=========
Влюбих се. В нищото. Сънувах го днес.
А не вярвах, че дори е възможно.
Мойте мисли разнищи... до стрес,
до стара, притъпена тревожност. ...

“Живот е нещо,
което не би трябвало да бъде.”
Шопенхауер
Болката бе в тила ми. Там събираше сили, за да се разпрострe из цялото тяло. Нейно любимо занимание бе да отцепва част по част моите съставности, подтиквайки ги към самостоятелни и чужди на съществото ми усещания.
Няколко бързи крачки бяха дос ...

На външен вид бе най-обикновен човек
и имаше семейство и деца,
ала от млад беше поел по път нелек -
наемник и доставчик на Смъртта!
Ограбваше, убиваше и палеше, ...

стихотворение на ужасите!
Вампирката прекрасна е пред мен,
обляна в дива красота, неземна.
И гледа ме със своя чар смирен,
във свойта мощна аура нетленна! ...

Сълза в сълзата ще откъртя -
из себе си залутан мъж.
Разлюбен може би веднъж,
човек не е съвсем безсмъртен.
Светът довчера бе огромен, ...

Може би друга любов аз ще срещна,
може щастлива да бъда дори.
Но нивга не ще аз посрещна
с радост първите слънчеви лъчи.
Може би тиха усмивка ще крия, ...

Ах, този наш кюфтак Пламко,
прилича ми на лидълски Саламко.
Обича той да каства Exorcism-а,
и в гащите напрегнато ли стане - JIZZVA.
Ако трябва правичката да си кажа, ...

Недей!
Не ми прощавай нито ден.
И нито миг от нощите, в които
ти си писал стихове за мен,
а аз по чужди пътища съм скитала. ...

И ме попитаха,
едни скучни хора, такива:
“Какво ти липсва от България,
когато си в чужбина?”
Очакваха да кажа: “Киселото мляко”, ...

Невена се събуди с особено чувство. Слънцето си играеше ласкаво с косите ù, а някаква птичка, като никой път, се беше разчуруликала навън. Красивата приказка продължаваше. С премрежен от задоволство поглед потърси Димитри, но от него нямаше и следа. Дрехите му също липсваха. Изведнъж в стаята притъм ...

Мила моя, дъжд вали.
Паля огън, не гори.
С тези твои две очи
ме изгаряш, разбери.
В този миг, в този час, ...

ОТМИНАВАТ ДНИТЕ НИ
Отминават дните ни крилати
и препускат като буен впряг напред.
Накъде ли любовта ще ни изпрати
в този свят, от толкова злини обзет? ...

ПРОЛЕТНА ИМПРЕСИЯ
В прегръдките на младата трева,
под гънките на мека ланска шума,
новородени пролетни цветя
се багрят за спектакъла вълнуващ. ...

Да бъдеш или да не бъдеш... Ловец?
Бен влезе в стаята, където бяха баща му, Хънтър и брат му, Алек.
- Тези свръхестествени неща ще ме довършат! - каза Бен.
Хънтър погледна Бен с изражение, което сякаш казваше "Наистина ли?". Най-големият страх на Хънтър беше, че децата му могат да бъдат наранени от ...

Прости ми,
пропълзях пустинята Неверие
и пих в оазиса на Свободата,
разкъсах бялата си роба Избавление
и сплетох Пътеводна Светлина в косата. ...

Аз в спомени живея
и дишам утаения въздух от загинали мечти!
Не защото искам,
а губя се просто в онази мъгла от сподавени сълзи!
И днес аз викам безгласно, ...

Кавър на песента на Джеръми Камп

Мисловни диалози
Боже, как се измъкна!
Като дребен апаш,
нещо свил, без да знае цената му.
Не дочакал да мръкне, ...

Не вярвам на сигурни хора -
всички са все проверени...
От очите ми капе умора,
когато забиват лъжите си в мене.
Не вярвам в безкрайни любови! ...

Просто е!
Просто е. Знам, че ме чакаш!
Но след всяка моя откровеност следва страх.
И тръпката, засилено позната,
че съм ни направила на пух и прах. ...

по бащински мила и по майчински топла
с длани по-меки дори от ефир
докосва тишината изплакала локва
бременна с рожба от злия зефир
от счупени мисли от сгърчени мигове ...

ДАФИНКА
Ник не обичаше понеделниците. Винаги имаше много работа и никога не беше успешен ден. В петък беше закарал Пепа до Орешака, където вчера се беше открило поредното изложение на народните занаяти. Прекараха три незабравими любовни нощи и тази сутрин си беше тръгнал рано. Имаше среща с директор ...

Влакът - продълговат, изпълнен с пътници огромен търбух, пухтеше задъхано и се поклащаше по релсите като пиян моряк по крайбрежен булевард...
Пътниците в купето дремеха, прелистваха вестници или зяпаха разсеяно по посока прелитащите гари в избеляложълти цветове и дървета с нацъфтели бели шапки, коит ...

Ти си всичко, което някога съм искал.
Ти си във всеки един момент от живота ми,
във всеки удар на сърцето.
Ти контролираш всеки мой дъх.
Ти си всичко, което има значение. ...

Изпратих те и вкъщи се завръщам,
поглеждам стаята, след тебе разпиляна,
в прегръдката си още те усещам
и сълзите преглъщам замълчана...
Щом с тебе се разделям, рожбо мила, ...

звездите светят
светулка път чертае
гората нехае
© Николай Пеняшки - Плашков

Откакто си замина ти,
сърцето ми сякаш кърви
и дните изглеждат напълно еднакви,
не се различават дори и за миг.
Но аз знам, че някой ден, ...

Малкото момче с големия мотоциклет
Ако някой си е помислил, че като малък съм препускал само яхнал коне, или отвреме на време "Бианката",то той въобще не е в крак с голата истина. И за да се убедите колко не сте били прави, ако сте си помислили така и колко съм прав аз като твърдя обратното четете н ...

Пресити думите ми. Вятър са.
Ще избягат като бухнало бяло брашно.
Пусни страховете ми по водата.
После прибави сърца от черупки -
много бавно - едно по едно. ...

Излязoх боса в пролетната утрин
и жадно стъпих в мократа трева,
а в мен бе слънце – днес се лазарува –
венци плетат девойките с цветя.
Щастливи са и за любов наричат. ...