Тук до мен е смълчана Тъгата.
Не усещаш ли колко е тягостна?
Гледа ме. И целува Луната.
Пали трепети луда и яростна.
И любовно се гърчи между полутонове. ...

В този поглед на ловец,
преизбродил степовата пустош,
скрил си дъх далечен на синчец
и ухаеш ми на лято всъщност.
Първо си помислих, че си викинг... ...

ДУША И СЪРЦЕ
Душата ми - душата ми е утринна камбана,
която с ударите на сърцето празнично звъни.
Сърцето ми - като монах притихнал в тъмното застана,
пулсиращо и нежно - то живее молитви да реди. ...

В Края на Дните
Последният камбанен звън...
Пригответе бесилките!
Увисват крехки тела,
ала не идва Смъртта - ...

Сънувах те.
Сънувах нас.
Сънувах наш`та среща.
Не бе със звук.
Не бе на глас. ...

Шия изпружиха дните ми,
жадно надникнаха в нощите,
настаниха се там, без да питат,
със пулсиращи слепоочия
и клепачи, от ревност увиснали ...

Като две листа отронени
от вятъра се носим -
към далечни простори...
Към два разделени свята...
Към два различни бряга...

Щърко, Щърко, где си ти -
бързо тука долети,
със подарък във торбата
ти зарадвай ми душата -
малко бебе с биберон, ...

Днес и вчера не се различават.
Мъртвоходещи сиви души
се прозяват и дозаразяват...
Тлачат с кал вече мръсни уши...
Светлината е напаст и чума, ...

Звездите шепнат твоето име,
Ветровете галят твоята коса...
Слънцето ти се усмихва
и вечно ще ни носи твоята топлина...
Звездите шепнат твоето име, ...

Отивам си завинаги.
Толкова много те обичам,
а ти - какво направи с мен?
Погуби душата ми, погуби мечтите ми.
Накара ме да разбера колко много болка има по света. ...

Вчера бях Господарка на думите
и те ми се подчиняваха.
Измъчвах ги до безумие.
После ги хвърлях. Не ставаха!
Не исках тяхната робска преданост, ...

Живея в свят, от мъка изтъкан -
понякога я виждам във очите ти.
И в моите я има, точно там,
където вечер ронят се сълзите ни...
Нощта е тъмна и студена, без звезди, ...

Кой смее във мрежа да хваща ята,
полудели за среща с родна земя,
с криле да обхванат свойта мечта,
утеха да срещнат в свойте гнезда?
Кой смее да спира сега пролетта, ...

Не се родих от утро край морето
или във прилива от нежната му пяна,
а в болницата тиха на Севлиево,
за първи път проплаках аз - Биляна!
Не съм израснала сред къщи и коли, ...

Тя избърса сълзите си и остави подгизналото одеяло да падне на пода. Беше силен характер, умееше да прикрива умело моментите на слабост и тези така съкровени, тайни желания от хищните очи на хорското безразличие. Умееше да се преструва, сливаше се с морето от хора и макар да не показваше истинската ...

И този момент настъпи вече,
очаквах го, но пак тежко е.
Не съм човек, а само човече,
което все иска да получи нещо.
Искам да върна времето назад, ...

Изкуство.
От мъка на мъка.
На колене.
Движение.
Духам платната ...

Милиони мигове изминаха,
а все съзирам само плач и пустота.
Хиляди копнежи си заминаха,
а все още прося топлота.
Нито роден пристан, нито гара, ...

Няма да ме срещаш повече,
днес за последно си ме видяла,
споменът за мен някоя вечер
ще се изгуби като сянка бяла.
Оставя ме пролетта млада и зелена, ...

Изгубени в тъмнината без посока,
изчезващи като глас в пустиня
на светлинни години разстояние
от самочувствието, че ни има.
Все търсим някакво спасение ...

(Продължение)
По-късно се събуждам. Явно съм заспала. Оглеждам се, но него го няма до мен. Чувам звука от микровълновата печка. Обличам захвърлената му на пода тениска, която ми стига до коленете, и отивам в кухнята. Виждам го да пуши цигара, облегнал се на вратата на терасата, с гръб към мен. Тихо ...

Къде се загубихте, невинни деца? Къде изчезнаха чистите усмивки и честните думи? Какво е това презрение в очите ви докато говорите? Защо се присъединявате към този свят на възрастните, изпълнен с измами, лъжи и преструвки? Нека растем, но защо пък да не създадем нов „ свят на възрастните” ...?
Изуме ...

Немалко хора я предупредиха да стои настрана от него. Немалко и казаха, че той ще я разбие на хиляди парчета, а после ще я подминава най-хладнокръвно без дори едно "здравей". Без дори усмивка. А той имаше толкова красива усмивка. Или поне беше красива за нея.
Тя така и не се вслуша в предупрежденият ...

Исках да чуя сърцето ти в ритъм,
еднакъв със този на моето.
Исках да чуя, но без да те питам…
душата, че пасва на твоята.
Исках във твойте очи да усещам, ...

Все се връщам натам, все се връщам, където
сплитах с тебе ръце - пеперуди в нощта,
ти навярно си сам, запечатал в сърцето
от страстта и копнежа на мойта душа.
От дъждовните устни и топли усмивки, ...

Отново съм пленен от твоя свят.
Сърцето ми - отново там е спряло,
а чувствата ми - все към теб летят
и с твойте чувства искат да са цяло.
Отново в тях е старата вина, ...

Майко, прости ми!
Сгреших във живота!
Не успях да създам топлина в моя дом.
Посях семената и очаквах реколта,
но наесен бурен грозен съзрях! ...

Случай
"Случаят така поиска..." -
биха казали мнозина,
някой и ще се закиска,
в скука друг ще се прозине. ...