Какво ще четат подир нас бе, човек!
Антология трябва. И две дори!
Че във учебника - кого по-напред? -
тебе ли, мене ли, него ли…
Забележка да правя по случая? Не, ...

"Ослепената памет залостихме в къщите"
Николета Ганева
Мълчат площадите. И няма знамена.
Забравена е страшната им сила.
Запратихме дори и паметта, ...

бели полета
с трайни следи
от бледи полети
има неща
много големи ...

Тих и смутен
излизаш навън
без никаква мисъл
да имаш на ум.
Какво ли ще правиш? ...

Смразяващата нежност на приливи и отливи,
безмълвна белота в душата..
Светът крещи затворен зад прозорците на времето.
Някой хвърли камък и ги счупи.
Влезна от онзи приятен студ, ...

ОЧАКВАНЕ
Душата ми е птица наранена
с отрязани от вятъра крила,
разпъната на кръст, окървавена.
във този свят на подлост и лъжа. ...

Не очаквай да гледам в очите ти
и да търся във тях нежността.
Не очаквай да галя косите ти
и да губя ума си във тях.
Аз съм, който заплита звездите ...

Да те приветствам с мълчание -
очите - те са излияние...
Бетовен бил е глух,
а чул ангелските ноти...
невидимото за него ...

В живота ми, Обич, няма поезия,
дъх не ми стига, рими умират.
Клетва безмълвна са всички раздели.
Без думи Обич се пише.
В живота ми, Обич, все ще си първия. ...

Винаги след три нощта била е благосклонна.
Винаги след три убежище била е
за две изплашени, объркани души.
Там, в здрача, няма кой да съди,
да обвинява и съвети безполезни да раздава. ...

Утопия
Аромат на гердани
от чубрица.
Вятър пилее звезди
по небето. ...

С прозрачни сълзи ще изплача
черната болка, закотвена в мен.
Като последна спирка на кораб,
поставена дъбоко в сърцето (ми).
Ще си нарисувам очите с блестящо, ...

* * *
Научих се да разбирам всички жени,
затова и така ме обичат.
Мога да общувам със стотина дори,
приятелки истински хич не ми липсват! ...

Не ми прощавай. Аз съм непростима.
Последната и най-греховна грешка.
Горчива съм като отровно вино
и сладостта ми е отровно нечовешка.
Дори да искаш - няма да се справиш - ...

Раждането на един стих
Първа контракция...
... В поетичните успехи
не важат пари и слава,
а сърдечните утехи, ...

Любов! – ти казваш между друго
във своя стил непредвидим,
а аз немея във почуда –
туй примка ли е или дим?
Любов! – замяташ с малка мрена ...

Поглеждам през прозореца, но теб те няма...
Минават само хора и коли.
Душата ми замести празна яма
с две тъй далечни и сами души.
И стана ми като по навик ...

Ех, сине, сине, пустата чужбина
уж ледена била, а по те топли
от клета майчица и от Родина…
„Ще се завърна, мале!” – снощи рече,
кога по скайпа бъбрихме си двама. ...

пародия на виц
През Втората световна, някога,
във мъничко селце в Италия,
живяла баба с папагал,
но говорящ, подарък от Испания. ...

Понякога изглеждам тъй далечна
и само във сърцето ти разравям пепелта,
останала от някогашна клетва,
че ти си мой, а аз пък - твоята жена.
Понякога боля - нали съм рана, ...

Аз и поезията
Единствен аз докрай останах верен -
без тежки клетви и без труфила.
Останах си такъв, какъвто бях намерен.
За мене ти най-важна си била! ...

Звездите са приятелки красиви.
Луната е кралица на нощта.
Растенията хвърлят сенки диви,
а облаците спрели са мига...
Това за нас е подарено от Безкрая, ...

Сонет № 24
Аз упорит съм като лишей.
Камъка превръщам във трева.
Със тебе искам аз да дишам,
но друга билка трябва за това. ...

- Здравей!
Не бе случайна среща,
сякаш всичко беше нагласено,
дали отново любовта ни среща,
или поредно чувство замъглено. ...

Сега ли да говорим за любов и рани,
за принципните недоверия; и думи -
"дали наистина?". За чувства? Е, едва ли
ще стоплим тишината помежду ни.
Защо ли да си спомняме за лято, ...

Тътен тих в нощ смирена,
вик и позив на жена-сирена.
С песен нежна и звънлива,
с коси и нрав на самодива.
Тя броди нейде по земята ...

Нощ в Змейово
От теб ли Змеят-Горянин отвлече
най-лична мома загорска?
Гиздава Яна отнесе далече
нейде в усоите горски. ...

Построила съм си един дървен орел -
като Троянския кон бутафорен -
и съм го оборудвала с бели пера, да лети.
Когато те няма - а това значи винаги - с него се вдигам нагоре.
Аз съм в трюма му и долепям до прозорчето му очи. ...

Подгонена от жегата и огнената мараня,
отбих от пътя си, на сянка седнах,
поспрях до стара, белокаменна чешма,
във бистрата ù струя се загледах...
Заслушах се в песента на чешмата ...

ТЯ – ЛЮБОВТА
В ясен, слънчев ден
и под нежната Луна -
всеки да е запленен
от омаята на Любовта…

***
Във езерцата на очите ти стаена
любов и нежност, болка, суета...
От тях да вкуся позволи на мене
и радостна и тъжничка сълза. ...

Нощта си облече влюбена в тебе пижама.
Прегърни ме, преди да заспя. Кажи ми, че си тук.
В съня си ще забравя, че всъщност те няма.
Ще се усмихна щастлива. На Живота напук.
Преди да угасне усмивката кротка на мойта Луна, ...

Често около нас се чуват следните думи - "съдба - много несбъднати мечти имам", но много са малко хората, които се замислят защо е така и които са направили нещо по въпроса. Простичко наведат глава и отминат всичко това, сякаш е битовизъм, с който поколения наред са свикнали. Но болен народ и болна ...

ПЪН
Поостаря!
Навъртя стотака!
И оглуша, и ослепя!
Но си е все така и хубав, и умен, и приятел! ...

ВТОРА МЛАДОСТ
Казват ми, че в двамата ми сина
младостта ми минала се връщала
като светло ехо през годините...
Може да е тъй! Но не е същото. ...

Нацели ме. На криви понеделник.
След трудна и зиморничава нощ.
Когато плахо се опитвах
от мечти да изплета дантели
и терка си укрепвах с притъпено острие от нож… ...

"Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам! - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички! - каза Финдли."
Робърт Бърнс ...

Любовта от пръв поглед е най-силното нещо, което може да случи на някой. Когато съм се влюбвал от "пръв поглед", това е траело с години. Много повече от 3.
Ако не съм влюбен от самото начало, любовта никога не идва по-късно, колкото и да я чакам. Колкото и да си подхождаме с човека и хората да казва ...