Всяка вечер в косите ти капе
кротка нежност под тънкия гребен,
а с тояжка, бездомна и сляпа,
мойта обич потропва край тебе.
Тя е зла, неприветна, горчива, ...

Аз искам да съм волна птичка,
най-волната от всички,
с неуморими криле
свободно да летя
високо в синьото небе. ...

Изпитание
Изпитание дойде за нас,
но то ще ни направи по-силни,
в чувствата ни - по-стабилни,
ще се отдадем един на друг, без да ни спира и съдбата, ...

Прашинка ли си, дразнеща очите,
която кара сълзите да капят,
трошичка ли във гърлото приседна,
че стоновете мои там се давят...
Бодеж ли си от острието тънко, ...

Поспри и в моите очи се вгледай,
поспри и за ръката ме хвани.
Веднъж ти казах „Мечтите си следвай“,
без да знам, че не съм част от твоите мечти.
Остави ме да чакам на вратата. ...

По стар и изпочупен
дървен мост вървя,
сърцето ми затупа
силно от страха.
Поклащаше се той зловещо, ...

Това е нова версия на песента, която е част от предстоящия микстейп на The Bro. Тракът е записан в Cool Sound Studio, музика: Dub K и BigHitt, микс и мастър: Joker

Мъжете безмълвно празнуват оргия с мене,
за тях се разсъбличам без капчица свян,
пилона обръщам със фини колене,
а душата ми гола -
не плаче от срам. ...

Запознахме се случайно,
говорихме си с часове,
невинно, непринудено и тайно,
нощта тиха ни обзе.
Мислехме за всичко, ...

Представям ви 27-та на брой капчица акварел. Рисунката е на Ли У Маочан, с когото вече имах удоволствието да ви запозная. Неговите акварели са чудесни - отличават се с типичната азиатска изтънченост. Надявам се да ви хареса!
Б.
Глуха уличка
към края
на нощта, ...

Обичта не си отива
Защо ли мислим обичта че си отива,
отиват си неумеещите да обичат.
Недей, човече. За нищо ти недей унива,
потъват тези, където обичта отричат. ...

Тръгна си както всеки път,
без думи и никаква надежда,
ръцете и телата от раздялата болят,
но копнежът при тебе ме отвежда.
Не, няма думи, няма и слова ...

Прекрасна си, ръцете ти са нежни,
гърдите ти – лавини белоснежни,
в прегръдката ти топла се разливам,
превръщам се в лъчиста светлина,
в сияние край тебе, о, красива, ...

Оптимист съм: дълго ще живея –
много дни след "края на света"!
Питал съм се как ще оцелея.
Днес не се тревожа за това.
От смъртта сега не се страхувам. ...

През нощта
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
.............
Лежейки на дивана, той разсъждаваше върху състоянието си. Бяха му известни няколко психологически нива на страх. Първото ниво е стресът - когато организмът все пак съумява да контролира себе си, въпреки силните настойчиви вътрешни ...

Семейна щампа
Прежурят нощите съдбовно
с натрапени, стихийни ласки.
Сълзи, вини и смях целебен
размътват се в нечиста пяна. ...

Вечерта е брюнетка със звездни очи.
С къдри небрежни от облаци черни.
Пълнолунно в прозореца взряна мълчи -
ние със нея до гроб сме си верни.
Тя не пита с досада дали я обичам. ...

Накуцвайки, страхът ти се тътрузи,
верига мъкнейки във своята ръка,
видял, че нещо в мене се събуди,
пристегна ме и още окова.
Платих ли си... ...

Здравейте, приятели мои!
На вашето внимание е втората съвместна творба, дело на виртуалното приятелство между Марияна Дамянова и мен.
Лудувай, сърце, ти по ноти танцувай,
във ритъм бразилски неспирен се слей
от страсти горещи... така се любувай ...

Очите ми дълбаят бездната,
сърцето ми тежащо отброява всеки стон,
душата ми, ограбена е бедната,
плачеща, присвита до поклон.
Светът изменил се е жестоко, ...

Мила и сладка, чернокоса, пъстроока принцесо.
Ще ти покажа долината на сърцето ми,
а ти ще ме преведеш през пътеката на любовта.
Нека двама да полегнем в легло, постлано с чувства и да се събудим преплетени във възлите на радостта и любовта.

Ако се слея с вятъра, ще бъдеш ли с мен...
Ако тръгна към слънцето, ще тръгнеш ли с мен...
Ако поискам да скоча, ще ме спреш ли...
Ако животът няма смисъл, ще ме прегърнеш ли...
Ако всичко се руши, ще останем ли заедно... ...

Не каза, че ще бъде много лесно!
Не обеща, че няма да боли!
Знаех, че накрая неизбежно
плачейки ще моля "Остани!"...
Знаех, че след любовта остава ...

След дъжд
цветята са красиви
и въздухът е пълен с аромат.
След дъжд
мечтите стават смело диви ...

24 процента
Бойка Милке е отскоро повторно омъжена и обича съпруга си. Той е чистокръвен германец (ариец?), само дето малко е сляп. Малко.
Бойка е много щастлива с Карл, въпреки недъга му и разликата в годините. Всъщност само девет. Открила го докато работела в старческия дом в гр. Хаусбург, провинц ...

И на дъгата сянката е черна.
И зад решетките лъчът е лъч.
Простените ми грехове от вчера
в ъглите дебнат, временно мълчат.
още мои стихове тук: http://www.kalokanev.hit.bg/

МОЛИТВА
А този път дали ще ме спасиш,
преди съвсем да се изгубя?
Душата ми дали ще възкресиш,
преди сама да я погубя? ...

"Ако не живея с триста километра - няма да съм аз" - Христо Мутафчиев пред журналисти
Със триста километра ще живея
остатъка си. Както досега.
Могъл бих да съм бавен и лежерен...
Могъл бих. Ала няма да съм аз... ...

Бе измислен от мен твоят образ,
беше плод на красива мечта...
и сега с този разказ на показ
си признавам измама една...
Аз мечтах и те имах измислен, ...

Тази хубавица малка
пак е със близалка.
Ще направя ли със нея свалка,
или на друг ще чупи палка?

За мен казваха -
сега не казват.
За мен не казваха -
сега казват.
Какво ми остава да кажа?

***
Посвещава се на всички творци!
Че написал нещо е за мен,
радостна съм ден след ден!
Господин Терзийски (Иво) ...

Твърде път изминах вече,
на обратно пътища не търся.
Пътека, ясна като магистрала,
лъкатуши между стари борове заспали,
врътка, суче и играе, ...

Преходност
Аз не плача, не жалея -
всичко преходно е в тоя свят...
В тъжна есен късен цвят линее,
знам, че няма да съм вечна аз... ...

Въображаема държава
Имала съм едно време една приятелка, която си мислела като много българи:
"Ех, май е по-добре да напусна България... Душата ми се чувства тук като скитник-страдалец. И случайно ли е? - не, защото държавата се отнася така към нас. Правата ни са ненужни като боклуци за нея. Иска ми ...

ДИОГЕН
От колко Века,
с фенер в ръката,
Диоген наднича,
търси Човека? ...

,,В крак с времето.’’
(неизвестен автор)
В глобалното село на социалните мрежи
овцете изядоха хората – разсъблечени, голи.
А думите, които са сечени на социалистическия дръвник, ...

Горчи, сълзите си роня в чаша пелин,
не искам все да живея със страх,
не искам с теб вина да делим,
само аз съм виновна, отдавна разбрах.
Даже слънчогледите са навели глави, ...

Да те обичам повече ли? Как?
Та ти си моето неизмеримо,
като полята си от ален мак,
които до безкрая чак достигат!
Да те обичам повече ли? Колко? ...