Вдън земя запиля се по съмнало,
първи петли края белязаха.
Не последва потоп, нито гръмна,
само вятър - внезапно излязъл -
грабна думи, усмивки и спомени, ...
Животът е една витрина и гледайки от двете ù страни, се срещат две съдби,
едната, пълна с щастие и радост, а другата кърви от скръб и нищета
и само спомени нашепват красиви приказки за пролетта.
А някъде навън догарят последни есенни лъчи
и като огън тлеещ парят кристалните сълзи. ...
Не оставяй ме сама, в плен на тази самота,
не оставяй ме сама, в плен на мрака.
Пленница твоя не ще пребъда, нито затворница
в твоите килии мрачни.
Ангел с теб съм, в плен на красотата си ти ...
Давам ти го моичкия, скъпа!
И в добавка - ловно куче с котка!
Сигурно си мислиш, че съм тъпа,
щом като успя да го прикоткаш.
Не скърбя, а много съм щастлива, ...
Пияна съм от твоето „Обичам те“,
във този миг и времето е спряло,
искам те, бленувам те, изричам те,
като магия си, изгаряш мойто тяло.
В очите ти оглеждам свойта същност, ...
*Из търсене на национални особености*
В едно деликатно време,
в което всеки всекиго кори,
едва ли погледа сме вперили
да търсим собствените си злини. ...
51 АВТОБИОГРАФИЧНО
Родил съм се през трийсет и четвърта...
На двайсти век във парещия скут,
когато тайно в тишината мъртва
зареждали земята със барут… ...
От утре сменям сюжета – в този не мога да дишам.
Ще се усмихвам, даже когато изхвърлям боклука.
Без късмет съм родена и нямам орисници,
всички нови обувки протрих – все от лутане.
Доста крастави жаби целунах. Но нейсе! ...
Тази вечер е толкова звездна!
Тази вечер е толкова наша!
Ти ме знаеш... Паднал съм в бездната...
С нея пълня своята чаша...
Тази вечер е толкова звездна! ...
„В ежедневната проза на дните” –
май това аз не съм го писал –
крачим весели или сърдити
на някой, който ни е отписал.
Пак е делник и ражда се утрото – ...
Подава длан, премесена със вятър,
и кани ме с поклон да бурнем.
Заситня по лицето ми с милувка
и сякаш моли ме да се целунем.
Не длан, протягам му прегръдка. ...
АНГЕЛ В ТЕБ
През мрака зимен аз вървях
и изведнъж усетих полъх плах.
‘Привижда ми се’ - си помислих аз в захлас,
но полъха студен и свеж аз пак усетих в този час. ...
Червени обувки завинаги
Тази нощ милостиво луната отново
спусна релси по белия гипсов таван
чак до онзи перваз със прозорец отворен -
колко малко е нужно да стигнеш дотам! ...