Връщам се в миналите дни,
когато със мълчание убивахме
и заличавахме последните следи
на това, което с тебе имахме.
Съжалявам за прикритите си чувства, ...

Какво е да си човек?
Нямам голям опит, но за времето ми на този свят оставам с дадени впечатления.
Повечето от тези впечатления са установени от други, като мен замислящи се върху този въпрос.
Човек е същество, създадено от плът и кръв, със съзнание и душа. Нагаждащо се спрямо стандартния живот и вр ...

По погледа ти аз познавам - и тази вечер си изневерил,
целият на нея пак ухаеш, парфюмът ù от теб струи
и белези от устните ù имаш по тялото, по миглите дори,
тайно се надяваш да не питам: Къде си бил до ранните зори?
И без да питам, мили, зная, от нас отдавна си отиде любовта. ...

Един пролетен следобед аз плачех. Ти дойде и ми каза да не плача, защото сълзите са мъчение, да не обичам, защото обичат хората без воля, да не се влюбвам, защото любовта е за глупаците и да не вярвам на приятелството, защото то е за наивните. Но аз хиляди пъти бих предпочела, ако сълзите са мъчение ...

Оставам!!
„Не ме гледай умно, българино!”
Жорж Ганчев
Абе, стига с тия мелници! Отдавна вече те ме подгониха. Не вечерям с късни емисии. От тях твърде лесно бих се сдобила с гастроезофагеален рефлукс, а вероятно и с гъбички. Но не е там работата, а в това, че... всъщност я няма никаква. И до следващ ...

Във безсънни нощи сте родени,
кърмени със горест
и тъга.
Пили от сълзите ми солени,
всичко разкажете вий сега. ...

Бавно през града вървя като насън,
самотен крача в мрака на площадите.
Доволен мисля си, че съм,
преместен пак в живота на рокадите.
Стотици хора следват своя бяг, ...

Тъга ли, плач ли, обич ли догаря?
Отлитат в есенната вис ята.
Пътуват облаците, отминава
На времето всесилната река.
Отнася радости не преживени, ...

Не ме питай!
Не мога да те лъжа без да трепна,
да крия поглед, свеждам ли глава,
да се преструвам, че не се изнервям
от исканото вричане сега. ...

Иска ми се
да съм две неща.
Искам да съм
лоша и добра.
Лоша, ...

Има свят изящен, светъл,
пълен с тайнства, с чудеса,
дълбок, загадъчен, омаен,
свят на мълчание и тишина.
В него лудостта е всеобща, ...

Тази сутрин
Затичаш
като бавен хоризонт,
като миг беззвезден във кръвта.
(Тази сутрин) ...

Рано сутринта Десислава приготви сандвичи и кафе. Беше в страхотно настроение. Щастието което беше я обхванало изпълваше сърцето и.
Кирил се появи, а на лицето ме грееше дежурната усмивка.
- Как ми е момичето?
- Много добре! - а лицето ù грейна като слънце.
Тя отвори хладилника и изкара натурален сок. ...

Понякога е... тъжна и сама.
Затворена в ковчег от чувства.
Изплакан дъжд облича във тъга
душата ù - изпепелено русло.
Очите, потъмнели за света, ...

Искаш ли да ти се подаря,
диханията си на теб да посвещавам,
дните като Слънце да ти озаря,
желанията в нощите да изпълнявам...
Така безплатно ме вземи, ...

Когато е млад, човек има способността да идеализира почти всичко около него: училището, привилегията да притежава домашен любимец и самостоятелността, никое от които не е толкова прекрасно, колкото звучи, освен училището - то въобще не звучи хубаво… Но за жалост за много от тези хора съвсем скоро вс ...

Сякаш ангел от твойте очи
беше кацнал на моето рамо
и усещах как с нежни коси
пак ме галеше с думата "Само".
Само миг - да отмине деня ...

Поредният ти ден рожден...
Отново миналото оживява...
И от какво ли в тебе толкова пък запленен,
духът ми гърчи се и немощно догаря...
Дали изобщо спомняш си за мен?! ...

В живота пълно щастие няма,
дали всички смъртни знаем това?...
Дори в любовта най-голяма
има понякога мрак и тъга...
А там, където е щедра съдбата, ...

Бостън – наши дни
Хари Коен се бе навел под масичката, на която лежеше лаптопът му и се опитваше да извади силовия кабел от разклонителя. Това обаче не му се отдаваше, щепселът явно бе заял. Повторният му опит отново се оказа безуспешен, което предизвика раздразнение у него. Той здраво хвана разклон ...

LOVE.NET
Във мрежата, уви, плътта прелива…
Изпълнила екраните до края,
тя похотта изобщо не прикрива -
разстила я пред погледа ми смаян... ...

Виждаш ли гаснещи звезди?
Утрото ги обира, минавайки към залеза.
Не знаеш колко боли, сбогувайки се с изгрева,
за който копнееш, а никога не можеш да имаш.
Мечтата по слънцето идва след края ...

Преследват ме хиляди плашещи рими,
огнено във врата ми като змейове дишат.
Неочаквано-диви, неустоими,
непрестанно ме карат по листа да пиша.
Армията им с мен ежедневно воюва, ...

Все още помня приказката стара,
в която пак доброто победи,
разказана ми някога от мойта баба
за любовта и тилилейските гори.
Назад далече във годините ...

Прозорец. Изправям се и поглеждам надолу. Толкова е високо... Опирам чело на стъклото... Струйката дим замъглява стъклото, димът се разсейва и...
И нищо.
И после пак нищо...
Носи се мирис на кафе от кафеварката, утрото е сънено. Ако някой отдолу ме види какво ще си каже, "тоя е луд или тъжен" или ня ...

ДОКОСНАТИЯТ РАЙ
Има рай – тук, сега – на тази Земя!
Достъпен, реален и не след смъртта!
Но той трябва да бъде съграден
за нашите деца на утрешния ден! ...

КЪСНО ГРОЗДЕ
Научих се безмълвно да те обичам,
без и за миг да те искам за себе си.
Във вечност да не ти се вричам
и от теб да не съм лудо обсебена. ...

Дойде, възседнал белия си кон.
Но не разбра, че аз съм Пепеляшка.
За миг надникна в бедния ми дом
и отлетя в галоп по пътя прашен.
А толкова го чаках! Нощ и ден, ...

серенада за анонимна абитуриентка на бала от съученик

ПОСЛЕДНА ОБИЧ
Щом напуснеш обичта,
животът ти прилича
на голата топола,
с която се здрависва ...

Две души, осмислят те живота ми,
две сърца завъртат моя свят,
все за мене двете са разхлопани,
а подритват мойто, без да го щадят!
Рани две във себе си аз имам - ...

В стадото черни овце
било като пряспа сред въглени.
Агне с прекрасно сърце,
блеело истини сред излъгани.
Сред тревата зелена ...

Понякога любовта отново те търси,
може и късно да дойде при теб.
Но пламне ли, тогава трудно се гаси,
за душата става като за гладния хлеб!
Много е трудно любов да се гаси, ...

Дълбоко в душата си актьорът винаги съхранява един „втори план”.
Постепенно, вторият план се превръща в негова „втора природа”.
Незабележимо, тя въплъщава в своята същност иносказателността.
Неизбежно, и особено деликатно, се промъква метафоричната мисъл.
Метафората от своя страна провокира чувствот ...

Денят на страшния съд
Нощта си отиде, дойде време да посрещнем новия ден
и той да обеща да остане, за да облекчи болката
от пропилените години и да изтрие сълзите с целувка,
любовта да освети деня. ...