Прекарах дълго време, обичайки те. Дадох всичко от себе си за теб. Посветих ти цялата си душа, всяка мисъл, всяка мечта. Посветих ти себе си и сърцето си. Стоях до теб във всеки момент, готова да хвана ръката ти, ако се подхлъзнеш. Готова да падна със теб, ако паднеш. Готова да дам живота си за твоя ...

Вместо Бойко да гаси пожари -
иска от студентите овчари.
Ще пасат добитък на ливада.
Бойко, ще гориш във ада.
Тъй се гаврят банкянските мутри ...

ГОЛЯМА РИБА
Аз голяма риба съм Турук –
я ми вижте големия юмрук…
Колкото е на магарето самара –
толкова ми е широк шамара… ...

затъжах се
за есен
за обич се затъжах
и за оная светулка дето
още ме търси ...

Пак мятам бели ризи по простира.
Неделя е и трябва да е чисто.
Света до блясък с кърпите лакирам,
да скрия вечно задните му мисли.
Пак бърша сенки, под дивана скрити, ...

Една отронена сълза - подадох я на теб в нощта.
Но беше толкова далеч и не разбра,
че тя е част от моята душа.
И я отнесе вятърът. Избяга тихо.
Стопи се онова, което помежду ни беше. ...

Див жребец, всяка нощ, галопира към тебе в съня ми,
цвили в летния мрак, оскотял от камшичния хлад,
тътне пулсът в гръдта и пръхти полудяла страстта му,
сякаш токче забила си в хълбока негов, крилат...
Самодивски коси си разплела в светулково злато ...

Моята любов -
безкрайно пътуване
винаги към теб.

И пак съм сам,
изпълвам се с мъка в душата,
защото ти си там,
а аз се лутам в тъмнината.
И няма кой сърцето ми да сгрее, ...

През рамо към изтеклите години
поглеждам като стихнал вятър.
Протегнала напразно своите длани,
очаквам топъл повик на приятел.
Познато гледат ме, а тишината ...

В студена тъма
на есенна вечер
кръжат
над дърветата
птици ...

Не си ми тръпка, преписвачо.
И няма как със теб да споря.
Изправен днес ще те прекрача,
със свойта съвест за опора.
Уют във ниското не търся. ...

The beautiful ones
Flies with a broken wing, she's ever so graceful,
so like an angel,
but I see, tears flow quietly.
The struggle she's seen this spring, when nothing comes dancing, ...

Тъгата от капчука капе.
Настъпила е Есента.
Мъгли земицата ми хапят.
Държа във шепа Обичта...
Любовни семенца в браздите, ...

Кой трябва да бъде “Началникът”
/превод от френски/
Когато човешкото тяло беше създадено, всички негови части искаха да бъдат Началникът.
Мозъкът казваше: “Тъй като аз командвам всичко и мисля за всички, аз трябва да бъда Началникът.
Краката казваха: “ Понеже ние придвижваме тялото там където то иск ...

Закачливи пълнолуния
в епилога на нощта.
Предизвикани безумия,
носталгична красота.
Непредвидени предателства, ...

Не израснал на завет -
еделвайс между тръни -
нямам нищо наяве,
освен сънища.
И сред угари тъмни ...

Имало едно красиво цвете. То се влюбило и неговата любов също откликвал на чувствата му, но всички в гората били против любовта им. Цветето не се предало, но било късно,защото неговата любов вече се била предала. Цветето се отчаяло, не искало повече да се среща с любовта, но тогава срещнало един хра ...

Денят се разлива медено, с тръпчива сладост на презрял плод.
Въздухът лениво се протяга в благост и покой.
Догонвам следи от боси нозе на циганско лято.
По слънчевата стълба слиза топла целувка и кокетно се заплита в косите.
Какавида на закъсняла надежда ражда в душата нова пеперудена страст. ...

Закрещи ли без глас самотата,
а смехът си отива на пръсти,
впие ли сиви очи тишината
и като облак дъждовен се мръщи,
аз ще дойда при теб за утеха, ...

Хармония и нежност,
страст и суета,
любов във цяла вечност,
без ред и правила...
Всичко е простено, ...

Разкажи ми приказка -
стара, забравена!
Колко въпроси висят
и колко любопитство изгаря?
Ще те погледна със детски очи, ...

В теб бяха красивите слова,
в теб изгряваше първата и последна луна.
В тъмнината ти откривах страх,
но в сърцето ти се усещаше загадъчната красота.
*** ...

Кладенец дълбок съм,
но пресъхнал.
Чакам есенните дъждове
да ме изпълнят.
Чакам побелели снегове ...

Брули ме животът –
безмилостно, жестоко.
Удари понасях често
от близки и познати.
Люшка ме животът ...

ХРАМЪТ НА ЖИВОТА
Животът е един извечен Храм,
във който всеки влиза...
Запалва своята свещица,
гори, догаря и излиза. ...

Без тебе времето се стича,
разкъсвано от самота.
Дори дъждът не ме обича –
смущава чужда тишина.
Звездите са красиви в мрака, ...

Да видя златен кръст на шията дебела
на роден бизнесмен е щастие за мен.
Нима не ви напомня на маркер, на табела
със надпис: Виж ме, Боже, аз колко съм смирен!
Бандитите, които на шията синджира ...

Приятелката ми Катя бе една от най-красивите в града – красива като кошута, с дълга черна коса, накратко казано нямаше нищо, което да ù липсва.
Най-изтънченият поет или писател не биха могли да намерят думи, а и едва ли най-великият художник или скулптор биха могли да пресъздадат красотата ù.
В бала ...

Тази любов бе спокойно пристанище,
пристан на трудна и мъчна съдба,
тази любов бе за мене светилище,
на жарки молитви бе отговор тя.
Пролетен лъч в мразовитата зима, ...

Каква красота излъчват тези думи! Какво сияние от Любов, която се разпръсква по цялата Вселена. Какво щастие е да направиш добро на някого! Сърцето ти се изпълва с необяснимо чувство на радост от нещо, което и ти самият не можеш да разбереш. То те кара да летиш и пееш, защото чувството е непознато д ...

Каква студена красота!
Вали и трупа във душите.
Във тази тъжна белота
потъват даже и мечтите.
А някакъв незнаен луд, ...

Тя те вбеси и този път. Но не се овладя. Не успя! Хвърли чашата в стената, но и сега нямаше смисъл, не можа да задържиш нещата под контрол. Тя не млъква. Крещи срещу теб, а ти искаш просто да спре. Само това. Молиш я. Викаш. Но не.
Тръгва си, хващаш я. Удряш. И сега се мразиш повече от всичко. Тя е ...