Сама се разбих на парчета,
кръвта си плиснах в река,
с молитва към Бога
гласът ми отеква,
краката ми бавно ...

Автор на текста и музиката е Десислав Ванков
Концерт на Revalation band

Нямаше как, вдигнах.
- Да, Ралф.
- Здравей отново! Какво ще правим довечера?
Този въпрос ми прозвуча натрапчиво, глупаво и гадно. Не исках нищо да правя, каквото и да е с него.
- Не знам. – измърморих неясно. ...

Моя душа
Моя малка, моя дива,
наранена ми душа -
ти си горска самодива,
ти живееш през нощта! ...

Понякога не знаеш как да затвориш страницата, без от време на време да се върнеш назад, за да я прочетеш отново. Понякога не знаеш как да продължиш напред, без в моменти на слабост да погледнеш какво става зад теб. Понякога знаеш, че не трябва да се влюбваш в някого, защото ще те нарани и въпреки то ...

Вечер, когато спиш,
идвам с щурчета работливи,
с цигулките си малки
романтична песен да ти пеят.
И любов нежно рисувам с пръсти ...

Подир монотонния ръмеж на сълзите се стича крясък -
пречупен вой на хищник през летливата тъга.
Ето как по гладката повърхност на душата ми ръждясват
два бледи спомена, пришити в станиолова мъгла.
Вървя нанякъде и стъклените ми сандали тропат, ...

За човека
И ей така от памтивека,
пълзи по стълбата Човека,
да трупа пари и имоти,
не с хора, ами с идиоти... ...

Бяхме тъй щастливи, беше тъй прекрасно,
но усещам, в тебе сякаш нещо гасне.
Искам да те върна, искам любовта си,
искам пак да видя в очите ти незаменимия блясък.
Вечно по задачи тичаме, ...

Ще виждам често твоя профил,
виденията в него скрити
и кратките прощални строфи
ще помнят и за теб ще питат.
Ще бъдеш слънце от пендари, ...

*
Татко - Другарят Димитров…
(Втренчихме очи в баща ми да чуем какво е казал Вождът!)
… умрял!
Всички - …! ...

Потъват погледите жадни
в искрите на червения рубин
и слънчевият лъч, разтворен в него,
линее, сякаш е забравен там.
Потръпват чашите в ръцете ни, ...

Следвайки разума си, някъде достигнах -
от дълбините бях изваден и знам какво постигнах.
Усмивка ще има на моето скромно лице,
не ме интересува, че мрак злокобен би наранил моето сърце!
И чезнеше може би радостта някъде в далечината, ...

Кой си ти и кой ти даде право
да си играеш с моята съдба,
да ме тъпчеш без жал, без пощада
и да убиваш вярата ми във любовта?!
Кой си ти и за какъв се мислиш ...

Свободата ли...
Тя е в белотата.
Започнеш ли да изпълваш белотата на листа, и тя - свободата, си е тръгнала.
Но усетът да го направиш топъл и даващ, те прави свободен. И зрящ.
Обичам свободата. Обичам и чувството на освободеност, което ми носи топлият и даващ лист. Било в цвят, думи, мелодия... ...

За кой ли път през прохода ще мина?
Престой в света, сърцето ми изстина.
Година, век духът ми не подмина,
не съм човек, а острието в гилотина.
Изгарям в пламък, кръвта ми - вряща лава, ...

Когато си объркан от въпроси
и отговори не намираш.
Когато търсиш своята посока,
а светлинка по пътя не откриваш?
Когато те налегнат мисли мрачни ...

ЧЕСТИТА ДА НИ Е!
Тик-так, тик-так, тик-так, тик-так,
часовникът неуморно си отчита.
Година, пълна с болки, отминава пак,
въпроси в очите на всеки се прочита: ...

Северно сияние
Погледнах назад... (но кой е там отпред?)
Застанах сред тъмнината... (и нощта разкъсах с нокти!)
Дъждовните капки се превръщат в лепкава кръв... (стичат се по лицето ми...)
Ако няма място за мен, кажи ми, къде да се върна? ...

Бях мила и добричка.
Бях и зла покостничка.
Бях любяща и целуваща.
Бях и мразеща и негодуваща.
Бях весела и шумна. ...

Безвремие
Приятелю драги, къде си сега?
Още ли чуваш гласовете на Бога?
Още ли бродиш безпътен и сам,
без скалъпени истини, замрели стенания. ...

Случи се последната нощ на декември – нощта срещу Нова година. Вечерта бе спокойна. През отворения прозорец нахлуваше хладен и приятен въздух. Заедно с него проникваха и нотите на онази нежна и леко тъжна мелодия. Звукът галеше тялото и душата на младото момиче, заслушало се в нея и го караше да зат ...

Не е онази, която разсича като с остър нож.
Нито онази, която барабани в раната,
или коварно ни стиска за гърлото.
Винаги е бодежът в жлъчката от камъка, наслоен през годините
и превръща в цвете любимо ...

Зад гърба ми, не крещят полицаи...
Aвери ми махат, за сбогом –
кой доживотно ще търка там нари...
На път съм - за гдето съм родом.
Топи се по пътя калния сняг – ...

Вече месец съм вкъщи
защото прокурор се намръщи
че поръченията не му изпълнявам
бунтар против ангария го раздавам
Няма причина да спират ...

Дай ми падаща звезда,
времето стегни в юзда
и кажи кой е чул хора на русалките по мрак,
сцепил дяволския крак
и кой порой ще вдъхне на ума покой. ...

Затишие приседна ми (по царски) във гърдите
в едно купе на две междинни гари.
А бях потеглила (безпаметно) съвсем наникъде –
размиха ми очите старите дувари.
Засипа ме (отвсякъде) болежка на парцали ...

Купувач на забранени неща,
купувач на нова истинска мечта,
поредното клише или книга с откъсната страница.
Аз не искам това, давам всяка цена,
намери ми ключалка за моята душа, ...

Ръцете ти – загрубели
от тежки менци и от жътва.
Ръцете ти – отмалели
да палят свещи и се кръстят.
Ръцете ти знаят сърпа, ...

Тук дошъл си на театър –
сресван от сценичен вятър,
от прожектор – заслепен.
Паднал ничком, Бога молиш
за една достойна роля ...

Б о л и...
Болеше, когато си тръгна,
дори "сбогом'' не каза в нощта.
Отиде си и не се върна,
знам, че далеч си сега. ...

Калейдоскоп
Вишните свенливо разпиляват
нежния си цвят по черна пръст.
Отдавна чашката с чай е празна,
а катаната раздава мъст. ...

От пъпката на роза се роди
любов невиждана и от преди,
от сърцето капчица се отдели,
за двама не престава да гори.
Тяхната любов не ще догаря ...

Всяка вечер с радост се прибирам и за тях като дете примирам.
Те не знаят, че ги чака сеч, аз пък имам си двупръстов меч.
В кухнята настава страшна гонка! (Те не знаят, че съм шампионка.)
И навред парчетата хвърчат. (Те си мислят, че ще загорчат!)
Ала аз обичам и горчиви, не държа да има директиви. ...

Бяла зима - прелестно-студена.
Отдалече идват снегове.
Няма, няма нищичко зелено.
Само силни смели ветрове.
Декемврийска утрин побеляла. ...

Какво да сторя утре със крилете ти,
когато ги свалиш и тръгнеш пеш?
Най-чаканите принцове са лебеди.
Но искаш ли ги, трябва да дадеш
от дните си, от нощите, от себе си, ...

Какво е да загубиш накого?
Това е чуството, когато си спомняш за всичко, което е било преди. Сещаш се за старите спомени, изпълнени с усмивки от любимия човек или приятел. Усмихваш се за миг, после и за два, но след втория всичко се връща към сегашното, "лишено от тези спомени''.
Да загубиш някого е ...

Последвай желанията си! Те са онази смесица между страст и първичност! Изживей ги, защото живота се живее, не се чака, а времето минава! Не съжалявай, че не си опитал! Не се страхувай да се влюбиш.
Позволи ми да потъна в очите ти като в нощно, тъмно небе, изпълнено с милиони звезди. Нека те целуна к ...