Тропна с краче,
в облак се скри
и гръб ми обърна.
Сухи клони и пепел
в буря завихри. ...

Не бива
Дори и да искам - не мога да кажа.
Дори и да искам - не мога да тръгна.
Дори и да мога - не искам да видя.
Дори и да мога - не трябва да искам. ...

Вече нямам аса, скрити в ръкава на топло.
Дълго, твърде дълго с тебе играхме без коз.
Ти спечели. Аз изгубих. Стига толкова!
Време е всеки да тръгне по свой коловоз
и да разбърка небрежно тестето отново ...

ТОПЛИНА
Бял стих за топлината.
Понякога има хора около нас,
които са като малки пламъчета в нощта ни –
идват, ...

Сънувах вълшебна гора,
боса тичам по трънлива,
стръмна пътека,
високо в небето лястовица бяла
звънливо пее и ми маха с крила. ...

Голи думи
Един коридор все се мярка в съня ми -
ту светъл, ту тъмен, но винаги водещ към теб.
А очите ми гледат безмълвно
към твоя образ размазан и блед. ...

Недей да мислиш, че при мен е тихо,
безметежно.
И в мен кръстосват шпаги бури, ветрове...
Понякога изгубена се чувствам
безнадеждно. ...

"Забързан"
Забързан в сивите си дни,
не чуваш как детето в теб крещи,
затворен в мислите си тесни
за кинти и за мацки лесни. ...

Часовникът тик-така.
Времето лети.
И нищо на света
не може да се промени.
Две очи дебнат иззад мрака. ...

Когато мечтите се сбъдват
Когато мечтите се сбъдват,
знай, че си вече щастлив,
щом спомени лоши си тръгват,
чувствай се истински жив. ...

Came the last night of sadness
Blue Oyster Cult
1.
МакДоналдс е смъртоносен капан. Четиристотин и двадесет килокалории в сандвич МакЧикън. Глутен, соя, мляко и яйца. Хрупкаво панирано пилешко филе между две сусамови хлебчета; синтезирана в лаборатория маруля, майонеза. Плюс още четиристотин и седемд ...

Усещаш паветата под краката си - неравни и хлъзгави. Предишния ден е валяло, затова постоянно нагазваш в малки локви, блестящи от слънцето. Поглеждаш нагоре. Дърветата от двете страни сключват короните си високо в небето, а през пролуките между листата им съзираш парчета светло синьо небе, прорязано ...

Коя съм аз?
А ти кои си с тази маска?
Коя съм аз за теб, ако знача нещо или съм значила?
Какъв е пътят, това ли е?
Да продължа ли напред или да забравя? ...

Беше около 22.00 часа, отдавна се беше стъмнило. Той се огледа наоколо. Обикновена стая, обикновени хора. Само особеният блясък в очите им издаваше, че ще се случи нещо необичайно. Да започваме, каза едно от момчетата. Всички седнаха на земята с кръстосани крака и започнаха да дишат бавно и дълбоко. ...

Плета си плитката от змии.
През следващия век май
само с тях ще разговарям.
Най-накрая светът мене
вкамени. Всяка идна нощ ...

И аз съм като другите, изглежда...
Субект балкански и катил.
На тази тежка мисъл ме навежда
това, че с всички не съм мил...
Когато съм от другите разстроен, ...

Ако не знаеш
дали съществувам...
Ако се питаш
дали съм мираж...
Ела...! Докосни, целуни ме ...

Звуци... Звуци... и пак звуци. Звуци в съзнанието ми очертават странен свят. Звук от спомените ми със теб. От мечтите, които градих, лепях, разбивах и подреждах. Звук от полета на надеждата пред очите ми. Звук от ритъма на сърцето ми, натъжено, влюбено, разбито. Звук от дишането на душата ми. Всеки ...

На всички поетеси в сайта, на които се възхищавам
Приятелко, приятелко добра,
за римите ти сякаш знаеш всичко.
За мен си поетичната сестра
и думите ти да чета обичам. ...

От очите ти капят
щастливи сълзи.
Аз ги пия
нежно със устни.
Те изпълват ...

(Из дневника на един одушевен свят)
В първата пауза, която шумът на улицата направи, за да вдиша замръзнал сутрешен въздух и изпарения от трудно запалващите автомобили, аз се изтърколих под формата на висулка и имах неблагоразумието да падна върху русата глава на една преминаваща точно в този момент ...

Докосвам те с дъх на топло лято
и аромат на цъфнали треви,
докосвам те с косите си от злато,
с топъл дъжд - виж, пак ще завали...
Докосвам те с усмивката на слънцето, ...

Шир, безкрайна свобода разпростира се в лъчисти небеса,
бягат, спират се и се задъхват бели облаци, окъпани от светлина.
Там, високо, скрита е във висините божията тайна за света,
тя е тъй прекрасна, тиха, кратка, тя е ясна,
виждаме я, ето я, тя е тук - до нас, ...

Книжчице моя
Книжчице! Мое момиченце,
колко приличаш на майка си-
на два езика-корицата
и всички мънички страници. ...

Никак не е лесно да си лош
и да си наясно с тази мисъл.
Да трептиш за следващото зло,
а щастливците да те потрисат,
да пулсираш в ритъма на гняв, ...

Ако те въздъхна, знам, че ще изстина.
Иначе - остава да се пръсна.
Толкова преглъщах да те имам,
толкова се впивах в пръстите ти,
че останаха без усет и без чувство... ...

Изпробване
Ти ме изпробваш, любов моя,
искаш да знаеш дали моят живот
ще се слее с твоя,
нашата любов нека ...

Цвете съм. Червено! Пръстите ù - меки и топли, с перлен маникюр - обгръщат стъблото ми.
Иска да ме подари на Него. Тъжно ми е. Искам да остана при нея. Да слушам мислите ù. Харесва го! Последния път летяха с някаква пелерина.
Ако отида при него, той ще ме потопи във вода и ще разказва на приятелите ...

ЛЯТО
Бърза лятото…
Пак си отива!
Есента – пъстър
спомен тъче… ...

Обич, война и мир!
Всички те се насочват към
кървавия пир.
Кръста носят в сърце,
мечове блестят в ръце. ...

Ах, ти - глупаво, суевeрно момиче -
нима си помисли, че има любов?
Че принцът някъде чака,
а не мъж... жесток и суров.
Нима повярва в „заживели щастливо ...

Най-прекрасната от всичките магии
Непостоянна като есенно небе.
Фатална, сериозна, романтична.
Понякога наивна като мъничко дете.
А друг път - гневна, даже иронична. ...

Едно море се вряза във брега си,
защото го обичаше безкрайно.
Едно море се сгуши в любовта си,
прошепна най-дълбоката си тайна.
И мокрият му шепот стана залив – ...

Не знам дали, ако прочетете новата книга с разкази на Петър Марчев, ще промените мнението си за съществуването им. Някои вярват, други не. Но пък заглавието ”Извънземното от Долна Митрополия” звучи достатъчно абсурдно и дори подвеждащо. Защото всичко, за което авторът разказва, e взето направо от ис ...

прибира въздишките
и чака
гласът се удря в мрамор
черешите погалва с поглед
припява ...

Не те питам къде си и с кой си
и себе си дори не питам...
Твоите отговори потопи ги в безкрая,
щом моите вече си зная...
Да отговаряш, без да те питат; ...

Пробуждане
Подарък чер по късна доба
гравира кръст в око на скитник –
живот, залостен в спомен-битник
от градоносна, зла прокоба. ...

На Земята не ми провървя,
все храних надежди напразни
и с тях напразно живях
в дните си еднообразни.
На Земята не ми провървя, ...

Отново лятна нощ е и отново ти
ограбваш мислите ми тихичко... Крадец!
Аз вкусвам устните ти в тъмното дори
и те усещам като полъх на ветрец...
В съня ми появяваш се, а пък те няма ...

Eдна малка прозрачна капка може да съдържа толкова много спомени, емоции, тя може да причини онези чувства на тъга или радост, може да те накара да се усмихнеш или да се натъжиш, тази малка кристална капчица може да бъде украса по листата на цветята, като колие на някоя принцеса или пък може да бъде ...