол и точно е определила неговата диагноза: неразривна връзка ...

БОГОВЕТЕ ЩЕ КАЖАТ
Керванът на годините минава.
Старея.
Но старее ли сърцето?
Душата може ли да остарява? ...

Закъсняла обич
Животът закъснял с бързи стъпки
иска да се добере до мен.
Да забравя, да отхвърля предпочита
отминалия в безкрая ден. ...

Лъжат ни бойковци роботи.
Напълниха са те с имоти.
А клошар на улицата стои.
Няма какво да яде.Плачи!
Защо хора на труда да мизеруват ...

Така наричам моментите, хората и вещите, които ме правят щастлива или ми носят онова хубаво чувство, че съм точно там, където е предназначено да бъда. На място и във време, където липсват злобата и нещастието и светът прелива от любов, спокойствие и хармония. Където е толкова тихо, че чуваш песента ...

Ти си тръгна от мен неразбрана, аз си тръгнах от теб наранен,
и превърна се просто в Силвана, аз си останах вятър студен,
ти си тръгна от мен разпиляна, аз останах от болка сразен
и нарекох те просто измама, а моето Чочи бе преди ден!
Ти си тръгна от мен като вятър, разпиляващ надежди безброй, ...

Идеята се появи след прочитането на
Върнах се – смутен, объркан, гузен.
На колене съм готов да падна.
Тон вина след себе си тътрузя.
Не, не ме отпращай безпощадно. ...

ПОЖЪНАХМЕ БУРИ
В тишината те скрих, моя трудна Любов,
и не ще те предам на хиените.
И дори да изглеждам полуидиот,
всяка трудност, повярвай, е временна. ...

Влюбена е в Шекспир!
Боже мили,
как сега да гоня тия рими,
как сонети да творя? Не мога!
Той поет роден е с дар от бога! ...

И сам изпращаш слънцето замислено,
и чудиш се ще дойде ли отново то.
Е, да – какво ще става, вече е написано
на камъка напукан със букви от сребро.
Седиш и взираш се, а спомени ...

Здравей, страннико с усмивка блага,
дойде да ме спасиш от самотата?
Защото примката се бавно стяга
и леко аз потъвам във тъгата!
От мъката ръцете са сковани ...

Поспорих със дама аз днес
какво е любовта във живота.
Задълбали във спора, та чак до нощес,
стигнахме до вярата, кръста, Голгота.
Спореше нервно, потропваше с крак - ...

Бори се срещу мен, бори се,
но вярата ми в живота не ще поробиш.
Не ще ме убедиш, че надежда няма
и че нищо не е важно.
Бори се, наранявай ме с думите си, ...

Сладка смърт
Трепереща ръка,
дуло под брадата.
Дали да е така,
или опряно до главата. ...

След поредната молитва пред свещената икона се изправих и се вгледах в запрашеното огледало отстрани. Това сякаш не съм аз. От мен е останало някакво подобие на човек. Същество с пусти очи, напукани устни и треперещи ръце. Аз съм виновен за положението, в което се намирам. Отгледах две красиви момич ...

Лъвицата се отърка в ръката на Съдбата. Не за да я подкупи, отдаваше й чест. Само за миг си позволи да си почине, кратък момент абсолютен покой преди отново д а се втурне срещу вятъра.
А беше време когато всеки скланяше взор пред нея. Едновременно страховита и красива. Едновременно мразена и обожава ...

Живот
Отворих те като широк прозорец, мислех те за необятен простор, мислех, че времето няма да ми стигне да те обходя, да съзра в теб дребния детайл, да преживея хиляди парченца от вселенски ти мир. Но ти се изниза като капка по стъклото - Не можах да спра устремения ти ход, да уловя дивия ти разум ...

Ти… за мен недей тъгува
мила моя с прекрасни очи,
аз ще гния в земята
докато се в земя преобразя.
Ти за мен недей тъгува ...

ПОГЛЕД В МИНАЛОТО
Без минало не може да има настояще, защото основите на настоящето са положени в миналото.
Ще направя един кратък анализ на това какво се случи в близкото ни минало. Анализът е лично мой и не задължавам никой да ми вярва.
Желателно е да ми прочетете и статията „Защо се срина социали ...

ПТИЦИ
Някъде по света слънцето се бе запалило от внезапна любовна тръпка и с горещината си възпламени една горда река. Тя се пълнеше от многобройни потоци, които вливаха в нея животворите си води. Пълнеха я с любов и тя се чувстваше пълноводна и голяма. Тази река се разливаше нашироко и течеше тежко ...

Не ме учи на щастие. Не мога.
Не пеят славеи в моята градина.
Аз имам гарвани.
И всъщност... нямам си градина.
Май имам някакво поле, ...

Здравей, любов, ти пак ли си самичка? Находи ли се вече по мъже?
Не ме мрази, не питам иронично, все пак била си в моето сърце.
Питам просто за да зная, да се смея ли, да плача ли със теб,
да проклинам ли на твойта връзка края, тъй, както ти прокле ме занапред?
Прости, любов, не те и обвинявам, прос ...

Леина яздеше много бързо, колкото е възможно да бяга един вълкодав. А нейният вълкодав не беше обикновен, беше млад и силен, точно като нея. Сега тя трябваше да стигне до селото. Трябваше да предупреди арендаторите.
След като изведоха Сюлейман ефенди, глъчката в кръчмата бе също толкова силна и непр ...