За капките дъжд
Край мене падащите капки от небето
се удрят във листата и шумят...
И с песента си ми зарадваха сърцето.
Камбанките им вътре в мен званят. ...

Аз вярвам в тези мъдри Небеса,
стаили силата на Боговете.
Оттам поемат всички чудеса,
изпратени за мен по ветровете.
Аз вярвам в онзи легендарен Връх, ...

Още в първия момент, във който те видях,
разбрах, че ти си моят сладък страстен грях.
Усетих онова, което си мечтаех от преди,
усетих силата на своите мечти.
Как исках аз да съм със теб, ...

В съня ми идваш пак сама
неканена и тъй красива.
В косите - нишки суета,
в очите - дързост дива.
Не носиш срам или страдание, ...

И ти си същият... Стоиш пред мен нафукано вулгарен.
(Като всички останали жалки нещастници!)
Дъвчеш и мляскаш, пукаш балони... Банален,
демонстрираш самочуствие, без никакви граници...
Вадиш пачка от джоба... Бавно прелистваш банкнотите. ...

Още ли тичаш след вятъра, мила -
капки копнеж във душата си скрила,
слънце в прегръдките си сякаш носиш,
тичаш след вятъра гола и боса,
тичаш и търсиш онази пътека, ...

Неустимо...
Изпитвам по теб неустоим копнеж,
не превръщай чувствата ми в скреж,
улови ги в пролетна свежест,
нека бъда за теб прелест, ...

По бяла пътека
тръгнах
да търся утеха,
вървях, вървях,
в преспи вървях ...

Сънища, които те подтикват да си интуитивен до кожа...
Така си сигурен, че истини са
като онзи вятър във нощта на вторник срещу сряда,
когато вещиците раздават от силата си
на млади любовници с бенки на врата… ...

Аз... и то (взе ми химикалката)
Не е нужно да поглеждам през прозореца. Достатъчно е само да чуя шума на гумите на колите, за да разбера, че е есен. Специфичният звук от минаване по мокър асфалт, където капчиците от дъжда оставят следи, се е просмукал в съзнанието ми. Но аз не искам да е есен! Вярно ...

Винаги съм се питала в какви измерения се състои истинското щастие. Всички хора са различни, чувстват различно, радостта им е различна.
Щастието е едно истинско, завладяващо чувство. Може да промени цялото същество на човека. Някои хора, които имат пари и богатства, мислят, че са най–щастливите в св ...

Бяла магия се прави за щастие.
Бели вълни морето издиша.
Бяло се пие с белите ястия.
... Бели стихове още се пишат.
... ...

Тя няма на кого да се оплаче,
няма рамо, на което да положи своята глава.
Няма на кого да подари сълзите си,
сълзи от мъка и неволя - сълзите на една жена.

Напълно разбираемо е Вашето любопитство, преди да започнете да четете по-долу написаното, кой съм аз, що за „птица” съм и заслужава ли си да отделяте, или по-точно да изгубите безвъзвратно част от тъй-скъпоценното Ви време, за да се потопите в поредната литературна помия. Казвам „разбираемо”, защото ...

С откраднотото щастие не можеш
да върнеш на живота радостта:
болезненото чувство ще тревожи,
в душата пак ще има празнота!
Отхапваше от чувствата с охота - ...

ОГНЕНО НАПАДЕНИЕ
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...

Ако някога някоя Любов разрушила е всичко в теб и ти надживееш това - спри, не очаквай друга такава тъга, не очаквай и друга Любов да го стори. Силата имаше само една. С това надделявай Страха. И обичай отново!

Денят – светъл лъч, вдъхновение в полета на птица. Нощта – сбирщина на вещици и демони, тъмна прокоба.
Страхът от нощта ме връхлита и изсмуква като вампир цялата ми жизненост и енергичност. Засмуква ме като фуния, кара ме да се задушавам и треперя. Нощта е призрачна и обсебваща като вихрушка. Тя пок ...

Ще горя
Ще изгарям аз на клада
заради любовта ми невъзможна.
Ще ме изгаря без пощада
тази обич страшно сложна. ...

Прегърни ме, нека с тази прегръдка да усетя любовта ти, дори и последна да е тя. За миг очите си затварям... искам времето да спре и вечно да остана в твоите ръце. Усещам нежния аромат на парфюма ти. Сега в главата ми се превъртат мигове - тези, обикновените, но те за мен са останали незабравими. Не ...

Ела навреме, Смърт!
( долина # 52 )
Като забързано детенце не бъди,
към играчката ръце простряло...
Хлапето припка в старчески гърди, ...

Ти си дявол,
аз съм ангел,
но те обичам,
дай ми сили
да продължа ...

Посърнал и загубен, през октомври
самотният ни август се сбогува.
Дали през май отново ще си спомни
че устните ми юлски е жадувал?
Над релсите увисва тишината. ...

Аз болката всеки миг очаквах,
макар да ме отмине се надявах.
На теб всичко бих простила, дори да не го заслужаваш.
Всяка твоя дума, с която неволно ме раняваш.
За тебе спомена ще пазя, ...

Снежно наметало
зимата облече,
толкова е бяла
нейната сърдечност.
В зимата откривам ...

РОСИ!!!
Помниш ли дъжда, Роси,
под който с теб се запознахме.
Помниш ли стадиона, Роси,
където бяхме с теб свободни. ...

Защото животът е за силните...
Някога чувствал ли си се слаб? Така, сякаш не можеш, но знаеш, че трябва да продължиш, независимо какво се случва...?
Трудно ми е да започна. Всякакви мисли нахлуват в съзнанието ми, но като че ли всичките до една се свеждат до един-единствен човек...
Някога обичал ли ...

Протягаш ръка за сбогом
и в очите проблясват сълзи.
Загърбваш всичко и мълком
потегляш към новите подвизи...
А от старите останали са белези, ...

Силната жена е тази, която става и излиза навън с най-широката си усмивка, макар да е ридаела цяла нощ в постелите си. Силната жена се е научила да се смее, дори когато сърцето ú се къса от болка. Силната жена не позволява гласът ú да се разтрепери, дори когато душата ú плаче с най-горчивите сълзи. ...

КРАЙМОРСКИ ВЕЧЕРИ
Покрай брега вървят тълпа младежи -
без съвест, без морал и без контрол.
Размахали шишета алкохол,
реват, крещят, залитат и повръщат, ...

И ВСЕ ПАК...
Подобно на ято от гарвани черни,
обгърнат във мрак е вековният град.
Разхождат се сенките в рокли вечерни,
от пристана лъха заплаха и хлад. ...

Нежни слънчеви лъчи плахо докосват кожата ми.
Светлината сякаш е сменила блясъка си.
Но какво е това чувство?
Всичко е забравено, всичко започва отначало.
Целият свят се превръща в едно цяло. ...