И какво, ако безпощаден бил си с мен,
ако си ме огорчавал понякога с хули?
Ти си моята опора и гръб,
и загрижен за всичките мои неволи.
Само ти, няма друг пред или след, ...

Защо не съм силна аз, като гората?
И яростни ветри без жал да ме блъскат,
и бурите клони от мене да кършат,
да бъда през зимата тъжна и гола...
Но дойде ли пролет - листата ми свежи ...

Как можа да кажеш,
че чувствата те обиждат!
Не ги ли поднесох подобаващо деликатно?
Не си ли направих
за тялото трънена риза ...

Избор
По стъпките на лудия вятър,
белязал дървета в гората,
вървя без посока, "на сляпо"
и търся ключа от Съдбата... ...

Последна песен
Беше късна майска вечер. Улиците в града се осветиха от безброй лампи.
По средата на площада един самотен възрастен мъж свиреше жални мелодии на цигулката си и пееше. Облечен в изпокъсано зелено палто и измачкани панталони, той беше вперил поглед в лъка, отмервайки внимателно всеки та ...

никой ден не е като
утре...
вчера
трепна пламък на свещ
мъждукащ ...

Душата ми е кактус сред пустиня.
Издържа адски пек и райски вятър.
Несвикнала да проси милостиня,
в бодлите крие се. Или играе театър.
Нелесна е, но аз я предпочитам ...

Седеше тя, подпряла с лакът
главата си на близък чин.
Не смеех да помръдна. Чаках
да ме дари със поглед син.
Но спря край нея друг приятел. ...

И аз, като всичките Божи чеда,
дните броя, часовете.
Бих се родил под щастлива звезда,
ама всичките бяха заети.
И така, на шега, по завéт и късмет, ...

Египет 870 година преди Христа
Пилий се разхождаше бавно сред богато изрисуваните дебели колони на първата зала от храма на богинята Баст. Обширното правоъгълно помещение бе празно и тихо. Само наредените една до друга маси, отрупани с остатъци от храна, дразнеха окото на чужденеца. Наблюдаваше с въ ...

"Пепел от рози"
Със пръсти стисках тръните до кръв,
облизвах хищно пепелта от рози,
пищях обезумял към мъртвата Луна,
с ръце разкъсвайки изгнилите цветя. ...

Кръв стича се по сивата земя,
умира въздухът във тежка мараня,
разкъсан плащ плющи над тъмен гроб,
загинал цвят краси безмълвен бог.
Прокапва вехта, тежка самота, ...

>>> 40

Казват, събират се хората,
само ако Бог така е решил
и няма смисъл да моля,
ако сега си отидеш ти...
Послушах сърцето си - ...

Жадни очи ме докосват в нощта,
парещи длани ме галят.
С теб се догонваме в птичи ята,
въглен в нозете ми пари.
Пътят е време, а времето – път. ...

Живяхме блажени в нашето си тук
Сякаш родени заедно, един до друг.
Всеки наш разпилян любовен звук
Се стелеше плавно по купчинки памук.
Сега цъфтим на различни поляни, ...

Лагерът - края
- Ммннф... - уморено се протегна Шира, щом се прибра у дома. Денят му беше тежък и дълъг, толкова дълъг, че се бе проточил в цели два дни. Котаракът вече предвкусваше омайния вкус на възглавницата си, когато се натъкна на неочаквано затруднение.
- Хър... фиу... хър... фиу... - тихичко ...

Ще ми липсваш, а до мене ще лежиш.
Ще ти липсвам, а дланта ми ще държиш.
Не защото сме си чужди,
а не можем един без други.
Ще се смея, а във мене ще вали. ...

Очите ми със сълзи пак напълни,
но днес причината е просто зла,
сега разбирам, виждам нещо,
за което сляпа дълго съм била
Претеглям спомени и думи, факти, ...

Когато те видях за първи път,
се уплаших, ами сега накъде?
Когато те прегърнах за първи път,
ми стана странно, но и толкова приятно.
Когато се вгледах в очите ти, ...

Шантаво хлапе,
защо със теб се занимавам?
Защо със мен
се занимаваш ти?
От скука? ...

Ухае светлината -
нежен зов
е тя.
Разказва ни
как вярва в нас ...

Бях на 23 години. По голяма част от личното си време прекарвах в самота и четене на книги.
Почти нямах приятели, а и доста често се чувствах като аутсайдер.
Като ученик в техникума, се изявявах в часовете активно и получавах отличните оценки на учителите, но за сметка на това съучениците ми не одобр ...

Въпросните същества се характеризират с ограничена избухливост, премерена безполезност и скромни закърнели умения в областта на мисловната дейност.
Този нов биологичен вид се среща предимно в големите градове, обградени с планини. Единствено при такива условия животното може да се почувства достатъч ...

метастазирала меланхолия

Тази вечер не мога да не съм щастлива,
защото той ми се обади,
но както винаги мълча, присмива се,
а тайно исках любовта ми да открадне.
Очаквах повече от всичко - ...

Тъга попиха белите ми дрехи,
проникна вътре в тях и в мен.
Да бе донесла мъничко утеха
в своя мрачен дъх, студен.
Да бе донесла малко радост ...

Чудя се защо, чудя се и как.
Иска ми се да забравя, но просто няма как.
Искам аз да те прегръщам, искам да съм там до теб.
Искам винаги да те усещам, искам тъй близо да съм аз до теб!

Седя си понякога на прозореца и гледам как капките се изсипват от мрачното небе. Сякаш се е отворила някаква тайнствена дупка с голяма цедка на нея и се излива едно цяло море.
И тогава си мисля – ами ако всеки път, когато вали, едно море изчезва, а сутрин, когато ромоли – едно езерце или нещо по-мал ...

На кръстопът съм между два различни свята.
Първият – изпълнен със мечти,
а другият – жалък остатък
от вече миналите дни.
Накъде ли да поема, ...

Колко ли му трябва на човека,
къшей хляб или пък шепа пръст.
Свиреп живот на всеки е нелеко,
в душите ни напира много мъст.
Времена дойдоха много страшни, ...

К р а й т е б
Тежка, хладна мъгла -
преди час фин воал бе.
Буря - лятна, но зла.
После - слънчев дъжд валне. ...

А сега как да продължа?
Срещнах те, влюбих се,
бе лесно като в детска игра.
Всеки миг в очите ти губех се,
сега плащам скъпо за това. ...