Идваш, минаваш и отминаваш, дори не ме поглеждаш, а съм впила очи в теб. Какво става? Една нощ без мен и вече не същестувам завинаги?!
Дотук ли бяхме?
Нижат се часове, дни, седмици... Обаждам се:
- Здравей, как си?
- Добре, а ти? ...

Мислех си, че ще бъде така завинаги,
но ето, че няма ги дните отминали.
Държах се с тебе нечовешки,
обвинявах те за своите грешки!
Ето че сега аз съжалявам, ...

Затварям очи. И политам. Издигам се над луксозните блокове и порутените къщи, край които вървях до преди няколко мига. Всичко изглежда толкова мъничко и незначително, оттук хората наистина приличат на мравки, сякаш ги гледам от самолет. Макар че никога не съм пътувала със самолет, защото страдам от ...

Ти си лоно на нежна магия
и ме хвърляш на клада от зов -
тази мъжка душа - изгори я
и покръсти я с дива любов...
И наливаш омайното биле, ...

Нямат нормалните страх от Потоп.
Нито – проблеми ги спират.
Баят им ходжи… Опява ги поп…
Все, към върха, галопират!
С нерви-стомана и трезва глава, ...

Погледни ме. Самата аз не зная на какво приличам вече. Бледо лице. Изплакани, кръвясали очи. Погледът, забит в земята. Къде съм? Коя съм? Не живея този живот. Не го чувствам. Не мога да се справя. Та нали съм силен характер. Та нали рядко плача и рядко се подлагам да чувствам. Днес ти уби една душа. ...

Отново ме рисуваш, просто с устни
извайваш с финес всичкото от мен,
а после нежно с пръстите изкусни
рисунката довършваш възхитен
Ех, как уютно ми е в твойте мисли ...

Облакът - рошава, мокра кокошка, измъти
в полога източен, утринно, златно яйце.
Пак не дочаках съня си и колко ли пъти
питах се в мисли накръст: "А сега накъде?"
Сбърках посоката, Господи, трампих куража ...

Оцеляваш и този път – глупаво трънче в петата,
дето все се загнездва на най-натрошеното място,
дето дяволски хитро урежда си дом за нататък.
И заскърцва в обувката, тромава, песен на пясък.
Оцеляваш, натрапнице. Все така кротко бодлива. ...

ще ти имплантираме щастие
макрочип
usb носител
в главата
в ръцете фрагменти ...

Върти се,върти Земята...
Въртим се с нея и ние -
здраво вкопчени,на инат -
въртим се съвсем стихийно...
Проблемите ни кръжат ...

Нелеп като пиян кръчмар,
окайвам лошата си слава,
че все съм роб на женски чар,
но празни думи ме смущават...

На една хапка
Под стария грамаден дъб
главичка Гъбката показа,
огледа тя света навън
и важно-важно се изказа: ...

Заваля...
Заваля...
Моят дъжд заваля.
По перваза почуква
и докосва съня ми в майското утро... ...

Пак въпрос островръх във очите ми зрее.
Пак изпраща бодилчени думи. Защо?
Пак за миг в мен душата ми спира да пее,
забулена в тъмно и грубо зебло.
Колапс странен. Сърцето объркано бие. ...

УСЕЩАНЕ ЗА СТРАСТ
Знам, че е горещо твоето сърце,
развий таланта си докрай,
разтопи ме с парещи ръце,
по-бързо картите си изиграй. ...

Тъй странни сме с гротескови лица.
Понякога боите се размиват...
Рисувана със пеперуди и слънца,
картината сега е мрачна, сива.
Дали ще можем да се видим ...

Обикновен човек си ти ,
уж като всички други хора.
Еднакви същества дошли
на Земята да мечтаят без умора.
С очи, в които слънцето се отразява ...

Когато свърши денят,
идва нощта.
Наяве излизат сълзите
и моята болка в очите.
Сякаш камъни нося, ...

АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ
Защо не го приемаш,
защо се тъй засягаш,
защо душата му не вземаш,
защо от него искаш да избягш? ...

Нямам навик да ровя в сърца,
да задавам въпроси, да плача...
Ако искаш да дойдеш, ела,
но не ми имитирай играчи.
Не изготвяй сценарий познат, ...

В шарения листопад се срещнахме,
зелени още, лесно раними,
колко ли безгрижни вечери посрещнахме
и толкова дни незабравими.
Усилия положихме достатъчно, ...

Любов прекрасна си ти за мен
и тя нараства ден след ден.
Любими мой, красив, добър,
аз обичам те такъв;
такъв, какъвто си сега ...

Съдба безчовечна, жестока,
защо ми прекърши
крилата?
Мечтах да летя нависоко,
а пъпля едва по земята. ...

Присъда
Искам света да хванеш в ръце
и да го осъдиш тежко, дете,
с най-тежката присъда –
„Да бъде!”.

Понякога обичам, когато вали...
Да ухае на свежо.
Да е в някой от топлите летни дни
и да слушам дъжда - как пада, тъй нежно.
А ти зад мен, тъй близо застанал ...

Глава 3
Загуба
- Отново във Вашингтон. – въздъхна Мейкъм и се огледа. Претъпканото светло летище навяваше на пазителя твърде много ужасни спомени.
- Бил си тук и преди? – не се сдържа Ро.
- Ами да. Всъщност съм бил на много места. Като малък имах нещо като алергия или поне така го нарекоха... ...

Много неща не са ми ясни,
А понякога думите са тъй опасни,
Криво разбрани и изтълкувани.
Пречупени през нараненото ни съзнание.
Кървава ревност, дълбоки рани. ...

Отдавна желаех да посетя Куба. Социалистическото устройство, в което продължаваха да съществуват кубинците, може би допринасяше за усещаното от мен особено излъчване на тази страна. Не бях омаяна от комунистическата идеология, дори напротив, но не мога да отрека, че си мечтаех за все още неосъществи ...

Вълкът голям е, дебне близо,
не те оставя да излизаш,
да спретнеш парти, да си весел,
да заподскачаш в луда песен.
Вълкът е бърз и дебне остро, ...

На българските бежанци
Оставихте земя и роден дом,
побягнахте от злоба и омрази -
нещастни жертви на жесток погром,
надявахте се Господ да ви пази! ...

Две думи
Две думи ти прошепвам. Приеми ги.
Частици са от моето сърце.
Родени преди хиляди години,
сега звучат единствено за теб. ...

нощта
в прозорците отчаяно се блъска
напира
мълчаливо бодливата си самота
да впръсне ...

Ако сега те поискам и набера номера,
ще ме отхвърлиш навярно или с глас на момче
ще разпилееш чадърчета от бели глухарчета,
а аз ще потрепна като малко момиче.
Ако само поискам гласа ти да чуя, ...

Праг издигна, за да не го преминаваме...
да бъде той граница между нас...
Да не допускаме грешки – непростими...
Да не бъдем осъдени без вина...
Праг издигна, за да се примиря - ...

Казвам – той е таралежче,
целият е във бодли.
Пипнеш ли го, току виж че
кръв излезе и боли.
Цвете той е – казва бате, ...

ЗООПАРК И ДЖУНГЛА
(алегория)
Опитвам се да проповядвам
Благородство в Джунгла...
Опитвам се, ала кажете ...

Операция “Слава”
Усмихнат, късо подстриган, в сив костюм, водещият се изправи и започна своята разходка към екрана за показване на снимки. Започна и бавната тиха музика, създаваща усещане за величие и гордост. Росен Петров поде новия си разказ, доближавайки се бавно към камерата, приковал поглед в т ...