Аз знам- ще дойде моят Президент
Аз знам - ще дойде моят Президент
с искрящи огнени зеници
и не от мафия и не - агент,
а с вот на милиони мъченици! ...

Виждам края на един ден - моят ден. Свечерява се, стадата се завръщат от паша. Моето куче очаква вечерната дажба и свободата от синджира - ще е пазач през нощта. Мрачно е, небето стои ниско над двора, още малко и ще падне с трясък върху сухата земя. Но едри капки дъжд, бавни и спокойни, ме подканват ...

Животът ми до болка си е мой.
Дори да го оставя, пак ме следва.
Завия ли и той върти завой,
безмълвна ли съм, виж и той немее.
Не съм добър стопанин, знам това ...

Ден
на Народните
Будители,
със заучени
речи ...

Заспа щурецът в мъртвата ни стая,
заспа и недосвири свойта песен,
а все дочувахме, че идва края
и носи на гърба си мокра есен.
Изгасна светлината на покоя ...

Кратки приказки за живота в кокошарника
ИЛИ за КОКОШАРНИКА на ЖИВОТА.
За някои пернати събратя и посестрими около НАС.
МИЛЕНХОЛИЯ се изкачва НАГОРЕ
В нашия кокошарник, както навсякъде, има СТЪЛБИЧКИ. И те трябва да се изкачват. Колкото повече стъпала превземеш, толкова по-високо се издигаш в обществ ...

Страховит, толкова реален, сякаш се бе случил. И сега, драги читатели, ще разберете какво причиних на Бри.
Сънят започна така:
Отивах на училище, влязох в класната стая, а там нямаше никой, единствено на чина седеше Бри. Седнах аз до нея, а тя се изправи и тръгна към вратата да излиза, аз реших да я ...

Слагам маската с красивата усмивка,
главата вдигам гордо нависоко...
Но стоновете на поредната въздишка
отвътре ме разкъсват и боли жестоко!
Забраних си през деня да плача. ...

П Р И Я Т Е Л К А
на Мариана
Ти си до мене в мигове трудни, когато душата вие от болка.
Сънят отлетял е, а стрелките мудно отчитат всяка обиколка.
Намираш точните думи, с които сърцето превързваш грижливо. ...

Сякаш някога съм те сънувала.
И сякаш бил си само сън.
Наяве бях ли в тебе влюбена?
И бях ли с теб... или не съм?
И късно ли съм се събудила? ...

Белег от златен куршум
Сърцето отново е с белег,
одраска го златен куршум.
То тъкмо се бе съживило,
когато се чу страшен гръм. ...

Хей, момичета, добре го запомнете,
красиви сте и без тоновете грим,
няма никого чак толкова да впечатлите,
като маскирани сте се като смешен мим.
Изрусени и празни са ви главите, ...

Стоя, изправен под звездите,
в кристална нощ, безлунна, тиха
и гледам своята душа в очите,
а мислите в главата ми не стихват.
Защо? Кога? И как? ...

Творците, казват, са чувствителни души?!
Сред тях поетите са най-добри!
И пишат в своите творби
за честност, справедливост и мечти…
Извайват те изтънчените си слова ...

ИЗНЕНАДА
Реши веднъж съпруга една
да изненада приятно съпруга си.
Гардероб купи и го сглоби веднага.
И зачака съпруга да се върне във къщи. ...

Щрихи от Живота
1.
На просякиня дадох пари...
обясни ми с маниер на чиновник,
по-малко от петарка не взема дори, ...

(посветено)
За това, че ми върна усмивката,
за това, че се чувствам щастлива,
за това, че искрите в очите ти
правят топка в стомаха ми свита, ...

През болката на трънени огради
промушва се сънят ми на разсъмване.
И тези будни нощи ме изгарят,
но пак те търся от зори до мръкване.
В живота си съм вплела твои мисли. ...

Далече си –
накрая на Света,
но те откривам
в капчицата топъл дъжд,
в пробягващия бегъл лъч, ...

Жълтее хартията и ме стиска за гърлото...
Премина животът ми, хапан от вятъра...
Само и единствено в думите търся го,
света си осмислям и бягам от пясъка.
Зачевам на крилете си очарование ...

Преди да си вкусил страха,
на ръба се събуждаш без време,
прелиташ гори, езера,
морета, океани големи.
Преди от страха да си пил, ...

И аз подхранвах нечии илюзии,
посяти в празнините на самотност.
А после извенъж си тръгвах грубо,
без жал разтърсвах нечии животи.
И аз отлагах най-безцеремонно ...

ПРЕСЪХНАНЛА РОЗА
Чувствам се самотна
като пресъхнала роза,
като изгубено цвете в полето,
жадувам за обич, ...

Чужда стая.
И чуждо легло.
Аз заспивам
на твоето рамо.
Капки нежност ...

на моята Мънки
МАЙМУНКА
Правя ú закуска,
за обяд - салата руска...
За вечеря със банани ...

1971 година след Христа
Снегът бе престанал да вали от няколко дена. Дори слънцето се опитваше да пробие поизтънялата сива облачна пелена, която се носеше на юг, към Белите планини. Въздухът бе студен, а снегът скърцаше под ботушите на мъжете от персонала, които разчистваха алеите с големи гребла. О ...

Когато страхът е отрязан
и съвестта не боли,
а споменът превързва раните
със бинта на здрави мечти...
Когато прохожда желанието ...

сплетени
в кротка молитва
край реката върбите
за огъня тих
на звездите ...

В наше село - панаир...
бабаджанковци момчета
спретнали голям турнир
по надхвърляне с кюфтета...
Всеки мята като луд, ...

ПЪТЕЧКА
Човек върви по своята пътечка.
Току виж - стигнал кръстопът.
В дясно свил - може да го срещне мечка,
в ляво - вълци да го обкръжат. ...

Там съм, там горя,
от ядрото на земята аз крещя.
Раздиран съм от болка,
изстискан, свит на ролка,
пресъхнал без живот, ...

Вятърът на ухо ти шепти,
изрича вълшебни слова.
Гали те със своите шепи
и ти загатва за дума една.
Не вятърът ти нашепна, ...

Целувай свойта мъничка звездичка.
Студена съм и все недоцелувана...
Не чакай аз да заблестя самичка -
налей ми блясък и кажи, че съм жадувана.
За теб изгрях за пръв път в юлска вечер, ...

СЮРРЕАЛИСТИЧНО
В приглушената
меланхоличност
на среднощна
сънна тишина ...

Самотен вятър
премрежени сълзи реди.
Изтляла обич.

Насън зовях аз нещо,
сещам се от спомен блед,
че изведнъж ми става тъй горещо,
а после ме сковава лед...
Ала що сънувам - аз не помня, ...